Решение № 472 от 30.10.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Пещера, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240100715 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр.с чл.11,т.10 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от В. Р. В. от с.Нова махала, Пазарджишка област, чрез процесуалния й представител адв. И. против ответника „АКСЕС ФАЙНАНС“АД,в която твърди,че между ищцата и ответното дружество е бил сключен Договор за потребителски кредит „А1карта“, по силата на който са му били предоставени заемни средства в размер на 700 лева ,при фиксиран лихвен процент по заема от 17.80% и с ГПР от 18.95%.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора в чл.15 от същия било уговорено,че ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа същият се задължава в срок от 3 дни, след падежа да предостави на заемодателя допълнително обезпечение –поръчител ,който да отговаря едновременно на следните условия:физическо лице-поръчител,което да е навършило 21 години и да е с минимален осигурителен доход от 1500 лева ;да работи минимум 6 месеца по трудово правоотношение по безсрочен трудов договор;да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен“;да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор 1 за паричен заем с настоящия заемодател. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.15 от договора, то на основание чл.20 от същия дължал неустойка на кредитора в размер на 10% от усвоената непогасена главница,която е включена в текущото задължение за настоящият месец.Договорено било още, че неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението. Счита,че клаузата на чл.20 от договора предвиждаща заплащане на неустойка е неравноправна, респективно нищожна,противоречаща на добрите нрави. Сочи още ,че неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчител не водело до неблагоприятни последици за кредитора ,тъй като вреди за кредитора биха възникнали единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от имуществото на главния длъжник.Твърди още ,че предвидената неустойка в размер на 10% от усвоената непогасена главница,която е включена в текущото задължение за настоящия месец е загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция,без да зависи от вредите от неизпълнението на договореното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението.Същата създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.Освен посоченото счита,че в интерес на кредитора е същият да получи обезпечение преди сключване на договора,за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение на задълженията от страна на заемополучателя.Твърди още ,че договорената неустойка всъщност представяла допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да е обявена на потребителя по реда на чл.5 от ЗПК и без да е включена в неговото съдържание-като договорена лихва и като част от ГПР съобразно императивните изисквания на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.Моли да се постанови решение ,с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл.20 от договор за кредит сключен на 23.05.2024 година между „Аксес Файненс“АД и В. Р. В.. Претендират се и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който не оспорва ,че на 23.05.2024 година страните в настоящото производство са сключили договор за кредит „А1 карта“ под № 11100369,по силата на който 2 дружеството в качеството на кредитодател предоставил на ищцата в качеството й на кредитополучател револвиращ кредит в максимален размер от 1200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит,който се усвоявал чрез платежен инструмент-платежна карта, срещу задължението на кредитополучателя да го ползва и върне съобразно условията на договора.Сочи още ,че съгласно чл.15 от договора ищецът като страна по договора се е съгласил в срок от три дни след датата на падежа да предостави обезпечение-поръчител като това обстоятелство е било известно на заемателя още при кандидатстване за отпускане на заема.Твърди се още ,че след сключване на такъв вид договор кредитополучателите сами вземали решение как и кога да усвоят суми по предоставения заем като в случая финансовия продукт не е вносков продукт ,по който задължението на кредитополучателя да се изплаща на равни вноскимесечни или седмични ,а върху усвоеното се начислявала договорена лихва в срок до второ число на месеца следващ месеца, през който има усвоена сума по кредитния лимит.В случая неустойка се дължала само ако длъжникът не изпълнил задължението си да осигури обезпечение.Сочи се още,че не са налице основания за нищожност нито на целия договор ,нито на отделна негова клауза ,поради което моли да се отхвърли предявеният иск.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства : договор за кредит „А1 карта“ от 23.05.2024 година се установява ,че между „Аксес Файнанс“АД гр.София ,в качеството на кредитодател и В. Р. В. от с.Нова махала ,в качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор ,по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 700 лева, под формата на разрешен кредитен лимит,който се усвоява чрез международна платежна карта А1 с № 11100369,а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора.В договора страните са уговорили ,че същият се сключва за неопределен срок ,при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 17.8% върху усвоения размер на кредита,както и дължим дневен лихвен процент в размер на 0.049445% всекидневно върху усвоената и 3 непогасена главница като се изчислява и се приема ,че календарният месец е с продължителност от 30 дни.Уговорено е още,че ГПР е в размер на 18.95 % като същият е сбор от усвоена главница;договорена лихва върху усвоена главница и такса за ползване на кредита.Погасяването на задълженията на кредитополучателя се извършва по един от следните начини: по банков пътпо банкова сметка на кредитодателя изписана в договора или в брой във всеки един търговски обект на партньорската клонова мрежа на кредитодателя като актуалния списък е посочен на интернет страницата на кредитодателя.В чл.15 от договора е разписано ,че ако кредитополучателят не заплати общото си задължение на падежа съгласно условията на договора същият се задължавал в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение –поръчител ,който да отговаря на изрично разписаните условия в договора.В случай че кредитополучателя не предостави обезпечение в срока по чл.15 от договора ,то съгласно чл.20 дължи на кредитодателя неустойка в размер на 8.5% от усвоената главница към последното число на предходния месец,която не е погасена от кредитополучателя до второ число на съответния месец.Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи ,че съгласно клаузите на договора при пълно усвояване на кредита в размер на 700 лева при договорен ГЛП от 17.8% и неустойка в размер на 8.5% то ГПР ще е в размер на 213.2564%

Заключението е прието в с.з и не е оспорено от страните.

В отговора на исковата молба ответната страна е изразила становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес,по което възражение съдът приема следното:

Според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес (решение № 133/22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.). За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца (решение № 163/13.01.2011 г. по т. д. № 12/2010 г. на ВКС, I 4 т. о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.).

Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право (решение № 197/28.06.2010 г. по гр. д. № 875/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 135/10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на ВКС, II г. о.). Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. По смисъла на решение № 299/09.01.2012 г. по гр. д. № 1331/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да е налице правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на договор, решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат.Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, както и на характера на самото спорно право.

При такава преценка в настоящия случай съдът, намира че правният интерес не е отпаднал, тъй като договорът за предоставяне на кредит съществува в правния мир и все още обвързва страните в настоящото производство.

По делото няма спор,че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от 5

ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Ищцата е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК . Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

В процесния договор с клаузата на чл.15,ал.1 - длъжникът се задължава в срок от 3 дни ,считано от активиране на предоставения платежен инструмент да предостави на кредитора допълнително обезпечение-поръчител ,което да отговаря на посочените в чл.15,ал.1,т.1-4 условия .В случай,че не представи обезпечение в срока по чл.15 дължи на кредитора неустойка в размер на 8.5% от усвоената и непогасена главница-чл.20 от договора.