Решение № 263 от 20.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000687 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260204 от 19.05.2021г., постановено по т.д.№ 1232 по описа за 2020 г. на ОС С.З., в частта, с която е уважен предявения от Н. Г. П. ЕГН ********** с адрес гр. С.З., ул. П.К. №**, ет.*, ап.** против ЗАД „Д.Б. Ж.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.

****, район И., ж.к. Д., ул. Г.М. Д. №* иск за заплащане на сумата над 10 000 лв. до присъдените 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от ПТП, станало на 26.05.2020г., ведно със законната лихва за забава от 08.09.2020 г. до окончателното й заплащане.

Решението е обжалвано от „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С. ****, ул. Г.М. Д. №*, представлявано от Изпълнителните директори Ж.К. и Б.И., чрез адв. Н. Л. с твърдения за неправилност на същото, като постановено в противоречие с материалния закон, нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен, евентуално размера на присъденото обезщетение да бъде намален. С въззивната жалба се представят доказателства за платено на 1 пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., лихва върху платеното обезщетение за периода от 08.09.2020г. до 08.09.2021г. в размер на 847.22 лв., сума в размер на 2016.10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и 170.81 лв., законната лихва върху главницата от 2016.10 лв. за периода от 08.09.2020г. до 08.09.2021г.. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца Н. Г. П. ЕГН ********** с адрес гр. С.З., ул. П.К. №**, ет.*, ап.**, представляван от адв. П.К., с който са оспорени твърденията на жалбоподателя за неправилност на постановеното съдебно решение в частта, касаеща приложението на чл. 52 ЗЗД и приетото за неоснователно възражение за принос на увредения при настъпване на вредите, а искането отправено до въззивният съд е оспореното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Н. Г. П.

ЕГН ********** с адрес гр. С.З., ул. П.К. №**, ет.*, ап.** против ЗАД „Д.Б.

Ж.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район И., ж.к. Д., ул. Г.М. Д. №* с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.

Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: на 26.05.2020г. около 15.10 ч. на път ****, км 4+700 до с. В., Община О. е станало ПТП с участието на лек автомобил О., модел В. с ДКН *********, собственост на П.Д.П., управляван от В.П. П., която при извършване на маневра ляв завой и движение с несъобразена скорост, в условията на мокра пътна настилка е загубила контрол върху управлявания от нея лек автомобил вдясно по посока на движението и е навлязла в крайпътна нива, в резултат на което пътуващата на задната седалка на автомобила Н. П. е получила компресивно счупване на тялото на лумбален прешлен L 2. Сочи, че вина за станалото ПТП има водача на лек автомобил О., модел В. с ДКН ********* В. П., чийто гражданска отговорност е застрахована при ответника. Твърди, че по повод ПТП – то е образувано ДП № *********/2020г. по описа на ОД на МВР С.З., пр.пр. № 2837/2020г. по описа на РП гр. С.З., както и че получените от нея травматични увреждания са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. Сочи, че по повод причинените й телесни увреждания е хоспитализирана в УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД в гр. С.З. и след проведеното й образно изследване е установена компресионна фрактура в предната част на тялото на ІІ поясен прешлен, което е наложило обездвижването й чрез торако – лумбален корсет. Ищцата твърди, че изпитвала изключително силни болки в кръста, а движенията й били ограничени, което й попречило да задоволява и най – елементарните си нужди, както и че на 03.06.2020г. е постъпила в МБАЛ „В.“ ЕООД в гр. С., където й е извършена оперативна интервенция - Кифопластика. Сочи, че 2 преживяния стрес е оказал влияние и върху психическото и емоционалното й състояние, като е отключил психотравма – била силно притеснена, неспокойна, потисната и напрегната; непрекъснато мислила за случилото се, което провокирало страхови изживявания, нарушени били концентрацията й и социалните й контакти, нямала желание за обичайните дейности, нарушен бил съня й, всичко което наложило посещение на специалист – психиатър, който изписал медикаментозно лечение на депресивното й състояние, въпреки приложението на което твърди, че и понастоящем изпитва страх да пътува в автомобил. Ищцата сочи, че във връзка с причиненото й травматично увреждане се е наложило да извърши разходи за лечение, медикаменти и ортопедични услуги, които сочи, че са в общ размер на 2016.10 лв.. Въз основа на изложеното и като твърди, че със застрахователна претенция вх. № 1830 от 08.06.2020г. е поискала от ответника да й заплати обезщетение, на което искане застрахователя с писмо изх. № 3706 от 21.09.2020г. я уведомил, че е определен размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди на сумата от 10 000 лв., както и размер на обезщетение за имуществени вреди в размер на 266.80 лв., които размери, определени от застрахователя са несъответни на действително претърпените вреди, настоява да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на 45 000 лв., представляващо разликата между изплатените й 10 000 лв. и дължимите й 55 000 лв., както и да й заплати сумата от 2016.10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2020г. до окончателното им заплащане. Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД Д.Б.:Ж.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С. ****, ул. Г.М. Д. №*, представляван от юрисконсулт Г.К. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва допустимостта на иска за присъждане обезщетение за имуществени вреди, като твърди, че по отношение на същия не е проведено задължително сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че настъпилото ПТП не е по вина на застрахования при него водач, а следствие от случайно събитие. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в непоставен предпазен колан и непроведено адекватно лечение, в т.ч. рехабилитация; оспорва причинната връзка между настъпилите за ищеца увреждания и станалото ПТП и най – сетне оспорва иска и по размер. Не оспорва обстоятелството, че отговорността на водача на лек автомобил «О.

В.» е била застрахована при ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва твърдението на ответника, че застрахования при него водач не е виновен за станалото ПТП, както и че претендирания размер е завишен и несъответен на правилото на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че застрахователя е сезиран и с претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, 3 което обуславя допустимост на предявения иск. Оспорва заявеното възражение за съпричиняване, като твърди, че е пътувала с поставен предпазен колан, както и че е предприела всички указани й от лекарите предписания за лечение и възстановяване.

От ответника е депозиран отговор на допълнителната искова молба, с който подържа наведените с отговора възражения.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ с уведомление вх. № 1830 от 08.06.2020г., по което същия с уведомление изх. № 2438 от 29.06.2019г. е изискал допълнителни документи, а с последващо такова от 08.09.2020г. е уведомил пострадалия, че не са налице основания за изплащане на обезщетение и впоследствие „…след внимателен прочит“ е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и такова за имуществени в размер на 266.80 лв., които са преведени на 16.09.2020г. с преводно нареждане по сметка, посочена от ищцата.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с извършеното от ответника плащане на определеното от него застрахователно обезщетение, с чийто размер ищцата е изразила несъгласие с предявяване на настоящия иск, което обосновава извод за неговата допустимост, респ. неоснователност на възраженията на жалбоподателя за недопустимост на производството по иска за имуществени вреди.

От приетата от първоинстанционния съд автотехническа експертиза, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните въззивният съд кредитира, се установява следния механизъм на станалото на 26.05.2020г.

ПТП - около 15.10 ч., в светлата част на денонощието при ясно време, мокра асфалтова настилка по път **** от запад на изток се движел лек автомобил „О. В.“ с ДКН *********, управляван от В. П., който след преминаване през с. В., Община О. на прав участък от пътя, около км 4+700 автомобила преминава през ляв спрямо посоката на движение завой, при движение със скорост от 94 км/ч и опасна зона за спиране около 123 м.. След като водачката на автомобила е подбрала траектория на движение на завоя с радиус на кривина, несъответстващ на така изчислената й скорост на движение изгубва странична устойчивост и управление на автомобила, който напуска пътното 4 платно откъм дясната му страна, преминава през банкета, където отлага следи от странично приплъзване и се установява на колелата си в крайпътната нива.

Въз основа на изложеното, експертът сочи, че техническа причина за настъпване на ПТП-то е избор на траектория за движение от водачката на автомобила при движение в завоя, несъответстваща на скоростта й. Посочено е от вещото лице, че лекия автомобил, в който е пътувала ищцата е оборудван фабрично с предпазни колани, както и че получените от Н.П. увреждания – „Копресивно счупване на тялото на ІІ поясен прешлен“ отговарят на механизъм на ПТП с поставен предпазен колан. Експертът е категоричен, че времето при инцидента е било ясно, слънчево, асфалтовата настилка е била влажна, но без данни за насъбрана вода на платното за движение по време на настъпването му.

От данните по коментираната експертиза се установява, че причина за станалото ПТП е именно поведението на водача на лек автомобил „О. В.“ В.

П., което не е съобразено със задължението й по чл.20, ал.2 ЗДвП вр. с чл. 25 ЗДвП и затова виновно. Всъщност, този извод, направен и от първоинстанционния съд не е оспорен от жалбоподателя.

Не се спори и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „О. В.“ с ДКН ********* е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.

Спорните между страните във възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, която в случая е от застрахователя и се свеждат до неправилна преценка и необоснованост на решението в частта, с която е определено дължимото на увредената обезщетение и неправилност на извода на първоинстанционния съд относно наведените възражения за съпричастност от страна на пострадалата при станалото ПТП.