Решение № 1211 от 18.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Русе, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520100461 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, против П. П. П., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

Ищецът твърди, че на *** г., около 19.00 часа, в гр. Русе, по ул. „***“, ответникът П. П. П., управлявайки лек автомобил „***“, не спазил необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от Н.

М. С., и реализирал ПТП, при което нанесъл материални щети по последния автомобил. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № ***/*** г., като било установено и че ответникът управлявал автомобила след употреба на алкохол. Към момента на произшествието гражданската отговорност на ответника била застрахована при ищцовото дружество. Увреденият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско“ при „ЗЕАД Булстрад В.И.Г.“ ЕАД, което изплатило обезщетение за причинените вреди и впоследствие предявило регресна претенция срещу „Дженерали Застраховане“ АД.

Ищецът заплатил по регресната претенция сумата, включваща 457,27 лв. обезщетение и 30 лв. ликвидационни разноски, след което отправил до ответника регресна покана за възстановяване на сумата от 487,27 лв. Поканата била върната като непотърсена.

Тъй като вземането не било погасено, на *** г. ищецът подал заявление по чл.

410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Русе и 1 издадена заповед за изпълнение. Ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск.

Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 487,27 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В хода на производството ответникът е представил платежно нареждане, удостоверяващо извършено в полза на ищеца плащане в общ размер на 544 лв., включващо претендираната главница и начислената до датата на плащането законна лихва.

Ищецът изрично е потвърдил постъпването на сумата по банковата му сметка.

Ответникът счита, че с оглед извършеното плащане производството следва да бъде прекратено и поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следва да отговаря за разноските.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание съдът е приел представеното платежно нареждане. Разпитан е свидетелят Н. М. С.. С оглед извършеното плащане съдът е заличил назначената съдебна автотехническа експертиза и е разпоредил връщане на внесения за нея депозит в размер на 500 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От представения Протокол за ПТП № ***/*** г., материалите от административнонаказателната преписка и показанията на свидетеля Н. М. С. се установява, че на *** г. ответникът, управлявайки лек автомобил „***“, не е спазил необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил „***“, поради което го е ударил в задната му част.

Установено е също, че при произшествието ответникът е управлявал автомобила след употреба на алкохол.

Не е спорно, че към момента на ПТП за управлявания от ответника автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, както и че последното е удовлетворило регресната претенция на застрахователя по „Каско“ на увредения автомобил в размер на 457,27 лв., към която са добавени 30 лв. ликвидационни разноски.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол над допустимата по закон концентрация. Следователно към момента на 2 подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и към момента на предявяване на настоящия иск регресното вземане на ищеца срещу ответника е съществувало.

В хода на исковото производство обаче ответникът е извършил плащане на сумата от 544 лв., като ищецът изрично е признал получаването й и е заявил, че с нея са погасени претендираната главница и натрупаната до датата на плащането законна лихва.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на решението съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право.

Извършеното в хода на настоящото производство плащане представлява правопогасяващ факт, настъпил след предявяването на иска. С него вземането, предмет на производството, е погасено чрез изпълнение. Обстоятелството, че задължението е погасено след предявяване на иска, не обуславя прекратяване на производството. Съдът дължи решение по съществото на спора, като съобрази настъпилото в хода на делото плащане.

Поради това предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането чрез плащане, извършено в хода на производството.

По разноските:

Независимо от отхвърлянето на иска поради настъпилото след предявяването му плащане, съдът намира, че отговорността за направените от ищеца разноски следва да бъде възложена на ответника.

Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК вземането е било изискуемо и непогасено. Ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с което е обусловил необходимостта ищецът да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК, за да запази действието на издадената заповед. Плащането е извършено едва след образуването на исковото производство. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от разноски, тъй като поведението му е дало повод за образуване както на заповедното, така и на исковото производство.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство. По ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Русе ищецът е направил разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и 50.00 лв. депозит за разпит на свидетел, който е изцяло усвоен, 3 като сумата е изплатена на явилия се свидетел. Внесеният депозит от 500.00 лв. за съдебна автотехническа експертиза не представлява окончателно извършен разход, тъй като експертизата е заличена и с определение от 29.10.2025 г. съдът е разпоредил сумата да бъде върната на ищеца, поради което същата не следва да бъде включвана в подлежащите на присъждане разноски.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 200.00 лв., съобразно фактическата и правната сложност на спора и извършените процесуални действия. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо 350.00 лв. разноски, от които 38.35 евро /75,00 лв./ за заповедното производство и 140.61 евро /275,00 лв./ за настоящото исково производство. Възражението на ответника за прекомерност не обосновава различен извод, доколкото претендираното от ищеца възнаграждение е юрисконсултско и размерът му се определя от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, Районен съд – Русе

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявения от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управлениегр.София, бул."Княз Ал.Дондуков", №68 срещу П. П. П., ЕГН **********, от гр.Русе, ул."***", бл.*** положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 487,27 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № *** във връзка с вреди, причинени при ПТП от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Русе, поради погасяване на вземането чрез плащане, извършено в хода на производството.

ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, от гр.Русе, ул."***", бл.*** да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул."Княз Ал.Дондуков", №68 на основание чл. 78 ГПК сумата от 350,00 лв., представляваща направените от дружеството съдебно-деловодни разноски, от които 38.35 евро /75,00 лв./ по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Русе и 140.61 евро /275,00 лв./ по настоящото гр.д. № 461/2025 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5