Определение № 363 от 26.06.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 391/2026
- Вид
- Определение № 363
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Недялка Николова, Светозар Любомиров Георгиев, Виктория Росенова Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 363 гр. София, 26.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка Николова
Членове:
Светозар Люб. Георгиев
Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600391 по описа за 2026 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия М. Н. - адв. П. Б. от АК - В., срещу определение от 11.05.2026 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 156/2025 г. по описа на Районен съд - К., проведено на 11.05.2026 г.
Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитниците, предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и отстраними в досъдебната фаза на наказателното производство. На първо място се твърди, че липсата на четлив препис от протокол за разпит на свидетел (пострадалия Б. В.) рефлектира върху правото на защита на обвиняемия и конкретно върху възможността му да се запознае с материалите по делото и да разбере въз основа на какви доказателства му е повдигнато обвинение, тъй като представеният ръкописен протокол според защитника не може да бъде прочетен. Твърди се, че това води и до невъзможност да се прецени дали в съдебната фаза на производството се налага прочитане на показанията на свидетеля, като препятства подсъдимия в преценката му дали да направи искане за провеждане на някоя от 1 диференцираните процедури по НПК. На следващо място се навежда оплакване, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо намира, че обвинителният акт отговоря на изискванията на закона и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС. Заявява се становище, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани действията, извършени от всеки един от подсъдимите при осъществяване на инкриминираните деяния, поради което обвинителният акт е негоден да изпълни функцията си. С изложените доводи се иска отмяна на обжалваното определение, като делото се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на досъдебното производство.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на Районен съд - К. и материалите по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 3 от НПК, и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна и съображенията за това са следните:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК - по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура - К., ТО - С., с който е повдигнато обвинение срещу М. Д. Н., Й.
И. Л. и И. И. Л. за извършено от тях в съучастие като съизвършители престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 НК.
С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 03.02.2026 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, и за прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като същевременно е оставил без уважение искането на защитниците на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. С лаконични мотиви съдът е приел, че не са налице сочените от защитниците недостатъци в 2 обвинителния акт. Приел е също, че пострадалият предстои да бъде разпитан в рамките на съдебната фаза и въпреки нечетливия разпит значимите обстоятелства и механизмът на деянието ще бъдат изяснени в съдебното производство.
Посочените изводи на първоинстанционния съд са правилни и напълно споделени от въззивната инстанция, а доводите на защитника, развити в частната жалба, не са основателни.
Процесуалната функция на обвинителния акт е пределно изяснена в закона и в съдебната практика, дефинирана с ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК. За да изпълни процесуалното си предназначение да очертае предмета на доказване от гледна точка на престъплението, за което е повдигнато обвинението, обвинителният акт следва да съдържа, дори и минимално, но достатъчно ясно, последователно и безпротиворечиво, и разбираемо изложение на всички значими от гледна точка на повдигнатото обвинение факти, свързани с време, място и начин на извършване на деянието и относими към неговата правна квалификация. В настоящия случай това изискване е изпълнено. Внесеният в РС - К. обвинителен акт очертава ясно предмета на доказване в наказателното производство и позволява на страните да узнаят фактическите обстоятелства, върху които се основава обвинението.
Конкретно по отношение на изпълнителното деяние в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че „обвиняемите приближили пострадалия и започнали да му нанасят удари с крака - ритници в лявата половина на гръдния ми кош. В резултат от нанесените удари с крака от страна на обвиняемите по тялото на пострадалия, на последния му било причинено счупване на седмо, осмо и девето ребро вляво по предната мишнична линия“.
Тези фактически твърдения покриват изискванията за конкретика и яснота на обвинителната теза и недвусмислено сочат начина на причиняване на инкриминираните увреждания на пострадалия от страна на тримата подсъдими. Следователно не се установяват недостатъци в обвинителния акт, които да внасят съществена неяснота в обвинителната теза и съществено да ограничават правото на защита на подсъдимите.
На следващо място, според въззивния съд визираният от защитника протокол за разпит на пострадалия Б. И. В. (л.л. 18-19, том 1 от ДП), съставен ръкописно, обективно би могъл да бъде прочетен, тъй като съдържанието му е 3 изписано достатъчно ясно. Освен това дори по делото да беше наличен единствено нечетлив протокол за разпит на свидетел, това не би съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, което да накърнява правото на защита на подсъдимия. Това е така, защото досъдебното производство има подготвителен характер, а съдебната фаза на наказателното производство е централна и в нейните рамки се провежда пълноценно доказване на фактите по делото (чл. 7 НПК). В този смисъл чрез разпит на свидетеля пред съда се осигурява спазване на принципите на състезателност, устност и непосредственост, а събраните доказателства могат да бъдат проверени по искане на всяка от страните, участващи в процеса по събиране на доказателствата, които ще се ползват от съда при постановяване на присъдата. Ето защо правилно е отхвърлено искането на защитника за връщане на делото в досъдебната фаза за отстраняване на твърдените нарушения.
Крайният извод на първоинстанционният съд в подкрепа на становището му по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, макар и лаконично, достатъчно ясно е мотивиран, и е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 НПК Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.05.2026 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 156/2025 г. по описа на Районен съд К., проведено на 11.05.2026 г., с което е оставено без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5