Решение № 368 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300503430 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от С. Г. К., ЕГН: **********, действаща в лично качество и като наследник по закон на починалия ищец Й. Н. Й., ЕГН **********, поч. на *** г, Н. Й. Й., ЕГН ********** и Г. Й. Й., ЕГН **********, в качеството им на наследници на починалия ищец Й. Н. Й., и тримата действащи чрез процесуалния им представител адв. М.М. против Решение №4248/30.10.2024г постановено по гр.д.№15547/2023г. по описа на ПРС, двадесет и пети гр.с., с което се ОТХВЪРЛЯ иска на С. Г. К., ЕГН: ********** за осъждане на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: 121265113, гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, да й заплати сумата от 1 706,20 лева, съставляваща дължимото обезщетение по застраховка „Отмяна на пътуване“ със застрахователна полиция № *** г. във връзка с отменено пътуване до *** по резервация № *** при туроператора „Бохемия“ ООД с ЕИК 121305878, което обезщетение се равнява на основните разходи, извършени от С. Г. К., ЕГН: **********, за заплащане на закупения от нея туристически пакет, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата; се ОТХВЪРЛЯ иска на С. Г.

К., ЕГН: **********, в качеството й на конституиран по делото универсален правоприемник - наследник по закон на починалия ищец Й. Н. Й., ЕГН **********, поч. на *** г., за осъждане на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: 121265113, гр. София, бул.

„Христофор Колумб“ №43, да й заплати припадащата й се част съобразно наследствената й 1 квота от общата исковата претенция на Й. Н. Й., ЕГН **********, от 1 706,20 лева, а именно сумата от 568,73 лева, съставляваща дължимото обезщетение по застраховка „Отмяна на пътуване“ със застрахователна полиция № *** г. във връзка с отменено пътуване до *** по резервация № *** при туроператора „Бохемия“ ООД с ЕИК 121305878, което обезщетение се равнява на основните разходи, извършени от Й. Н. Й., ЕГН **********, за заплащане на закупения от него туристически пакет, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата; се ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Й. Й., ЕГН **********, в качеството му на конституиран по делото универсален правоприемник - наследник по закон на починалия ищец Й. Н. Й., ЕГН **********, поч. на *** г., за осъждане на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК:

121265113, гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, да му заплати припадащата му се част съобразно наследствената му квота от общата исковата претенция на Й. Н. Й., ЕГН **********, от 1 706,20 лева, а именно сумата от 568,73 лева, съставляваща дължимото обезщетение по застраховка „Отмяна на пътуване“ със застрахователна полиция № *** г. във връзка с отменено пътуване до *** по резервация № *** при туроператора „Бохемия“ ООД с ЕИК 121305878, което обезщетение се равнява на основните разходи, извършени от Й. Н. Й., ЕГН **********, за заплащане на закупения от него туристически пакет, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата; се ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Й. Й., ЕГН **********, в качеството му на конституиран по делото универсален правоприемник - наследник по закон на починалия ищец Й. Н. Й., ЕГН **********, поч. на *** г., за осъждане на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: 121265113, гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, да му заплати припадащата му се част съобразно наследствената му квота от общата исковата претенция на Й. Н. Й., ЕГН **********, от 1 706,20 лева, а именно сумата от 568,73 лева, съставляваща дължимото обезщетение по застраховка „Отмяна на пътуване“ със застрахователна полиция № *** г. във връзка с отменено пътуване до *** по резервация № *** при туроператора „Бохемия“ ООД с ЕИК 121305878, което обезщетение се равнява на основните разходи, извършени от Й. Н. Й., ЕГН **********, за заплащане на закупения от него туристически пакет, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. С постановения съдебен акт в полза на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,са присъдени направени пред първата инстанция разноски. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като вместо това уважи предявените искове.

Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива..

Въззиваемата страна Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК:121265113,, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. С. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция съгласно представения списък с направени такива.Прави се възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски, предвид фактическата и правна сложност на делото.

2

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 405 КЗ, предявени от Й. Н. Й., ЕГН ********** и С. Г. К. Й.а, ЕГН:

**********, против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: 121265113. В хода на производството е починал ищецът Й. Н. Й., поради което на негово място са конституирани наследниците му по закон: С. Г. К., ЕГН ********** – съпруга, и двамата му сина Н. Й. Й., ЕГН **********, и Г. Й. Й., ЕГН **********.

Първоначалните ищци твърдят, че са сключили Договор № *** за туристически пакет по резервация № ***., с „Бохемия“ ООД с ЕИК 121305878, в качеството му на туроператор,с цел да организира и проведе екскурзия в ***, която следвало да бъде проведена в периода от 01.09.2023г. до 09.09.2023г. В изпълнение на задълженията си по договора и за така предоставената от туроператора услуга, всеки от ищците заплатил сумата от по 1 706,20 лева или общо 3 412,40 лева. Съгласно раздел IX от сключения договор, туроператорът предложил на ищците да сключат договор за доброволна застраховка „Отмяна на пътуване“ при „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Между Й. Н. Й. и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД бил сключен застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № *** година, съгласно който застраховани лица по договора били Й. Н. Й. и С. Г. К. Й., а обект на застраховката бил туристическия пакет, заплатен от двамата и в общ размер от 3 412,40 лева, общият лимит по застраховката бил в размер на 3 412,40 лева, а застраховани рискове били отмяна на пътуване и съкращаване на пътуване. Твърди се, че на дата 24.08.2023 г., няколко дни преди предвидената за начална дата на плануваната екскурзия, след проведени множество консултации, изследвания в клинична лаборатория и рентгенови изследвания на ищеца е поставена диагноза на злокачествено ново образование на ***, което налага хоспитализация. В периодът от 27.08.2023 г. до 30.08.2023 г. Й. Й. е настанен в „Отделение по гастроентерология към УМБАЛ „***“ ООД, където му била поставена окончателна диагноза „***. След изписване от болницата, на ищеца било предписано медикаментозно лечение, дадени му били препоръки за хигиенно-диетичен режим, както и лекарите са му указали амбулаторно проследяване и го насочили към *** отделение за оценка на последващо поведение. Твърди се, че преди поставяне на горепосочената тежка диагноза, ищеца бил здрав и не е имал каквито и да било оплаквания, нито установени каквито и да било заболявания. Поради внезапното заболяване се твърди, че ищците били поставени пред обективна невъзможност да пътуват на планираната екскурзия, доколкото към началната дата на пътуването, Й. Й. все още провеждал лечение и съществувала реална опасност за влошаване на здравословното му състояние, ако предприеме пътуване. Ищцата С. Й.а твърди, че била ангажирана в 3 постоянни грижи за съпруга си, като също била препятствана да предприеме планираното пътуване. За възникналата ситуация и обективната невъзможност да пътуват ищците незабавно уведомили туроператора. След възникване и установяване на причините за отмяна на екскурзията, ищцата уведомила и застрахователя за настъпилото събитие, като при същия била образувана щета с № *** година. Ищците претендирали заплащане на застрахователно обезщетение, равняващо се на основните разходи, направени от същите за планираната екскурзия, поради настъпилия застрахователен риск отмяна на пътуването.

Сочи се, че с Уведомление с peг. № 054-124/1/26.09.2023 година, застрахователят отказвал да изплати обезщетение, като изтъкнал следното основание: „съгласно чл. 12 ал. 2 т. 4 от Общите условия /ОУ/ по застраховка „Отмяна на пътуване“, застрахователят не покривал отмяна, съкращаване или удължаване на пътуване и не дължал обезщетение в случай на мигрена, множествена склероза, епилепсия, цироза, остеопороза. злокачествени /онкологични/ заболявания, вродени аномалии и заболявания“. Счита, че така направения отказ от страна на застрахователя за неправилен, незаконосъобразен и в противоречие със сключения застрахователен договор и Общите условия към него. Претендира се сумата от по 1 706,20 лева, съставляваща дължимото обезщетение по процесния застрахователен договор във връзка с отменено пътуване, същото равняващо се на основните разходи, извършени от С. Г. К. и Й. Н. Й. за заплащане на закупения от тях и застрахован туристически пакет, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответното дружество оспорва исковете. Твърди, че в случая не била налице нито една от предвидените в чл. 9 хипотези, доколкото ищецът Й. Й. не е претърпял нито злополука, нито акутно заболяване, по смисъла на чл. 9 от ОУ и съгласно приетите определения за тези термини в чл. 4 , т. 6 и 9 от ОУ. За ищцата С. Й.а не са налице основания за отмяна на пътуването, които да са покрити по сключения застрахователен договор.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като е приел, че констатираното заболяване на Й. Й., не попада в обхвата на покритието на застраховката.

Недоволни от постановеният съдебен акт са останали жалбоподателите, които навеждат оплаквания, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е направил погрешни правни изводи. Основния довод е, че съдът погрешно е приел, че *** заболяване е „хронично заболяване“ по смисъла на чл.4-6 от ОУ и не попада в обхвата на покритието на застраховката.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ 4

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради което съдът не намира за необходимо отново да ги преповтаря, а на основание чл.272 ГПК, касаещо фактическата обстановка препраща към мотивите на първоинстанционния акт.