Решение № 4996 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4996 гр. С., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110123090 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „.“ ЕАД срещу Б. А. С. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1504.74 лева, представляваща цена на топлинната енергия доставена до имот в гр.., за периода от м.03.2022г. до м.04.2023г, ведно със законната лихва от 23.04.2025г до окончателното плащане, сумата от 433.27 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г до 14.04.2025г върху цената на топлинната енергия, сумата от 15.27 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2022г. до м.04.2023г, ведно със законната лихва от 23.04.2025г. до окончателното плащане, и сумата от 4.33 лева – мораторна лихва за периода от 17.05.2022г до 14.04.2025г върху цената на услугата дялово разпределение.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника С. в качеството му на собственик въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово 1 разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Ответникът, редовно уведомен, не депозира отговор на исковата молба. Не взема становище по предявените искове. В проведено открито съдебно заседание от името на ответника се признава, че е наследник на . С. и И..С.., както и че е доставена топлинна енергия в соченото количество до процесния имот на претендираната стойност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори че .., находящ се в гр.С., ж.к. „.., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, доколкото от ответника се признава, че до имота е доставено количество топлинна енергия.

С оглед направеното оспорване от ответника С. в открито съдебно заседание относно наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен договор за продажба на недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, от който е видно, че . С. и И. И. С. са закупили именно .., находящ се в гр. С., ж.к. „..“ .. Същевременно от представена по делото справка за родствени връзки е видно, че . С. и И.

С.. са били съпрузи, поради което настоящият състав приема, че при закупуване на топлоснабдения имот същият е придобит в условията на СИО. Същевременно видно от приложената по делото справка . С. е починал, като е оставил за свои наследници съпругата си И.ка С.а и двамата си синове И. С. и Б. С.. С оглед горното следва да се приема, че със смъртта на . С. е била прекратена семейната имуществена общност и притежаваната от него 1/2 ид.ч от жилището е била наследена от децата му и съпругата му по равно по аргумент от 2 чл. 5, ал. 1 ЗН или всеки от тях е придобил по наследство по 1/6 ид.ч. Предвид това И.. С.. е станала собственик на 4/6 ид.ч /3/6ид.ч - въз основа на прекратената СИО и 1/6 – по наследство/, а И. С. и Б. С. са станали собственици на по 1/6 ид.ч. Не се спори между страните и, че И. С.. е починала, като И. С. и Б. С. са нейните единствени наследници съгласно приложена по делото справка на л.9 от делото и същите са придобили по наследство от нея по 2/6 ид.ч, т.е след смъртта на С.а всеки от синовете и е придобил общо по 3/6 ид.ч. По делото е установено и, че И. С. е починал на 07.01.2021г. и единствен негов наследник на основание чл. 8, ал. 1 ЗН е неговият брат – ответника по делото Б. С..

Следователно считано от 07.01.2021г ответникът е станал единствен собственик на .., находящ се в гр.С., ж.к. „... Същевременно от страна на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства от датата на закупуване на имота от неговите наследодатели до настоящия момент да е извършено разпореждане с правото на собственост върху топлоснабденото жилище.

Съгласно действащата през исковия период нормативна уредба, както и съгласно действалата преди това разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответникът се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е придобил и качеството потребител на топлинна енергия. Придобивайки качеството потребител на топлинна енергия ответникът е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

3

По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна енергия до имота на ответника в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност между страните не съществува спор, доколкото от името на същия в проведено открито съдебно заседание е направено изрично признание.Ето защо тези обстоятелства са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото в проведено открито съдебно заседание.

В конкретния случай от счетоводните документи – извлечение от сметките за исковия период /л.13 от делото/ се установява, че за процесния период общата стойност на начислените по общите фактури суми е в размер на 1513.47 лева, но с оглед диспозитивното начало съдът намира, че искът се явява основателен до претендирания от ищеца размер – 1504.74 лева или 769.36 евро.

По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:

С исковата молба е предявена и присъждане на цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2022. до 30.04.2023г. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. В настоящия случай видно съгласно твърденията на ищеца именно „.“ ЕАД е извършвало услугата дялово разпределение.

Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била извършена, а ответникът не оспорва, че услугата е била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното, към дължимата сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по делото документи /л.13 от делото/ е в размер на 6.54 лева и е начислена за периода от 01.03.2022. до 30.04.2023г. За сума над така посочената по делото не са ангажирани доказателства. Предвид това искът следва да бъде уважен за сумата от 6.54 лева или 3.34 евро, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер – искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по отношение на ответника, настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според, ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В процесния случай 4 исковия период са приложими общите условия на за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.“ ЕАД от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 на същата клауза обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не изтичането му, в случай че същата е издадена след изтичането на периода. Общите фактури за отчетен период м.05.2021г – м.04.2022г, в който е включен част от исковия период м.03.2022г – м.04.2022/ се издава в края на м.07.2022г, предвид това считано от 15.09.2022г ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на топлинната енергия за период м.03.2022г до м.04.2022г. и дължи мораторна лихва до посочената от ищеца дата – 14.04.2025г. Аналогично по отношение на вземанията за период м.05.2022г до м.04.2023г се издава обща фактура през м.07.2023г, поради което върху цената на топлинната енергия за този период се дължи мораторна лихва считано от 15.09.2023г до 14.04.2025г. Размерът на мораторната лихва определен по реда на чл. 162 ГПК се равнява на 340.67 лева или 174.18 евро, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 433.27 лева – следва да бъде отхвърлен.