Решение № 104 от 05.08.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Силистра, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Люба Ст. Стоилкова

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева в присъствието на прокурора П. Хр. П. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20253400600322 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.163, ал.1, вр.с чл.155 от ЗЗ С решение №119 от 17.07.2025г. постановено по ЧНД №473/2025г., Силистренски районен съд е настанил Е. Р. Ч., с ЕГН********** на принудително лечение в специализирано болнично заведение от закрит типДПБ гр.Бяла, обл.Русе за срок от шест месеца.

Съдът е постановил информирано съгласие за лечението на Е. Ч. да бъде изразявано от представител, определен от кмета на общината по местонахождение на лечебното заведение.

Срещу решението е подадена жалба от Е. Р. Ч., чрез адв.М., която счита решението за необосновано. В жалбата се твърди, че в случая липсва втората предпоставка по чл.155 ЗЗ позволяваща принудителното настаняване на лечение, и се предлага Ч. да бъде настанена в дом за социално слаби и бездомни.

Поради това жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени решението на СсРС. Редовно призована Е. Ч. се явява в съдебно заседание и поддържа подадената жалба, като заявява, че няма какво да добави.

Процесуалният й представител адв.М. изразява становище, че са налице обстоятелства, които позволяват Ч. да не бъде настанена за лечение в ДПБ1 Бяла, и отново излага позицията за липсата на втората предпоставка по чл.155 ЗЗ, предвид липсата на агресивно поведение от страна на предложената.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра намира жалбата за неоснователна, а решението на СсРС за правилно и законосъобразно и иска от въззивната инстанция да го потвърди.

Силистренски окръжен съд като прецени доводите изложени в жалбата, взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства установи следното:

Съдебното производство е инициирано по повод искане от ръководителя на МБАЛ-Силистра за настаняване на задължително лечение на пациента Е. Р.

Ч., която е била задържана в „Психиатрично отделение“ на същото лечебно заведение. По делото е установено, че Ч. страда от Параноидна шизофрения у недиференцирана личност с лек интелектуален дефицит. Пореден пристъп.

Диссимулиран халюцинаторно-параноиден синдром.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че освидетелстваната Ч. попада в категорията лица, подлежащи на задължително лечение, тъй като в случая са налице изискуемите по чл.155 ЗЗ предпоставки. Категорично е установен вида на психичното заболяване, което попада от визираните в разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд се основават на събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите и заключението на вещото лице. Същото в своето заключение детайлно и последователно е изложило своето експертно мнение относно обективното състояние на Ч., психичния й статус и анамнезните данни. В съдебно заседание вещото лице компетентно, научно и убедително е защитило своето становище, поради което въззивната инстанция не намира основание за поставяне под съмнение неговото експертно мнение.

Неверни са твърденията в жалбата, че по делото не е констатирано агресивно поведение от страна на предложената, което е индикация за липсата на изискуемата втора предпоставка по чл.155 ЗЗ, позволяваща принудителното настаняване за лечение.

Именно във връзка с подаден до дежурния на ОДМВР сигнал за такова поведение е изпратен и полицейски екип, в чийто състав е била и св.Д. Тя потвърждава, че в нейно присъствие Ч. е отправила недвусмислено предупреждение към гражданите, които са подали сигнала, че ще се видят при други обстоятелства. Налице са данни и, че Ч. е проявила непредизвикана физическа агресия и към медицинска сестра в ПО на МБАЛ-Силистра.

Същевременно от данните по делото е видно безспорно, че лицето не полага никакви усилия за провеждане на доброволно лечение, предвид вече установената му диагноза, изискваща такова лечение.

В тази връзка е несериозно предложението за настаняване на Ч. в дом са социално слаби и бездомни хора предвид установената й психиатрична диагноза и нуждата от специализирано лечение. Това би могло да се извърши едва след излекуването на Ч..

2

Уважавайки претенциите на процесуалния представител на предложената, съдът обективно би пренебрегнал компетентното и професионално мнение на вещото лице по изготвената СПЕ и установената фактология по делото, доверявайки се единствено на уверенията, че Ч. не се нуждае от подобно лечение.

При така установените фактически констатации, първоинстанцинния съд обосновано е приел, че са налице кумулативните предпоставки по чл.155 от ЗЗ за настаняване на освидетелстваната Ч. на задължително лечение, като настоящата инстанция изцяло се солидаризира с конкретните параметри на задължителното настаняване и лечение, като срок, форма, болнично заведение за провеждане и лице, което да изразява информирано съгласие за лечението, съобразени изцяло с експертното заключение на СПЕ и доказателствата по делото. Вещото лице по изготвената експертиза е изразило категорично становище, че хипотетичния риск от извършване на проява или действие, с които Е. Ч. да застраши живота и здравето на близките и околните е умерено висок -29т., а с абсолютната си некритичност към необходимостта от лечение сериозно уврежда и собственото си здраве. Поради това и настоящата инстанция не намира основания за промяна дори и на лечебното заведение, тъй като това би било в разрез с мнението на вещото лице и в ущърб на Ч., предвид липсата на настъпили нови обстоятелства след изготвяне на СПЕ.

Преценявайки обективно всички тези данни, настоящата инстанция счита, че СсРС е достигнал до правилни фактически и правни констатации.

Единствената адекватна мярка в случая е приложената от СсРС, тъй като поради констатираното заболяване, съпроводено с характеризиращите го форми на поведение е налице основателна опасност за живота и здравето на близките на Ч., околните, а така също и за самата нея.

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №119 от 17.07.2025г. постановено по ЧНД №473/2025г. на Силистренски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Силистра, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Люба Ст. Стоилкова

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева в присъствието на прокурора П. Хр. П. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20253400600322 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.163, ал.1, вр.с чл.155 от ЗЗ С решение №119 от 17.07.2025г. постановено по ЧНД №473/2025г., Силистренски районен съд е настанил Е. Р. Ч., с ЕГН********** на принудително лечение в специализирано болнично заведение от закрит типДПБ гр.Бяла, обл.Русе за срок от шест месеца.

Съдът е постановил информирано съгласие за лечението на Е. Ч. да бъде изразявано от представител, определен от кмета на общината по местонахождение на лечебното заведение.

Срещу решението е подадена жалба от Е. Р. Ч., чрез адв.М., която счита решението за необосновано. В жалбата се твърди, че в случая липсва втората предпоставка по чл.155 ЗЗ позволяваща принудителното настаняване на лечение, и се предлага Ч. да бъде настанена в дом за социално слаби и бездомни.

Поради това жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени решението на СсРС. Редовно призована Е. Ч. се явява в съдебно заседание и поддържа подадената жалба, като заявява, че няма какво да добави.

Процесуалният й представител адв.М. изразява становище, че са налице обстоятелства, които позволяват Ч. да не бъде настанена за лечение в ДПБ1 Бяла, и отново излага позицията за липсата на втората предпоставка по чл.155 ЗЗ, предвид липсата на агресивно поведение от страна на предложената.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра намира жалбата за неоснователна, а решението на СсРС за правилно и законосъобразно и иска от въззивната инстанция да го потвърди.

Силистренски окръжен съд като прецени доводите изложени в жалбата, взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства установи следното:

Съдебното производство е инициирано по повод искане от ръководителя на МБАЛ-Силистра за настаняване на задължително лечение на пациента Е. Р.

Ч., която е била задържана в „Психиатрично отделение“ на същото лечебно заведение. По делото е установено, че Ч. страда от Параноидна шизофрения у недиференцирана личност с лек интелектуален дефицит. Пореден пристъп.

Диссимулиран халюцинаторно-параноиден синдром.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че освидетелстваната Ч. попада в категорията лица, подлежащи на задължително лечение, тъй като в случая са налице изискуемите по чл.155 ЗЗ предпоставки. Категорично е установен вида на психичното заболяване, което попада от визираните в разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд се основават на събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите и заключението на вещото лице. Същото в своето заключение детайлно и последователно е изложило своето експертно мнение относно обективното състояние на Ч., психичния й статус и анамнезните данни. В съдебно заседание вещото лице компетентно, научно и убедително е защитило своето становище, поради което въззивната инстанция не намира основание за поставяне под съмнение неговото експертно мнение.