Определение № 3495 от 18.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3495 гр. София, 18.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Я. В. Н. Д. като разгледа докладваното от Я.В. Н. Д. Административно наказателно дело № 20211110209735 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК .

Образувано е по молба вх. № 204829/30.09.2022г., подадена от жалбоподателя А. И. И. чрез адв. Д. А., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 3362/09.09.2022г., в частта за разноските. Твърди се, че макар да не е отбелязано в представения договор за правна защита и съдействие (в частта му, която може да послужи като разписка) жалбоподателят И. е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение в деня на срещата им и при упълномощаването да го представлява по делото на 25.06.2021г. Едва с молбата прилага разписка във връзка с извършеното плащане. Иска от съда да измени решението си и да му присъди адвокатско възнаграждение в посочения размер.

Препис от молба е връчен на насрещната страна, която в предоставения едноседмичен срок е посочила че същата е недопустима, а при условията на евентуалност неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК (приложим в настоящото производство на основание чл. 144 АПК) в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Постановеното решение подлежи на обжалване в 14-невен срок от съобщаването му на страните. Същото е съобщено на процесуалния представител на жалбоподателя на 13.09.2022г., видно от направеното върху самото решение отбелязване от него (съдържащо дата и подпис), но от жалбоподателя на адреса му – на 20.09.2022г., поради което и съдът приема, че срокът за обжалването му е изтекъл в края на деня на 04.10.2022г. Молбата по чл. 248 от ГПК (жалбоподателят не е длъжен да сочи реда, по който същата подлежи на разглеждане) е подадена на 30.09.2022 г., от което следва, че срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен.

1

Независимо от това, по делото не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Съгласно възприетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък по чл. 80 от ГПК е предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението на съда в частта за разноските. Такъв е и настоящият случай, доколкото съдът не е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, а се произнесъл като е присъдил една част от претендираните такива, а друга – мотивирано е отказал. Липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в случая е процесуална пречка страната да поиска да й бъдат присъдени разноските по реда на чл. 248 от ГПК, на което основание депозираната молба е също недопустима.

Независимо от изложеното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че разгледано по същество искането е и неоснователно.

С постановеното решение, съдът е отменил заповед за задържане на лице рег. № 513 зз-42 от 18.03.2021 г., издадена от В. Вл. Б. на длъжност разузнавач в 03 група на 03 сектор „Издирване“ към отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ при СДВР, с която на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на А. И. И., ЕГН: ********** е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ и е осъдил СДВР да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК на А. И. И., ЕГН: **********, сумата от 10,00 /десет/ лева – разноски в производството.

Мотивирайки извод за горното, съдът изрично е посочил по отношение на сумата от 1000,00 лева, представляваща претендирано адвокатско възнаграждение, не са представени доказателства, за това, че е била реално заплатена. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано уговорено възнаграждение в посочения размер. Същият съдържа и уговорка за заплащането му „в брой“, но липсва отбелязване (в частта му, в която същият има характер на разписка), че това се е случило. Този извод на съда не се оспорва от жалбоподателя, а несвоевременно – с молбата – представя разписка, която не може да бъде взета предвид. Същата е датирана 25,06.2021г., т. е. жалбоподателят, респ. процесуалния му представител е имал възможност нееднократно да я представи до приключване на последното по делото заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 204829/30.09.2022г., подадена от жалбоподателя А. И. И., ВГН: **********, чрез адв. Д. А., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 3362/09.09.2022г., в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от същото да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2