Решение № 3228 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3228 гр. ., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20231110120380 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Б. Т. твърди, че на 05.01.1992 г. между него, в качеството му на наемодател и ответника Л. Б., в качеството му на наемател, е сключен договор за наем за предоставяне ползването на незастроена част от собствения на ищеца недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ., находящ се в град ., район „.“, бул. „.“ № 73, с площ от 23 кв.м., разположена в североизточния ъгъл на поземления имот и граничеща с ПИ с идентификатор . и ПИ с идентификатор . за поставяне на два обекта – павилиона за извършване на търговска дейност. Посочва се, че съгласно договора за ползването на имота наемателят дължи заплащането на месечен наем в размер на левовата равностойност на 50 щатски долара, определена по курса на БНБ към 15-то число на текущия месец. Излага, че на 15.03.1992 г. между страните е постигнато допълнително споразумение към договора за наем, обективирано в писмен договор за наем от 05.01.1992 г., съгласно клаузата на чл. 6 от което уговореният месечен наем е в размер на левовата равностойност на 200 щатски долара, определена по курса на БНБ към 15-то число на текущия месец. Сочи се, че именно това е и размерът на месечния наем, приложим и 1 заплащан от наемателя до момента на прекратяване на договора за наем.

Съгласно клаузата на чл. 4 от договора за наем същият е сключен като безсрочен. Б. Т. твърди, че на 16.08.2022 г. е отправил до насрещната страна ответника едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем, получено от адресата на 22.08.2022 г., поради което считано от 23.09.2022 г. договорът за наем се явява прекратен. Излага, че към датата на подаване на процесната искова молба ответникът, като наемател, не е заплатил на ищеца, като наемодател, наемът, дължим за месец септември и конкретно за периода от 01.09.2022 г. до 22.09.2022 г. – датата на прекратяване на договора за наем. Размерът на последния, изчислен съгласно уговореното между страните с договора от 12.03.1992 г. възлиза на сума в общ размер от 287,32 лева за 22 дни от месец септември 2022 г., представляваща левовата равностойност на 146,74 щатски долара (22 дни * 6,67 щатски долара/ден).

Поддържа се, че наред с това, наетият имот, представляващ част с площ от 23 кв.м. от дворното място, въпреки прекратяване на наемното правоотношение и отправените неколкократни покани за това, все още не е върнат на наемодателя, като в тази връзка е образувано и между страните е висящо гр. дело № 57249/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, имащо за предмет предявени от Б. Т. срещу Л. Б. искови претенции по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК. Ищецът посочва, че за това ползване на наетия имот, продължило след прекратяване на договора за наем и въпреки протовипоставянето за това от страна на наемодателя, Л. Б. дължи и заплащането на обезщетение за продължаващото ползваене на имота през периода 23.09.2022 г. – 31.03.2023 г. в общ размер от 2348,58 лева. Посочва се, че последният е определен като левова равностойност на месечната наемна цена, уговорена между страните във връзка с ползването на имота по време на действие на договора за наем (200 щатски долара на месеца) съобразно курса на БНБ към момента на пораждане на месечното задължение. Излага се, че с ползването на имота през същия този период, съответно с неосвобождаването му и невръщането му на Т., ответникът Б. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Последният определя стойността на това обогатяване, респ. на обедняването си в размер от 5953,28 лева, изразяваща се в получените от ответника суми през процесния период от отдаване под наем на изградените в наетия имот два броя павилиони на трети лица. Изтъква се, че още при сключването на договора за наем страните постигнали устна уговорка наемателят да изгради върху незастроеното дворно място с площ от 23 кв. м. и да оборудва със собствени средства два търговски павилиона, като вложените от него средства ще се възстановят от осъществяване от наемателя на търговска дейност в павилионите, респ. от отдаването под наем на двата павилиона. Между ищеца и ответника не е налице наемно правоотношение с предмет изградените от ответника два търговски павилиона. Изяснява, че 2 двата павилиона са с площ 8 кв.м., респ. 18 кв.м., и са с лице към бул. „.“, а влизането в тях се осъществява от тротоара, разположен край булеварда.

Ищецът посочва, че към настоящия момент двата търговски павилиона продължават да се отдават под наем от ответника на трети лица за осъществяване на търговска дейност, а именно на „.“ ЕООД съгласно договор за наем от 01.01.2022 г. с предмет търговски павилион с площ от 8 кв.м. и уговорен месечен наем в размер на 350 лева, и на „.“ ООД съгласно договор за наем от 01.01.2022 г. с предмет търговски павилион с площ от 18 кв. м. и уговорен месечен наем в размер на 600 лева. Посочва, че с факта на получаване на месечен наем от третите лица наематели, продължаващ и след прекратяване на процесния договор за наем, ответникът се обогатява неоснователно за сметка на ищеца. Намира, че това обезщетение е дължимо на самостоятелно основание и наред с обезщетението за продължаващо ползване на имота, чиято стойност се равнява на неполучения месечен наем в размера, уговорен между страните, тъй като се касае за неоснователно обогатяване, изразяващо се в сумите, получени от ответника като наем от двата павилиона, държани в отдадената под наем част от собственото на ищеца дворно място и невръщане на този имот на Т.. Излага се, че при невръщане на имота от ответника след прекратяване на наемното правоотношение, последният държи обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на месечния наем, но наред с това и обезщетение за неоснователното си обогатяване, предвид извличането на ползи в свой интерес от продължаващото без основание ползване на имота на ищеца, изразяващо се в получаване на наеми от двата павилиона. С тези твърдения и доводи ищецът претендира сумата от 287,32 лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода от 01.09.2022 г. до 22.09.2022 г. за ползване на нает недвижим имот съгласно договор за наем от 05.01.1992 г., изменен с договор за наем от 12.03.1992 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 19.04.2023 г. до окончателното плащане, на сумата от 2348,58 лева, представляваща обезщетение за продължаващо ползване на недвижимия имот след прекратяване на договора за наем и въпреки протИ.поставянето от страна на наемодателя за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г. в размер на наемната цена за периода, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2023 г. до окончателното плащане и на сумата от 5953,28 лева, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца под формата на получени доходи от ползването без основание на отдадения под наем имот през периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2023 г. до окончателното плащане (след постановена с Определение № 3404/08.03.2024 г. по в. ч. гр. дело № 10174/2023 г. по описа на 3

Софийски градски съд, ГО отмяна на определението от 13.07.2023 г. по настоящото дело, с което производството е прекратено в частта относно тази искова претенция).

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор – становище ответникът Л. Т. Б. оспорва изцяло предявените искови претенции – по основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен договор за наем от 05.01.1992 г. за отдаване под наем на площ от 23 кв. м. от дворно място за два търговски павилиона, като съгласно този договор уговореният между страните месечен наем е в размер на левовата равностойност на 50 щатски долара. Оспорва между страните обаче да е сключван последващ договор за наем от 12.03.1992 г., както и представеният такъв с исковата молба, оспорвайки този документ да е подписван от Б.. Ето защо, счита претенцията за заплащане на наемна цена за изцяло/частично неоснователна.

С отговора се оспорва претенцията за неоснователно обогатяване с довод, че ищецът има право на обезщетение за продължаващо ползване на имота след прекратяване на договора за наем в размер на наема за съответния период, каквато е и заявена, но не и на обезщетение, равняващо се на получените наеми от ползване на двата павилиона. В тази връзка посочва, че сключеният между страните договор за наем касае единствено съответната площ от 23 кв.м. от дворното място, но не и павилионите. Последните са изградени изцяло със средства на ответника, представляват преместваеми обекти и са негова собственост. Оспорва да е наличие твърдяното от ищеца негово обедняване от реализираните от ответника доходи от друга дейност.

Неоснователно е изложеното от ищеца за загубена възможност същият да реализира доходи от поставяне на собствени павилиони в имота, в случай, че последният не би бил задържан от ответника, предвид липсата на данни за предприета процедура за това. Липсата на реализиране на разходи от ответника чрез спестени суми за демонтаж на павилионите по никакъв начин не засяга имуществото на ищеца. С тези доводи Л. Б. отправя искане предявените претенции да бъдат оставени без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК, по иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно 4 доказване, следните обстоятелства: възникването и съществуването през спорния период на облигационно правоотношение между него и ответника по договор за наем от 05.01.1992 г., изменен с договор за наем от 12.03.1992 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на процесния недвижим имот – част с площ от 23 кв.м. от дворно място срещу заплащането на твърдяната наемна цена; изпълнение на задължението на ищеца по договора за наем, изразяващо се в реално предоставяне на ответника за временно ползване на наетия имот за исковия период, при което за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечен наем за исковия период и неговия размер; настъпване на изискуемостта на вземането.

С оглед конкретните твърдения на страните, с доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 05.01.1992 г. между ищеца Б. Г. Т., като наемодател и ответника Л. Т.

Б., като наемател, е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответната страна за временно и възмездно ползване част с площ от 23 кв.м. от следния свой собствен недвижим имот дворно място, находящо се на адрес: град ., бул. „.“ № 73; че срещу това ответникът-наемател е поел задължение да заплаща на ищеца-наемодател месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 50 щатски долара; че в отдадената под наем част от дворното място ответникът е изградил и поставил два павилиона, които през процесния период е отдавал под наем на трети за процеса лица.

От съдържанието на неоспорения от страните договор за наем от 05.01.1992 г. (лист 13 от делото) се установява, че страните се договорили задължението за заплащане на месечна наемна цена да бъде изпълнено не по– късно от 15 число на текущия месец, като превалутирането на наемната цена от 50 щатски долара в български лева следва да бъде съобразено с курса на БНБ към 15 число на текущия месец. Съдът не цени като доказателство по делото приложения на лист 14 договор за наем между страните от 12.03.1992 г., тъй с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.12.2024 г. последният е изключен от доказателствената съвкупност. Затова и съдът намира, че по делото не се установява промяна в договорената между страните месечна наемна цена от 50 щатски долара.