Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 36/2025
Вид
Определение № 45
Подписан
14.01.2025
В сила
14.01.2025
Състав
Венелин Иванов, Георги Ушев, Димитрина Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.36, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. София, 14.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Георги Ушев

Димитрина Ангелова като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600036 по описа за 2025 година

Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Р. М. – САК – защитник на лишения от свобода Х. А. М. срещу определение от 17.12.2024г., постановено по НЧД № 7931/2024г. по описа на СГС, с което е оставено без уважението искането за допускане на условно предсрочно освобождаване от търпяното от него наказание „лишаване от свобода“, а именно 7 месеца и два дни от наложеното му наказание с Присъда по НОХД № 80/2023г. по описа на РС – Брезник, в размер на 1 година и 6 месеца, за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК.

В жалбата се прави искане определението на СГС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а молбата на лишения от свобода да бъде уважена. Наведени са доводи за нА.чие на предпоставките по чл.70, ал.1 от НК, а именно – че осъденият има добро поведение в пенитенциарното заведение, че е награждаван и че е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови определението си, СГС е установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд. Първата инстанция е извършила обобщена и цялостна 1 преценка за наличието на предпоставките по чл. 70 от НК.

Правилна е констатацията в атакуваното определение, че към момента на произнасянето му, осъденият Х. А. М. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, която в случая е приложима за него. По този въпрос не се спори по делото.

Въззивната инстанция се съгласява със становището на първоинстанционния съд, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, поради следните съображения:

Съгласно изискването на закона, СГС се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, от който е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности, а именно – 62 точки, които остават непроменени. Продължават да са налице и първоначално констатираните дефицитни зони, а именно - отношение на осъдения към правонарушението, трудова заетост, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, умение за мислене.

Не се констатират и промени в стойностите на рисковете от вреди за лишения от свобода, за обществото, за служителите в мястото за лишаване от свобода, за известен възрастен и за деца с настоящия доклад в сравнение с изготвения първоначално такъв.

Апелативен съд - София се съгласява със становището на първостепенния съд, че следва да бъдат отчетени положително обстоятелствата, че осъденият Х. А. М. упражнява трудова дейност на територията на пенитенциарното заведение, както и че е награждаван един път със Заповед № 336/30.10.2024г. с „писмена похвала“ за вземане на дейно участие в социални мероприятия, организирани на територията на групата и за спазване на заложените в плана на присъдата цели и задачи.

За наличието на устойчива линия на правомерно поведение в затвора, правилно първостепенният съд е кредитирал и представената експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Х. А. М. (л. 27 от НЧД № 7931/2024), от която е видно, че оказва съдействие на затворническата администрация, отнася се с необходимото уважение, подхожда с изпълнителност и организираност при поставени задачи, както и че избягва конфликти.

От друга страна, основателно СГС е отчел и обстоятелството, че осъденият е бил наказван по време на престоя му в затвора със Заповед № 75/01.02.2024г., съгласно която му е наложено наказание „писмено предупреждение“ за допуснато дисциплинарно нарушение.

Въпреки наличието на данни за започнал поправителен процес, въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че е 2 необходимо осъденият да продължи изтърпяването на наказанието в мястото за лишаване от свобода.

Вярна е констатацията, че все още не са изпълнени целите на наказанието, тъй като стойностите на риска от рецидив и вреди са непроменени, както и продължават да са налице първоначално установените дефицитни зони. Положителните данни за поведението на осъдения и за демонстрираното намерение за изпълнение плана на присъдата не носят белезите на изключителност, а на дължимо поведение в мястото за лишаване от свобода Поради тези причини, не може да бъде направен категоричен извод, че поправителния и превъзпитателния процес спрямо лишения от свобода Х. А. М. е завършил и че след напускането му на затвора, би водил законосъобразен начин на живот. В тази връзка е необходимо продължаването изпълнението на заложените задачи в плана на присъдата на осъдения Х. А. М. за постигане целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд счита, че атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.12.2024 г. по ЧНД № 7931/2024 г. по описа на СГС, 41 състав, НО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3