Определение № 1959 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1959 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002100127 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Ю. К. – К., подадена чрез процесуален представител адв. П. П. срещу решение № 4983/28.08.2024г., постановено по в.гр.д. № 11514/2023г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 10991 от 26.06.2023г. по гр.д. № 54350/2021г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която на основание чл. 59, ал. 3 от СК след прекратяване на сключения на 06.09.2020г. между И. В. К. и Е. Ю. К. – К. граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство и предоставяне на родителските права за упражняване по отношение на роденото от брака на страните дете М. И. К. с ЕГН [ЕГН] на майката, е определен режим на лични отношения на бащата И. В. К. с ЕГН [ЕГН] с детето М. И. К. и вместо него е постановен друг, както следва:

1/ Първите 16 срещи между детето М. и бащата И. В. К. да се провеждат два пъти ежеседмично, всяка събота и неделя, във времевия интервал между 10:00 часа и 16:00 часа, в присъствие на психолог или друг специалист в Детски контактен център, намиращ се в [населено място],[жк], [улица], ет. 4, офис 1, телефон .......................... и .................... – З. М. с продължителност и при условия на контактите, определени от специалист при Детски контактен център. За целта е определено страните предварително да бъдат уведомени за продължителността на съответните срещи и за начален час, като майката Е. Ю. К.-К. е задължена да организира воденето и вземането на детето до и от контактния център – лично или чрез упълномощено от нея лице. Постановено е определените от съда дни от седмицата 1 и посочени часови интервали да бъдат променени само при взаимно съгласие на страните и Детския контактен център.

2/ След провеждане на горепосочените шестнадесет срещи, за период от 3 месеца, считано от последно проведената среща в Детски контактен център, бащата И. В. К. има право да вижда и взима детето М. И. К. всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в събота и от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя; както и всяка втора и четвърта седмица за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в сряда /а ако детето посещава учебно заведение – след приключване на занятията/, без преспиване и без присъствие на майката.

3/ След изтичане на периода по т. 2 от решението, бащата И. В. К. да вижда и взима детето М. И. К., като при осъществяване на режима на лични отношения бащата следва да взема и връща детето от и в дома на майката, както следва:

- всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата /този режим не се прилага за период от 30 дни през лятото, когато майката ползва платения си годишен отпуск/;

- всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в сряда /а ако детето посещава учебно заведение – след приключване на занятията/; тридесет дни през лятото, разделени на два пъти по петнадесет дни, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката Е. Ю. КириловаКавлакова;

- през четните години по време на Коледните празници и за част от Коледната ваканция, определена от Министерство на образованието и науката за съответната година, за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 28-ми декември, с преспиване; през нечетните години по време на Великденските празници от 10:00 часа на Разпети Петък до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната ваканция, включваща Новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 29 декември до 18:00 часа на последният ден от Коледната ваканция с определена продължителност от Министерство на образованието и науката за съответната година;

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – необсъждане на релевирани от касаторката доводи и възражения, неправилен анализ на доказателствата, вследствие на което са формирани погрешни крайни фактически и правни изводи, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване, обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови режим на лични отношения на бащата с детето предвиждащ по-дълъг адаптационен период на детето в семейната среда на бащата, а режимът с преспивания да се предвиди да започне след по-дългия адаптационен период.

Писмен отговор на касационната жалба не е депозиран от ответника по касация И. В. К..

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

2

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са родители на детето М. К., родено на 24.03.2021г. и понастоящем на 4 години; постановеният по делото развод между тях е окончателен; живеят разделени, като детето се отглежда от майката.

От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ю. А. К. и М. С. К. – родители на ищцата, Й. Р. Г. и А. З. К. – майка на ответника, преценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед заинтересоваността им от изхода на делото и кредитирани в частите, възпроизвеждащи лични техни впечатления, приел за установено, че първоначално срещите между детето и бащата винаги са били наблюдавани от прародителите, както и че същите са се осъществявали в присъствие на майката, като детето е било разстроено. Имало е и самостоятелни срещи между бащата и детето, но или те, или майката са се намирали в близост. Детето започвало да плаче, когато непознат започне да му се радва. Свидетелката Г. е присъствала на срещи между бащата и детето, на които майката не е позволявала то да бъде докосвано. Повечето пъти нейните родители също са присъствали. От показанията на св. К. приел за установено желанието на бащата да полага грижи за детето; между тях са били осъществявани срещи, на които присъствала и тя, както и майката на детето с нейните родители.

От приети по делото множество социални доклади, изготвени от ДСП “И.“ и от ДСП “Красно село“ и изслушване на всеки от родителите по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, приел за установено, че битовите условия в дома на бащата са подходящи за отглеждането на детето М., за която е осигурено всичко необходимо. Бащата е трудово ангажиран като „охранител“, има подкрепата на родителите си, които могат да го подпомагат в грижите за М.. Детето не посещава учебно заведение, има личен лекар, в добро здравословно състояние е.

Констатирана е привързаност към майката и нейното разширено семейство, като в присъствие на непознат детето търси закрила на майка си. Осъществяваните срещи между бащата и детето по определен привременен режим на лични отношения първоначално са преминавали в пълно отрицание на детето да се отпусне и да играе в нова среда. Всеки път, когато М. е искала да играе или вземе предмет, се е обръщала към майка си, а ако бащата подаде играчка – започвала да плаче. Към момента на изготвяне на последния доклад е установено, че М. все по-успешно се адаптирала – играе с баща си, смеят се, гонят се.

Посочено е, че с нарастваща увереност детето прекарвало време с баща си, усмихвала се и приемала подаръците му. Съгласно констатациите в социалния доклад родителите са със силно влошени взаимоотношения, което е предпоставка за въвличане на детето в конфликт на лоялност. Към 05.04.2024г. е посочено, че срещите между баща и дъщеря са се осъществявали регулярно през последната една година.

От заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, прието пред първата инстанция въззивният съд установил, че у детето се наблюдава ситуативна 3 тревожност; отчуждено е от своя баща, тъй като прекарват сравнително малко време заедно, като М. не е насърчавана и стимулирана да общува с бащата; от цялостното обективно изследване на бащата не са установили данни той да е груб с детето, с майката, с нейните родители, да е воден от собствени егоистични мотиви и нагласи; при бащата няма данни, от които да се коментира, че с поведението си той отчуждава детето от себе си; резултатите от личностовите профили и на двамата родители не противоречат на добрия родителски капацитет и качества да възпитават и да могат да се справят с грижите за дъщеря им М.. На бащата до момента не му е била дадена възможността да упражни, прояви и да развие родителските си способности и капацитет, въпреки голямото му желание и това, че страда, че е изолиран от детето си. От друга страна нежеланието на майката за комуникация с бащата, изключването му от ежедневието и от живота на детето, липсата или нежеланието от нейна страна да компенсира ситуативната тревожност на детето при срещите с бащата – да го успокои и да го въведе в интеракцията с него; невъзможността за друг вид поведение от страна на майката или нежеланието за друг вид родителско поведение сочат на нисък родителски капацитет у майката. Невъвеждането на детето емоционално в интеракция с бащата, ненасърчаването да приеме съществуването на бащата, ситуации на напрежение и скандали между значимите възрастни за детето в негово присъствие са вид емоционално насилие над крехката детска психика. Възприел заключението, че двамата родители трябва да направят опит за постигане на добра комуникация, като се избягват ретроспективни коментари – на минали събития или решения. Актуалните им усилия трябва да бъдат насочени към постигането на единен подход в отглеждането и възпитанието на детето; необходимо е да бъде обсъдено и планувано посещения от детето на детска ясла, а след това на детска градина, както и детето да бъде активно стимулирано към срещи с хора извън домашната среда и с хората, които го отглеждат в момента; откъсването на детето от фигурата на бащата съгласно заключението е вид ощетяване на детето в психичен и невропсихичен план.

От заключение на СПЕ прието във въззивното производство, съдът приел за установена значителна трудност на детето да влезе в комуникация с експерта, а също и да играе спокойно, самостоятелно и да изучава пространството наоколо. Детето е стояло плътно до майка си, а също така почти непрекъснато е търсело нейното внимание, а всякакви опити на експерта или на бащата да ангажират детето в някаква дейност или то да остане само в стаята с тях, докато майката е в съседно помещение, на отворена врата, са били невъзможни.

Според вещото лице присъствието на майката не е правело детето по-спокойно и уверено, напротив, то стояло само в близост до нея и било силно тревожно през цялото време.

Вещото лице е установило, че на фона на раздялата на родителите по време бременността на майката, детето М. е отглеждана от майката и нейното разширено семейство, докато контактите с бащата са редки, като е налице един относително продължителен период от няколко месеца, през който бащата и детето не са контактували по никакъв начин, който допринася за това детето да не успее да свикне с присъствието на бащата и да го припознава като близък човек. Според експерта М. и майката към настоящия момент функционират във взаимоотношения, които могат да се опишат с психологическия термин „симбиотична 4 връзка“ – когато всяка от двете фигури в двойката е зависима от другата и времето им е напълно посветено една на друга. И М., и майката функционират предимно като двойка, а не като отделни индивиди. Такъв модел на взаимоотношения често се формира в ситуация на раздяла на родителите в ранната възраст на детето, когато липсва третият човек в тези отношения /бащата/, който да е в достатъчно добри взаимоотношения с майката и да играе ролята на този коригиращ фактор, който да носи връзката с реалността и с необходимостта всеки от двамата /майката и детето/ да има и отделно съществуване. Обективно ситуацията на симбиотична връзка е предпоставка за формиране на прекомерна зависимост на детето от майката /и на майката от детето/ и може да доведе до т.нар. „разстройство на привързаността“ - когато детето е твърде тревожно в отсъствието на майката, а дори и в нейно присъствие обичайно не успява да бъде достатъчно активно и самостоятелно в осъществяването на взаимоотношения с други хора. Ето защо осъществяване на връзка и взаимоотношения с бащата е силно затруднено. Отчел, че според експерта е необходимо първоначално да се подпомогне процеса на адаптиране на детето към раздяла с майката, като се включи трето лице специалист, с когото детето да изгради доверителни отношения /първоначално в присъствието на майката/. Когато детето вече е способно да остава насаме с този специалист, достатъчно спокойно, без майката да присъства, специалистът може да посредничи да се въведе бащата във взаимоотношения с детето – първоначално срещите между детето и бащата да се случват в присъствието на специалиста, без майката да участва.