Решение № 1955 от 09.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1955 гр. С., 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110149522 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т. е предявил срещу Д. Д. Д. и Д. Ж. Д. осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца всеки от тях по 1/2 от следните суми: сумата от 601.30 лв.

– главница за доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 99.16 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.05.2022 г., сумата от 47.59 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и сумата от 8.73 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 14.09.2019 г. – 16.05.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от 1 датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Д. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба№2 /28.05.2004 и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответниците не е постъпил отговор на депозираната искова молба.

В открито съдебно заседание от 02.02.2023 г. ищецът признава, че всички процесни вземания са заплатени от ответниците в хода на процеса, като претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, доколкото ответниците с поведението си били станали повод за завеждане на настоящото дело.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

С оглед плащането на задълженията /което представлява конклудентно признание/, както и предвид ангажираните от ищеца доказателства съдът счита за безспорни всички елементи от фактическите състави на процесните вземания /включително и качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия/.

По делото е безспорно, че ответниците са заплатили процесните вземания в хода на процеса /след подаване на исковата молба в съда на 12.09.2022 г./.

Предвид изложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло поради погасяване чрез плащане в хода на исковото производство.

По разноските:

Към датата на завеждане на делото /12.09.2022 г./ ответниците са били в забава на плащането на процесните задължения. Установява се, че вземанията са погасени в хода на 2 исковия процес, като с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, поради което дължат сторените от ищеца разноски. Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я., срещу Д. Д. Д., ЕГН ********** и Д. Ж. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в гр.

С., ж.к. „М. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 601.30 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /12.09.2022 г./ до изплащане на вземането, сумата от 99.16 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.05.2022 г., сумата от 47.59 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /12.09.2022 г./ до изплащане на вземането и сумата от 8.73 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 14.09.2019 г. – 16.05.2022 г., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, и Д. Ж. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. С., ж.к. „М., да заплатят на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.

„Я., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. – разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Д. като трето лице-помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3