Решение № 12 от 27.02.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Момчилград, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255150200156 по описа за 2025 година

Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ 6110зз-39/ 05.08.2025г. издадена от старши полицай при РУ- Джебел В. З. Л..

Жалбоподателят Т. С. счита заповедта за незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и нецелесъобразна, като моли съда да я отмени. В съдебно заседание жалбоподателят уведомен от съдебно заседание, не се явява, но се представлява от защитник. Последният в ход по същество моли съда да отмени заповедта за задържане с присъждане на разноските по делото. Представя писмена защита, в която излага следните съображения: не е направена преценка дали е необходимо налагането на мярката за задържане; в заповедта липсва законово изискуем реквизит по описание в пълнота на извършеното деяние; нарушен е принципа на съразмерност; не се установява целта по задържането- превантивна, възпираща или отстраняваща нарушението ли е. Пледира и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата В. З. Л.- старши полицай в РУ- Джебел, се явява лично и се представлява от юрисконсулт. И двамата оспорват жалбата. В ход по същество юрисконсултът моли съда да потвърди атакуваната заповед за задържане на лице, тъй като тя не страда от пороци, а представените по делото доказват наличието на данни за престъпление извършено от задържаното лице. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът изразява съгласие с казаното от представляващия го юрисконсулт.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено 1 от фактическа страна следното: На 05.08.2025г. след обяд в с.Вълкович в дома на жалбоподателя Т. С. пристигнала група от хора- четирима мъже и една жена, които започнали да си отправят обидни думи с първия, след което групата нанесла удари на Т. С..

Виждайки това свидетелят Месут М., който е брат на Т., излязъл от къщата и на двора подгонил непознатите мъж с метален прът, който взел със себе си. След това на местото били изпратени полицейски служители, които да извършат проверка по повод получен сигнал за сбиване между две групи лица. Те разпитали намиращите се там мъжежалбоподателят С. и неговите братя, след което ги поканили за даване на писмени обяснения в РУ- Джебел, на което се отзовали и след като дали такива, се прибрали в дома си. По- късно същата вечер- на 05.08.2025г. по повод ЗМ № 73/ 05.08.2025г. по описа на РУДжебел за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК в 20.40ч. жалбоподателят Т. С. от с.Вълкович бил задържан със Заповед за задържане на лице рег.№ 6110зз-39/ 05.08.2025г. издадена от старши полицай при РУ- Джебел В. З. Л.. Последният от 13.04.2023г. бил със статут на полицейски орган и от 06.11.2024г. бил преназначен на длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление- Джебел.

Заповедта била връчена лично на задържаното лице, което било освободено на следващия ден в 18,25ч. По повод на задържането на Т. С. му е извършен обиск, който е документиран в Протокол за обиск на лице от 05.08.2025г., освидетелстван е в ЦСМП- филиал Джебел обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 05.08.2025г., както и е уведомен за правата му по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15 ал.2. Задържането на Т. С. било осъществено на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № 73/ 05.08.2025г. за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

Преписката била образувана по повод изготвена Докладна записка от Янко Димов до началника на РУ- Джебел, по повод на която била извършена проверка с предложение за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Не са представени данни за образуване на досъдебно производство, нито за административно наказателно такова, както и за извършването на някакви действия спрямо жалбоподателя Т.

С. в периода на задържането от 20,40ч. на 05.08.2025г. до 18,25ч. на 06.08.2025г.

Цялата тази фактология се установи на база всички събрани по делото писмени доказателства, а именно Заповед за задържане на лице рег.№ 6110зз-39/ 05.08.2025г. издадена от старши полицай при РУ- Джебел В. З. Л., Протокол за личен обиск на лице, Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане, Декларация за правата на задържано лице, Удостоверение от 25.09.2025г., преписка с рег.№ ЗМ № 73/ 05.08.2025г. по описа на РУ- Джебел и свидетелските показания на Месут М.. Всички те са еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът им дава вяра, тъй като дават сведения за задържането по реда на ЗМВР и за образуването на преписка по ЗМ в деня на задържането на жалбоподателя.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните 2 правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането.

Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка със ЗМ № 73/ 05.08.2025г. по описа на РУ- Джебел за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК извършва непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че това описание на фактическите и правните основания за задържането не са достатъчни, за да може да се приеме, че е спазен задължителния реквизит на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР. Това е така, защото не е описано датата и мястото на деянието. Вярно е че те не са посочени конкретно в закона, че следва да фигурират, но от тях може да се направи проверка за неотложност от налагането на принудителната административна мярка. Освен това в заповедта следва да се съдържат и мотиви за това, дали задържането се налага с оглед поведението на лицето, свързано с възможността то да се укрие или да извърши друго престъпление и спрямо него да не може да се проведе разследване. Мотиви за такива обстоятелства в обжалваната заповед обаче не са налице, а такива не могат да бъдат изведени и от събраните доказателства преди издаването на обжалваната заповед за задържане. От друга страна, по делото са налице данни за необременено съдебно минало и такива за добра характеристика на личността му, освен това му е установена самоличността и неговата адресна регистрация, които са все обстоятелства, които водят до извода, че не са били налице данни, че жалбоподателят Т. С. би предприел действия по укриване и/или последващи противоправни действия или поведение, още по-малко престъпление или да препятства разследването и събирането на доказателства, които да са налагали прилагането на превантивна заповед за задържане за срок до 24 часа, спрямо него. Така, предвид изложеното настоящият състав приема, че не се установява съответствието на оспорената заповед за задържане с посочените цели, поради което издадената принудителна административна мярка, освен фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на закона. Нарушен е принципът за съразмерност по чл.6 от АПК, съобразно който прилагането на принудителна административна мярка по чл.72 ал.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. В конкретния случай нито е 3 обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя С.. Безспорно е, че към момента на издаване на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление, което е видно от образуваната преписка по описа на РУ- Джебел още същия ден. В случая обаче от представените и приети по делото доказателства не става ясно кое е наложи задържането му именно на този ден, за да се прецени каква е целта на предприетото ограничаване на свободата на жалбоподателя, дали за да се предотврати деянието, да се преустанови извършването на нарушение или престъпление, или пък за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Поради липса на каквито и да било данни по делото, по никакъв начин не може да се приеме, че заповедта е издадена и с цел извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство, за да се прецени тази спешност при ограничаването на свободата на жалбоподателя, тъй като такива не са извършвани. Няма твърдения, нито някакви данни, че са били налице условия за осуетяване събирането на материали по образуваната проверка и разкриването на обективната истина, нито пък задържането да е послужило за предприемане на някакви неотложни действия, целящи събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство. Освен това по време на фактическото задържане не са проведени никакви действия с жалбоподателя, а същият само е предупреден с протокол да се въздържа от действия по саморазправа и отправяне на обидни думи и закани срещу лица от друго населено място, за да може да се търси основание за задържането му поради неявяване или укриване за извършването на какъвто и да било акт с негово участие. Настоящият съдебен състав намира още, че административният орган по този начин е засегнал права и законни интереси на гражданин в по- голяма степен от най- необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано, тъй като не са представени никакви доказателства за необходимостта от прилагане на тази принуда. От всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че атакуваната Заповед не е наложена съгласно изискванията на закона, не е издадена в съответствие с целта му, липсва доказана необходимостта от задържането на лицето, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски по делото от страна на двете страни, като при този изход на делото е основателно това на жалбоподателя. В тежест на ОДМВР- Кърджали, в чиято структура работи ответника, то на основание чл.143 ал.1 от АПК следва, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на обжалваната заповед, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и държавната такса за 4 образуване на делото. Не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което не следва да има произнасяне в тази посока. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 750лв. и по делото е внесена сумата от 5,11 евро за държавна такса, поради което следва да се присъди сторените разноски по делото в размер обща на 388,58 евро. Доколкото издателят на заповедта се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно последната в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът РЕШИ:

Разпечатката съдържа 19 от 24 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86e26801-d42d-4be7-a679-081ebb6e0443