Решение № 997 от 17.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100501659 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на С. С. С.

- ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №1379/11.06.25г., постановено по гр.д.№8664/24г. на Районен съд Бургас, в частта, с което с което над сумата от 815,03 лева, до претендирания размер от 4000.00 лева е отхвърлен иска на въззивника против ЗАД „Армеец“ – АД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен панел, бленда заден десен калник, задна броня, преден капак и ляво странично огледало на автомобила, констатирани в паркирано състояние на 28.07.2024 г. сутринта в град Пловдив, на ул. Пасаж № 5, на 29.07.2024 г. в град Бургас и на 30.07.2024 г. на паркинг пред Морската градина в град Бургас по протежението на ул. 24-ти черноморски пехотен полк. Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен в пълен размер.

Въззивникът оспорва извода на съда за несъответствие между декларираното обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната обстановка по механизма на настъпването. Намира, че в подаденото на 16.08.24г. възражение пред застрахователя точно е посочил че се касае за четири различни събития от четири дати и ги е описал подробно. Това е установено и от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и АТЕ – излага съображения.

Въззиваемият – ответник ЗАД „Армеец“ – АД, представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с което е осъден да заплати на С. С. С., сумата 815,03 лева, представляваща 1 застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 350 Д 4 Матик”, с рег. № ******** по щета № 12024030101442/02.08.2024 г. по описа на застрахователя, за имуществени вреди по предна лява врата, задна лява врата и предна броня на автомобила вследствие на паркинг щета на 31.07.2024 г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 18.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Намира, че по делото не са ангажирани доказателства за настъпване на застрахователно събитие на посочената дата, поради което оспорва изводите на съда в тази връзка. Споделя извода на съда за разминаване между декларираното обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната обстановка по механизма на настъпването, както и че за всички различни възникнали вреди е заявена една претенция, в която е посочено, че те са настъпили на 31.07.24г. на посочения адрес. Едва след отказ на застрахователя е подадена жалба от 16.08.24г., с която са посочени различно време и място на настъпване на вредите, което сочи на опит за въвеждане на застрахователя в заблуждение. Според въззивника, не са посочени механизми на настъпване на вредите, които са разположени по цялата повърхност на автомобила, в резултат на неговата естествена експлоатация.

Въззиваемият споделя извода на съда, че твърдените увреждания, настъпили между 28.07. и 30.07.24г. в гр.Бургас и гр.Пловдив е налице изключение от покритието по договора, но намира, че изводи за останалите вреди не са направени. Излага съображения, че по силата на договора за покрити изрично определени рискове, а за неуговорените застрахователят не носи отговорност. Намира, че ищецът не доказал, че претендираните вреди са в резултат на покрит риск и не е установил механизма на настъпването им.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ищеца С. С. С.. В срока по чл.263, ал.3 ГПК не е подаден писмен отговор.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите са допустими.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, извършената съдебно – икономическа експертиза и показанията на свидетелите Н. С. и А. С. намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно: ищецът е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 350 Д 4 Матик”, с рег. №********, по отношение на който е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“, действащ в периода 28.07.2024 г. – 31.07.2024 г. На 02.08.2024 г. ищецът е подал до Застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, в което е заявил настъпило на 31.07.2024 г. на паркинг в гр. Бургас, на ул. Рилска № 23 застрахователното събитие, при което са увредени преден капак, шофьорска врата, задна шофьорска врата, пасажерска врата, задна пасажерска врата, предна броня; не са били заявени щети на ляво странично огледало и на задна броня. Заявено е, че на посочената дата, щетите са забелязани след влизане в колата. Съдът е установил че по заявлението е образувана претенция №12024030101442/02.08.2024 г., като при описа са отбелязани увреждания по преден капак, предна лява врата, задна лява врата, облицовка задна броня, заден десен панел, бленда заден десен калник, задна дясна врата, предна броня облицовка, предна броня долна част – всички за боядисване, и ляво огледало без капак – за подмяна. Съдът е установил, че застрахователят е отказал да заплати обезщетение, поради това че увреждания са с разнороден характер, от различни събития, генерирани в продължителен период от време при нормалната експлоатация на автомобила, поради което не са настъпили вследствие на покрит по полицата риск. Съдът е установил, че след отказа на застрахователя, на 16.08.2024 г. ищецът е представил, в което е посочил, 2 че вредите са от 4 различни събития: на 28.07.2024 г. сутринта в град Пловдив, на ул.

Пасаж № 5 – установени щети по пасажерската врата, заден пасажерски панел, бленда пасажерски калник и задна броня; на 29.07.2024 г. в гр. Бургас – установени щети по предния капак; на 30.07.2024 г. в гр.Бургас - одрано шофьорско огледало; на 31.07.2024 г. – щети по шофьорската врата, задната шофьорска врата и предната броня. След подаденото възражение, на 27.08.2024 г. застрахователят е отговорил, че от предоставената информация относно механизма на настъпване на уврежданията и естеството на вредите, не може да бъде установено по категоричен начин дали вредите са следствие от настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск. С помощта на назначената съдебна авто-техническа експертиза, съдът е установил, че стойността на ремонта на автомобила е в размер на 3104 лева с вкл. ДДС.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение, по изложените в жалбата на С. оплаквания, следва да се каже:

Съобразно т.82.3 от Общите условия на застрахователя по застраховка „каско“, застрахованият е длъжен в срок от 5 работни дни от узнаването на застрахователното събитие, да уведоми писмено застрахователя, чрез предявяване на претенция за плащане на застрахователно обезщетение (завеждане на щета), в която следва да изложи всички обстоятелства за настъпване на застрахователното събитие, които са пряко или косвено свързани с настъпването на събитието и са му били известни. В настоящия случай, с подаване на заявлението, ищецът е направил изложение, че посочените щети са „нанесени на паркинг пред блока в ***“ и са за забелязани от него на 31.07.2024г., след влизане в колата. Едва след като застрахователят е отказал заплащане на обезщетение, с аргумент, за неяснота на механизма на настъпване на щетите и за техния разнороден характер, водещ до извод за настъпването им в продължителен период и в следствие на експлоатацията на автомобила, ищецът е подал възражение, с което (а в настоящото производство и и чрез показанията на заинтересованите свидетели) се домогва да „конкретизира“ щетите по време и начин, които се разминават с началните твърдения, посочени в заявлението. Това и за въззивната инстанция води до извод за несъответствие между декларираното обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната фактическа обстановка по механизма на неговото настъпване, което е основание по т.11.4 от Общите условия да се откаже заплащане на обезщетение за част от претендираните щети.

По отношение жалбата на „Застрахователно Акционерно Дружество Армеец“ АД, следва да се каже: за щетите, представляващи предна лява врата, задна лява врата и предна броня на автомобила, са налице доказателства, установяващи настъпването им в паркирано състояние, причинени от друго превозно средство (т.7.2.1.1 от ОУ). От показанията на св. С. се установява, че на 31.07.24г., свидетелят забелязал автомобила, паркиран отдясно на улицата; приближавайки се забелязал от ляво щетите и уведомил ищеца, който заявил, че знае за щети по дясната част на автомобила. Свидетелят му повторил, че това са щети отляво, което притеснило ищеца. Свидетелят пояснява, че щетите са като от „осуркване“.

Ето защо, въззивната инстанция намира, че тези щети се установява, че са настъпили на паркинг, на 31.07.2024 г. в гр. Бургас, поради което не са налице основания, изключващи отговорността на застрахователя.

Ето защо по отношение на тях искът е основателен. Решението на първоинстанционния съд и в тази част е правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

3

Поради неуважаване и на двете жалби, всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебно – деловодни разноски във въззивното производство.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1379/11.06.25г., постановено по гр.д.№8664/24г. на Районен съд Бургас.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4