Решение № 6583 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6583 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20251100511343 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 60514 подадена на 24.09.2025 г. от страна на длъжниците по изпълнението – Р. Г. Д., с ЕГН ********** и Х. Г. Д., с ЕГН **********, действащи чрез пълномощника им – адвокат Г., с която е обжалвано Постановление от 12.09.2025 г. на ЧСИ-М.Б., с рег. № 838 вписан в КЧСИ и действащ в района на СГС, с което по подадена молба от пълномощника на жалбоподателите, която датира от 27.08.2025 г. е отказано да се прекрати производството по изпълнително дело № 20118380407130 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателите, чрез процесуалния им представител по делото – адвокат Г. посочват, че те са наследници на починалата през 2019 г. С.Н.Д., която е имала качеството на длъжник по изпълнително дело № 20118380407130, което е било образувано от взискателя – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД през 2011 г. Искането за прекратяване е обосновано с това, че при съпоставка в индивидуализацията на длъжника в издадения изпълнителния през 2011 г. и тази на техния наследодател се разкривали съществени разлики, което поставя под съмнение, дали адресат на допуснатото принудително изпълнение е именно - С.Н.Д.. На самостоятелно основание били реализирани и предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело установени в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като това било станало считано от м.08.2021 г., защото „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД не бил направил искане за предприемане на действия по принудително изпълнение в интервал надвишаващ две годни, след смъртта на длъжника – Д.. Акцентира се и над това, че отказът на съдебния изпълнител е без каквито и да е било мотиви, което затруднява защитата на жалбоподателите и длъжници по изпълнителното производство, а така също и ефикасния съдебен контрол за неговата законосъобразност. Още повече, че се касаело до въвеждането на две 1 самостоятелни основания за прекратяване на изпълнителния процес, като относно липсата на идентичност в лицето, което се приема за наследодател на двамата жалбоподатели нямало никакво произнасяне. Конкретизира се, че личното име на първоначалния длъжник е С., а не С. както е отразено в ИЛ, а ЕГН на същата завършва на цифра 1, а не на цифра 0. Настоява се над това, че без никакво съмнение, считано от смъртта на С.Н.Д., което е факт от лятото на 2019 г. към момента на поисканото прекратяване били изтекли повече от две години, а това означавало, че е реализиран фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въвежда се и довод, че по отношение на двамата жалбоподатели била изтекла и пълна петгодишна погасителна давност, която има отношение към съществуването на задължението изобщо спрямо същите, защото „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД не била предприела каквито и да е активни действия насочени към събиране на вземането си спрямо тях, считано от момента на смъртта на общия им наследодател до връчване на ПДИ станало факт на 20.08.2025 г. Следователно обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство провеждано спрямо жалбоподателите е постановен несъответно на процесуалните правила уреждащи хипотезите на прекратяване, което означава, че следва да бъде отменен, поради неговата незаконосъобразност, а производството по и.д. № 20118380407130 прекратено.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от правото си да упражни възражение по депозираната жалба се е възползвал взискателят по изпълнителното дело – „Топлофикация София“ ЕАД.

Във възражението са развити съображения относно допустимостта и основателността на упражнената жалба. Посочено е, че жалбоподателите са конституирани като страни в изпълнителния процес на основание чл. 429 ГПК, което означава, че те стават адресати на всички актове и действия на съдебния изпълнител и отговарят като длъжници по издадения и приведен в изпълнение ИЛ. Отбелязва се, че в пределите на обжалване на действията на съдебен изпълнител принципно длъжника не може да въвежда правопогасяващи възражения, като прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация, делегация, плащане.

Те могат да бъдат упражнени само пред гражданския съд в исков процес. Процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД се е спрял подробно на фактическия състав уреден в процесуалната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е отрекъл същия да е реализиран по отношение на изпълнително дело № 20118380407130, защото дружеството системно е упражнявало искания за прилагане на изпълнителни действия от съдебния изпълнител с цел удовлетворяване на вземането си към С.Н.Д., а на по-късен етап и срещу нейните наследници по закон. Отделно от това са били извършвани и конкретни изпълнителни действия, а именно били са наложени запори върху банкови сметки на длъжника. Сочи се, че за периода до 26.06.2015 г. били приложими постановките на ППВС № 3/1980 г., а това означава, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече не от момента на подаване на последната молба на взисктелеля за извършване на определени действия, а от последното изпълнително действие което е било насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя. Последното може да е предприето, както изрично от взискателя, така и да е дело на служебна инициатива на съдебния изпълнител, тогава когато има общо възлагане от страна на взискателя. Извън горното дори и да се приемело, че е осъществена хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то впоследствие подадените от „Топлофикация София“ ЕАД и предприети въз основа на тях действия от ЧСИ-М. са валидни, тъй като съобразно ТР № 2/04.07.2024 г. постановено по тълк. дело № 2/2023 г.

ОСГТК на ВКС даде разяснения, че всяко ново писмено искане отправено от кредитора след настъпване на перемпция поставя началото на ново процесуално правоотношение. Всичко изложено показвало, че подадената жалба срещу постановлението на ЧСИ-М. е неоснователна и следва да се остави без уважение. При такъв изход по делото от ответника по частната жалба се претендира и присъждането на разноски, които да покрият 2 възнаграждението за участие на ангажирания от него юрисконсулт в производството.

Въведени са и възражения за дължимия в полза на жалбоподателите адвокатски хонорар, в случай, че такъв е бил договорен и заплатен от тях с оглед защитата им в настоящото съдебно производство.

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична последователност на хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20118380407130 по описа на ЧСИ-М. Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 13.10.2011 г. упражнена от взискателя – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД представяйки изпълнителен лист, издаден на 21.06.2011 г. въз основа на влязла в сила заповед от 28.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 5959/2010 г. по описа на СРС, ГО, 84 с-в срещу длъжника – С. Н. Д.. С молбата е делегирано на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението, като проучи имущественото състояние на длъжника. От прегледа на материалите по изпълнителното дело се констатира, че на 22.10.2011 г. на длъжника-Д. е била връчена лично покана за доброволно изпълнение на заявения за принудително изпълнение паричен дълг. Съобразно актуална справка за пансионер към 01.02.2013 г. се установява, че С.Н.Д. получава отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО в размер на сумата от 108,75 лв. На 13.02.2017 г., 21.04.2020 г и 18.06.2025 г. с нарочни писмени молби до ЧСИ взискателят е отправил конкретни искания за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо имущество на длъжника – запор на банкови сметки, трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника и опис на негови движими вещи.

На 20.08.2025 г. до Х. Г. Д. и Р. Г. Д., които на основание чл. 429 ГПК са конституирани от съдебния изпълнител за длъжници по изпълнението на мястото на починалата - С.Н.Д. са изпратени покани за доброволно изпълнение за заплащане от всеки от тях на по ½ от общия размер на остатъка от задължението на наследодателя им. Връчването им е станало на 20.08.2025 г.

На 27.08.2025 г. двамата новоконституирани длъжника, чрез пълномощника им – адвокат Г. са сезирали ЧСИ – М. с искане да се постанови прекратяване на воденото против тях изпълнително дело № 20118380407130, като е направено позоваване за реализирана хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и за липса на пасивна процесуална легитимация да отговарят в изпълнителния процес.

На 12.09.2025 г. от ЧСИ е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Няма данни за момента на връчването му на двамата жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок /обжалваният отказ на съдебния изпълнител е постановен на 12.09.2025 г., съответно жалбата е упражнена на 24.09.2025 г./, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

Компетентен да се произнесе по жалбата е Софийски градски съд, доколкото същият се явява окръжния съд по мястото на изпълнението /принудителното изпълнение се 3 осъществява в район на действие на СГС/.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тази палитра от основания, водещи до прекратяване на изпълнителното производство, е създадено и това по ал. 1, т. 8 от цитираната разпоредба, където е залегнало правилото, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като позоваването на жалбоподателите - Д. е именно за реализацията фактическия състав на така посоченото основание. Прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ се основава на положението, че движението на изпълнителното производство е поставено в зависимост от поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от страна на носителя на правото на принудително изпълнение да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл до прекъсване на срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК води самото искане на взискателя до съдебния изпълнител за извършването на определено действие по принудително изпълнение, както и предприемането на поисканото изпълнително действие от органа по принудителното изпълнение. По отношение на кръга от изпълнителни действия, прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1, т. 8 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие, че такива действия са насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.