Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 29.10.2025, Районен съд - Каварна

Съд
Районен съд - Каварна
Дело
Административно наказателно дело 74/2025
Вид
Решение № 40
Подписан
29.10.2025
В сила
07.04.2026
Състав
Емилия Димитрова Панчева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 210а · Закон за защита на потребителите
  • чл. 233, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68е, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 23 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Каварна, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕмИ. Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от ЕмИ. Д. Панчева Административно наказателно дело № 20253240200074 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „ОК“ ЕООД, ЕИК ... представлявано от управителя В. А. В., срещу Наказателно постановление № В006633/20.03.2025 г., издадено и.д. Началник на териториален отдел на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което за нарушение на чл. 68д, ал. 1 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2000,00 лева, на осн. чл. 210а от ЗЗП.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Не се оспорва установеното в констатациите несъответствие между посоченото в удостоверението за категоризация и наличното на едно място в комплекса некоректно наименование на туристическия обект. Оспорват се констатациите на проверяващия орган по отношение на обществената опасност по повод погрешно тълкуване на типа място за настаняване от страна на туристите и цитираното въвеждане в заблуда на потребителя.

Жалбоподателя акцентира на факта, че се касае за обект състоящ се от две основни сгради, самостоятелен ресторант, помощни помещения и открит 1 басейн, всичките разположени на огромна територия, и представляващи реално комплекс от сгради. В тази връзка, не счита за коректно становището за цялостно заблуждаващо представяне, при положение на установен един единствен надпис „хотелски комплекс“ на място при цитирано в уеб сайта описание съгласно лиценза. Оспорва, че наказващият орган не е конкретизирал какво точно грешно търговско решение би взел клиента, които пристигайки в оградена местност с няколко сгради и с огромна площ, вижда табелка „хотелски комплекс“, а ще бъде настанен в същия обект без да знае че е „семеен хотел“. С изложените мотиви се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление изцяло или отмяна на имуществената санкция с прилагане на нормата по чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява от законен или упълномощен представител. Депозира писмено становище по делото, в което излага аргументи за отмяната на НП на посочените в жалбата основания.

Органът издал НП не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2024 г. длъжностни лица от Комисията за защита на потребителите, сред които и св. М. К., съвместно с представители на полицията – св. Т. К. Е. извършили проверката в обект - семеен хотел "СП", намиращ се в с. Топола, общ. Каварна, обл. Добрич, стопанисван от "ОК“ ЕООД. Проверката била извършена във връзка с изпълнение на заповед на Председателя на КЗП № 964/12.07.2024 г. за извършване на проверки по Програма "Лято 2024" съвместно със служител на ОД на МВР.

В хода на проверката било установено, че "ОК“ ЕООД извършва туристическа дейност в място за настаняване Клас "Б" - семеен хотел "СП", находящ се в с. Топола, м-ст "Иканталъка.

В хода на проверката от длъжностните лица било установено, че на входа има осветен надпис „Хотел – СП“, който е на латиница. При проверката обектът работел. При проверката от длъжностните лица, чрез мобилно устройство, бил извършен мониторинг и на интернет сайт: sunshinepearl.net.

Установено било, че на първоначалната страница била поместена информация 2

– „хотел СП“ с последващо описание на местоположение, настаняване, услуги в хотела, забелегителности, контакт и снимки. Върху логото на първа страница било изписано – хотелски комплект „СП“.

При направена справка в Националния туристически регистър и при физическата проверка в обекта било установено, че обектът е категоризиран като семеен хотел.

Констатациите от проверката в обекта за настаняване и на сайта били описани в КП № 2751611/18.07.2024 г., съставен от св. К..

При тези фактически констатации, св.К. преценила, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП. Преценила, че "ОК“ ЕООД предоставя невярна и подвеждаща информация на интернет сайта си sunshinepearl.net и на входа на обекта, чрез поставен рекламен надпис на сградата за вида на стопанисвания туристически обект, а именно "хотел СП", като посочва, че е хотел, а всъщност притежава удостоверение за категория три звезди, вид и наименование на обекта: семеен хотел Семеен хотел „СП“, която е отразена в удостоверението. По този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите относно вида на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази търговска практика.

Поради горното св. К. приела, че по описания начин "ОК“ ЕООД осъществява заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал. 1, във връзка с 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП. Приела, че нарушението е извършено на 18.07.2024 г. в с. Топола, местност „Иканталъка“, поради което и на 24.09.2024 г. съставила срещу възз. дружество АУАН № 006633. Актът бил предявен и връчен още същата дата на упълномощено лице, което го подписало без възражение.

На 20.03.2025 г., въз основа на материалите по преписката, като приел фактическите и правните констатации на актосъставителя, АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В хода на съдебното производство бяха непосредствено разпитани като свидетели по делото актосъставителят М. К., свидетеля при съставяне на акта – Н. П. К. и свидетеля на проверката Т. К. Е.. Съдът кредитира показанията на 3 разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени и веществени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетелите К., К. и Е., дадени в с. з., както и от писмените и веществени материали по преписката- АУАН, КП, заповеди, снимки, удостоверения и от останалите приети по делото писмени доказателства.

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдът счита следното:

Проверяваният акт е издаден от началник на териториален отдел на Комисията за защита на потребителите, т. е. издалото НП лице е компетентно по смисъла на чл. 233, ал. 2 от ЗЗП. АУАН също е съставен от компетентен служител, определен от Председателя на КЗП в съответствие с чл. 233, ал. 1 от ЗЗП, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

Съдът намира, че АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАН.

АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени формално датата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

Съдът намира, че липсата на обстойни мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл.

53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на 4 наказателното постановление последният недвусмислено становището си, че според него случаят не е маловажен. е изразил

В хода на съдебното производство, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, които са взаимосвързани и непротиворечиви, се установи по безспорен начин фактическата обстановка, описана в НП.

С разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, а според чл. 68г от същия закон, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д- 68к. Наказващият орган след извършената проверка е определил, че за търговецът е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика. Последната е такава, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика – чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

По делото безспорно е установено, че санкционираното лице има качеството търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, предвид което от негова страна може да се осъществи визираното нарушение, т. е. да е налице "търговска практика" по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Не е спорно по делото и че дружеството стопанисва инкриминирания обект. "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търг. инициатива или търг. съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В ал. 1 на чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, е дадено легално определение на "заблуждаваща търг. практика", според което "Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търг. решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търг. решение, което средният потребител не би взел без 5 използването на тази търг. практика". Предлагането на услугите на обекта несъмнено представлява и "търговска практика" по смисъла на § 13, т. 23 от ДР от ЗЗП. От друга страна безспорно информацията, относно категорията и класа на обекта е съществена характеристика, пряко касаеща вземането на решение за ползване услугите на същия. Обектът е рекламиран като "Хотел", а всъщност притежава удостоверение с категория "3 звезди", тип семеен хотел "СП". В случая търговецът е отправил търг. съобщение, въз основа на което предоставя на потребителя, на място в търг. обект и на интернет сайта www. sunshinepearl.net, информация, която въвежда в заблуждение. Рекламирането на обекта като такъв с повече предлагани услуги от притежаваните и по-висок клас от реално притежавания, представлява отклонение от правилата за пазарно поведение и несъмнено противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Изискванията към семейните хотели са различни от тези относими към хотелите, и същите са посочени в Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1, т. 2 "Места за настаняване клас "Б" - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги", Раздел I: Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване и предлагани услуги в семейни хотели на Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости /приета с ПМС № 139 от 26.06.2020 г./ Освен това използването на тази практика значително намалява способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търг. решение да наеме стая в обекта, което той не би взел без използването на тази практика. В настоящия случай е безспорно, че описаното пазарно поведение на дружеството представлява нелоялна търг. практика, забранена от закона (арг. от чл. 68в от ЗЗП). Нарушено е изискването за добросъвестност при предоставянето на информация за категорията с която разполага обекта, която е невярна и в този смисъл подвеждаща. От рекламата на обекта средният потребител остава с впечатление, че обслужването в обекта и предлаганите услуги в него отговаря на клас за настаняване тип "А"- хотел, без реално да има необходимите сертификати за предлаганите услуги и това има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търг. решение да наеме стая в обекта, което той не би взел без използването на тази търг. практика. От друга страна за 6 съставомерността на деянието не е необходимо да е налице реално увреждане на потребител/ли или въвеждането им в заблуждение, а е достатъчно от обективна страна това да е било възможно да стане. Преди всичко тук от значение е резултатът - наличието на невярна информация за обекта, а оттам и за качеството и обема на предлаганите услуги.