Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 314 от 13.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1815/2021
Вид
Решение № 314
Подписан
13.04.2022
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Радостина Петкова Иванова, Йорданка Георгиева Майска Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Бургас, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501815 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ищците СТ. ИВ. ИВ., ЕГН:

**********, Д. Г. Л., ЕГН: **********, М. Г. ИВ., ЕГН: **********, трите с адрес: гр. Б., бул. „Х. Б.“ №** вх. *, ет.*, К. П. ЕНЧ., ЕГН: ********** и СТ. П. М., ЕГН: **********, двете с адрес: гр. Б., бул. „Х. Б.“ №** вх. *, ет. * и Й. Н. СТ. , ЕГН: **********, с адрес: гр.

Б., бул. „Х. Б.“ №** вх. *, ет. *, всички действащи чрез упълномощения си процесуален представител адв. Йордан Кебеджиев от БА К , със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ”Цар Ив.Шишман” №38 , против решение № 260795 от 26.05.2021г. по гр.д.№ 4345/2020г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска им по чл. 109 от ЗС против ответника Р. М.

К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № ** за осъждането му да допусне ищците в собствения си апартамент, находящ се н а адрес: гр. Бургас, бул. „Х. Б.“ №** вх. *, ет. 5 , съответно в сервизното му помещение за извършване от тяхна страна на неотложен ремонт на вертикалния канализационен канал и промяна на хоризонталното отклонение от подовия сифон и тоалетното гърне, както и присъждане на направените от тях разноски по делото, като с решението ищците са осъдени да заплатят направените от ответника в първата инстанция разноски в размер на 400 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и неоснователно. Излагат се съображения относно нарушение на процесуалния закон, като се навеждат доводи, че районният съд не извършил цялостен и задълбочен анализ на цялостния доказателствен материал и не взел отношение по фактическите и правни доводи, изтъкнати от ищците. Твърди се, че районният съд обсъдил само заключението на вещото лице, без да обсъди подробните допълнения към него, дадени в съдебно заседание на 25.03.2021г. , както и, че не са били взети под внимание 1 показанията на свидетелите Б. и Ж., както и писмени доказателства, в т.ч. и каквито са становището на инж. К. и оферта на инж. И. Н а следващо място в жалбата се изтъкват твърдения за нарушение на материалния закон- чл.109 от ЗС, като се сочи, че по делото са доказани и трите кумулативно изисквани предпоставки за уважаването му. Цитирайки разпоредбата на чл.12 т.6 о т З У Е С , въззивниците считат, че същата задължава собствениците на обект в режим на ЕС да осигуряват достъп до самостоятелните си обекти за извършване на необходими проучвателни, проектни ,измерителни , строителни и монтажни работи, свързани с ремонт и поддържане ,реконструкция, преустройство ,основен ремонт или обновяване на общите части и за проверка на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата. Сочат, че извършеният от ответника ремонт е неотносим към предмета на спора, тъй като не касаел канализационните отклонения на неговата баня, влизащи на долния четвърти етаж. Считат, че неправилно районният съд приел, че не е налице взето решение на ОС на ЕС за подмяна на вертикалния канализационен кран на средните апартаменти. Сочат, че такова решение е представено по делото именно от ответника, но взетите с него решение не можели да се изпълнят поради поведението на ответника, недопускащ ищците в банята си. По горните съображения, подробно доразвити в жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново с което предявеният иск по чл.109 о т З С д а бъде уважен. Не са направените доказателствени искания. В съдебно заседадние въззивниците, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържат въззивната си жалба и направеното уточнение на петитума на исковата молба и молят съдът да отмяни обжалваното решение и да уважи исковете им, за което излагат подробни съображения. Претендират присъждане на разноските по делото. Представят писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият-ответник Р. М. К., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Женя Маркова е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, като е изложил становище за неоснователността й по всяко от възраженията , посочени в нея. Наведени са възражения, че предвид местонахождението на хоризонталните отклонения не е било необходимо за подмяната им да се осигурява достъп на ищците до банята в жилището му. Заявява, че първите трима ищци всъщност целели промяна местоположението на тези хоризонтални тръби, а според вещото лице това било невъзможно предвид вида на строителството и невъзможността от осигуряване на наклон за оттичане на отпадната вода поради нарушаване техническия проект на сградата. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.

Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, въззивамият, чрез упълномощения си адвокатско представител поддържа писмения си отговор на въззивната жалба, както и депозираното по уточнението на исковата молба писмено становище и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Представя писмени бележки.

С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

Производството по делото пред първата инстанция е образувано по предявени от ищците искове за осъждане на ответника да ги допусне в собствения му апартамент и в сервизното помещение за извършване от тяхна страна на неотложен ремонт на вертикалния канализационен канал и промяна на хоризонталното отклонение от подовия сифон и тоалетното гърне.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици апартаменти, находящи се съответно на четвъртия, третия и втория етаж в сградата, в която ответникът притежава съседен имот, представляващ жилище на петия етаж, находящо се над техните апартаменти.

2

Твърдят, че в жилищата им има течове, които са вследствие амортизация на подовия сифон и на утката на тоалетното гърне в апартамента на петия етаж, собственост на ответника, при което при ползване на душ и пускане на тоалетното казанче водата от тях преминавала през бетонната плоча и по съответното отклонение на долния етаж и се вливала във вертикалния канализационен канал на по-долно ниво, като поради амортизация на някое от заустванията на подовия сифон и /или тоалетното гърне има течове на долните етажи, намиращи се под апартамента на ответника. Наред с това ищците сочат, че вертикалния канализационен клон от каменинови тръби е с над 50 годишна експлоатация и е компрометирам, като по него има пукнатини и течове, както от хоризонталните отклонения на подовия сифон и тоалетното гърне, така и от самия канализационен клон. Твърди се, че в апартамента на първите трима ищци, находящ се на четвърти етаж има обширни влажни петна на тавана и на стената в близост до вертикалния канализационен клон на три от помещенията- санитарния възел, кухнята и терасата, които идват от находящото се отгоре на петия етаж санитарното помещение- баня –тоалетна в апартамента на ответника, както и, че има влажни петна и в апартаментите и на останалите ищци, находящи се на трети и втори етажи. Сочи се, че след направена консултация със специалисти е установено, че причините за течовете са три – първата е течове от корозия /повреда/ на стоманената тръба, която свързва подовия сифин на горния етаж и преминава през бетонна плоча между етажите и на отклонението /заустването/ от нея към вертикалния канализационен клон; втората причина е вследствие пукнатини на свързващата част между тавана на четвъртия етаж и пода на петия етаж, която включва тоалетното гърне в санитарния възел на ответника към вертикалния канализационен клон, които течове преминават през четвъртия етаж и се проявяват в апартаментите на долните трети и втори етажи; третата причина е нарушена цялост и пукнатини по самия вертикален каменинов канал поради дългата му над 50 годишна експлоатация;

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че не оспорва, че всяка от страните е собственик на обект в процесната сградата, но оспорва иска като неоснователен. Заявява, че че преди да започне цялостен ремонт на апартамента си е изчакал да бъде взето решение на ОС на ЕС за подмяна на вертикалната тръба в сградата, но тъй като като такова е било взето, през м. май 2020 г. извършил ремонт на банята на апартамента си, като в неговия участък ревизирани всички тръби. Сочи, че след ремонта, две от ищците посетили банята му и се уверили, че няма теч от нея, а и такъв не бил установен и от компетентни лица, като след ремонта не се е появявал нов теч. Сочи, че вертикалната тръба в участъка на неговата баня не е компрометирана, като преди ремонта на банята си е предложил на другите собственици да подменят цялата вертикалната тръба, поради дългата й експлоатация, но не всички собственици били съгласни. Счита, че вертикалната канализационна тръба е обща част и отношенията между собствениците досежно нея да бъдат уредени съгласно ЗУЕС с решение на общо събрание на ЕС. На следващо място ответникът излага, че предложил на ищците, чиято собственост е апартамента на четвъртия етаж да ремонтира тръбите и свързващите части със свои средства, въпреки че счита, че в този участък няма теч, но получил отказ от тях, по съображения, че първите трима ищци са поискали тръбата да бъде вкопана в плочата.

Изложил е съображения, че правото на собственост на ищеците не е смутено от него, тъй като течове в имота на четвърти етаж е имало и преди да закупи апартамента си през 2019г. , като преди това за период от три години апартаментът не е бил ползван.

Районният съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като с обжалваното решение го е отхвърлил изцяло. Кредитирайки заключението на вещото лице, съдът е приел, че за отстраняване на уврежданията в апартаментите на ищците е необходимо извършване на подмяна на вертикалния канализационен клон, като при този ремонт следва да бъде подменено и свързването с канализацията от апартамента на ответника, която подмяна следва да бъде като част от този ремонт. Счел е, че за ремонта на 3 вертикалния канализационен клон, който е обща част на сградата в режим на ЕС, липсва решение на ОС на ЕС на сградата, и позовавайки се на част от изводите по експертизата, районният съд, без да обсъжда останалите доказателства по делото е приел, че с искания от ищците ремонт на хоризонталните отклонрния в санитарно помещение не ответника ищците не биха могли да достигнат до целения от тях резултат.

Във въззивното производство, исковата молба е оставена без движение за уточняване на петитума на иска чрез конкретизация на обема на търсената защита и нейния вид срещу ответника. С направеното във въззивното производство уточнение ищците са посочили, че искането им е за осъждане на ответника да преустанови бездействието си, с което им пречи да упражняват правото си на собственост, като ги допусне в собствения си апартамент на петия етаж и в сервизното м у помещение за извършване от тяхна страна на неотложен ремонт на двете канализационни отклонения от подовия сифон и от тоалетното гърне.

С писмено становище, депозирано пред въззивния съд, въззиваемият е изложил възраженията за недопустимост на така направеното уточнение, по съображения, че се касае за изменение на иска чрез предявяване на нов.

Съобразявайки правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба съобразно, постановките, дадени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и естеството на направеното уточнение, настоящата инстанция намира възраженията на въззиваемия за неоснователни, по следните съображения:

Задължение на въззивния съд в случай, че намери, че исковата молба е нередовна, е да даде на ищеца указания за отстраняване на тази нередовност, тъй като макар и при условията на ограничен въззив, въззивният съд продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба. В случай такива указания са дадени за уточняване на петитума на иска. В тази връзка следва да се отбележи, че основанието на иска, което се определя от фактическите твърдения в исковата молба е останало непроменено след уточнението, тъй като ищците не са навели нови фактически твърдения. Направената във въззивното производство конкретизация всъщност е очертала обема на търсената защита, ограничавайки я в по-малък от първоначално заявения в исковата молба обем, като без да изменят фактическите си твърдения, е отпаднало искането на ищците за ремонт на вертикалния канализационен клон, явяващ се обща част на сградата, а е останало само искането им за ремонт на хоризонталните канализационни отклонения, представляващи връзките с подовия сифон и тоалетното гърне.