Решение № 260213 от 09.10.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1942/2020
- Вид
- Решение № 260213
- Подписан
- 09.10.2020
- В сила
- 09.10.2020
- Състав
- КРЕМЕНА ИЛИЕВА ЛАЗАРОВА, РОСЕН ДИМИТРОВ ПАРАШКЕВОВ, ЙОРДАНКА ГЕОРГИЕВА МАЙСКА
Други актове по делото
- Определение № 260014 от 11.08.2020 · КРЕМЕНА ИЛИЕВА ЛАЗАРОВА, ЙОРДАНКА ГЕОРГИЕВА МАЙСКА, КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.104 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.163 · Закон за устройство на територията
- чл.163, ал.3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е
Н И Е
Номер ІІІ-311 09.10.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На първи септември година
2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова в.гр.дело номер 1942 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 19931/05.06.2020г. на БРС от „А и Х БИЛД“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр., ул.„**” № *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя И А, чрез адв.Г.Стоянов, против решение № 932/13.03.20г. по гр.д.№ 9109/18г. по описа на БРС, с което са уважени осъдителните искове на „Имобилиа“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Места“ № 46, ет.5, ап.4, представлявано от управителя Д.Маджарова, чрез адв.П.Темелкова за заплащане на обезщетение за възстановяване на некачествено извършени СМР в подробно описания в исковата молба апартамент, както и за заплатени в полза на трето лице суми за неотложни ремонти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба и до окончателното изплащане на сумите, ведно с разноските по делото, като е отхвърлил въведеното от въззивника възражение за прихващане.
Твърди, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени. Въвежда подробни аргументи. Има доказателствени искания. Въвежда ново възражение за прихващане.
Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемото „Имобилиа“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.“*“ № *, ет.5, ап.4, представлявано от управителя Д.М, чрез адв.П.Темелкова оспорва въззивната жалба. Твърди, че не е основателна и моли да бъде потвърдено решението на БРС. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Моли за отхвърляне на доказателственото искане, както и на нововъвъденото възражение за прихващане.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.163, ал.3 ЗУТ и чл.61, ал.2 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от „Имобилиа“ ЕООД против
„А и Х БИЛД“ ООД. Въззиваемият твърди, че е учредил право на строеж в полза на въззивника за изграждане на сграда, срещу поето от последния задължение да изпълни общите й части и изрично посочени по сключения между страните договор обекти в определена степен на завършеност. За да се гарантира качественото изпълнение на работата, въззивникът е учредил договорна ипотека, но по негова изрична молба същата е заличена, за да бъдат извършени разпореждания с част от имотите, преди окончателното довършване на сградата. След получаване на разрешението за ползване, въззиваемият търговец е установил множество некачествено изпълнени СМР, грешки и пропуски, проявили се в периода на гаранционните срокове по Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите на Република България…. Въпреки опитите да се свърже с въззивника, дефектите не са отстранени и това е наложило възложителят да отстрани част от тях – спешните, за своя сметка. При изложеното претендира заплащане на сумата от 10540лв., необходима за отстраняване на некачествено и неточно изпълнените работи, като от същата сума 1500лв. вече са заплатени за извършване на спешни ремонти. Претендира законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото. Ангажира доказателства.
С допълнителна молба вх.№
207/03.01.2019г. на БРС – стр.46, е уточнено, че работата е приета от въззиваемия, когато е получено разрешение за ползване на сградата на 25.09.2015г. С други допълнителни молби е изменен размерът на иска с правно основание чл.163 ЗУТ.
Искът е оспорен от „А и Х БИЛД“ ООД в депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор. На първо място въззивникът-ответник твърди недопустимост на предявения иск, като предявен, без да е уточнено дали исковете му са кумулативно или евентуално съединени, а на следващо – поради липса на материално-правна легитимация по отношение на оплакванията, свързани с общите части. Твърди, че собственици на общите части са етажните собственици и въззиваемият не може да претендира вреди от тяхно име. Оспорва възникналите дефекти: свързаните с гаража – под, стена на рампа, наклон на бетонова настилка, настилка пред гаражната врата – понеже те са били извършени от други търговци, преди да приеме възложената работа и неговото единствено задължение по н.акт е било поставяне на гаражна врата „Хьорман“ и да монтира осветление, което е изпълнено; относно ателие № 4 на 5-ти етаж - поради липса на доказателства за вреди; относно апартамент № 7 на 4-ти етаж – поради липса на доказателства, а и на собственост от страна на въззиваемото дружество.
Заявява, че първоначално сградата е проектирана за хотел, впоследствие предназначението й е променено, но дълго време не е завършена. Твърди, че е поел работата от един междинен етап, когато тя вече е била частично изпълнена и е довършил работата, но обстоятелството, че 13 години е стояла недовършена и изложена на метеорологичните условия, е дало отражение.
На следващо място е въвел възражение за прихващане със сумата от 2 380лв. без ДДС и 2 856лв. с ДДС, дължима като разлика между сумата от 309 500лв. без ДДС, представляваща възнаграждение за довършване на сградата, съгласно договора по цитирания н.а. и стойността на отстъпеното право на строеж. Заявява, че падежът й е настъпил на 28.03.2013г. и от същата дата се дължи и лихва за забава за периода 30.03.2013г. – 05.04.2019г. в общ размер от 1745.57лв. Ангажира доказателства, моли за присъждане на разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.163, ал.3 ЗУТ, вр. с чл.20, ал.4 НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и чл.61, ал.2 ЗЗД. Исковете са допустими, като предявени по предвидена от закона възможност за съдебна защита, от легитимирано лице и в гаранционния срок по цитираната Наредба.
Въпросът относно материално-правната легитимация – въведеното защитно твърдение от въззивника, че искът е предявен от материално-правно нелегитимиран ищец, е въпрос по основателността на иска и не води до порок като недопустимост. Освен това съдът отбелязва, че искът се основава на твърдения за некачествено изпълнени СМР, като недостатъците на възложената работа са се проявили в срока на гаранционната отговорност по цитираната по-горе Наредба. При това положение възложителят има възможност за избор по какъв ред да предяви претенциите си – дали по реда на ЗУТ, вр. с Наредба № 2 от 31.07.2003г…. или по реда на чл.265 ЗЗД и изложението на фактите и позоваването на текстове от Наредбата в обстоятелствената част от исковата молба сочи кой ред на защита е възприел настоящият ищец - Решение № 538 от 23.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 23/2006 г., II о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова. В конкретния случай ЗУЕС не е приложим закон, понеже той касае управление на общите части в сгради с етажна собственост и евентуални спорове, възникнали в същата връзка.
Видно от изложението на исковата молба и отговора срещу нея, страните не оспорват сключването на приложения на стр.13 и сл. по делото договор, извършен с н.а. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда и прехвърляне на самостоятелни обекти, № *, т.**, дело № * от *. на нотариус Б.Кирова, гр.Бургас. С договора „Имобилиа“ ЕООД учредява на „А и Х Билд“ ООД право на строеж върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с площ от 256кв.м. с административен адрес: гр.Бургас, ул.“Места“ № 46, срещу задължение на преобретателя да доизгради със собствени средства, труд и материали сградата в имота и самостоятелните обекти в нея в съответствие с одобрения инвестиционен проект, до степен на завършеност, описана в н.акт. Към датата на договора сградата е на кота +14.20м. и следва да бъде достроена до кота +21.65м., с предвидено застрояване от пет етажа и терасовидно подпокривно пространство, със смесено предназначение на сградата, по одобрен инвестиционен проект от 23.10.2012г. на Община Бургас, при степен на завършеност и условия – съгласно описаното по н.акт., като срещу посоченото задължение за строителство, изпълнителят ще получи описаните по т.1 – т.15 по н.акт СОС.
Видно от същия н.а., стойността на правото на строеж и средната пазарна стойност на извършеното строителство от 2001г. са оценени от страните на 307 120лв. без ДДС, която сума е дължима от въззивника на „Имобилиа“ ЕООД. От своя страна „Имобилиа“ ЕООД се е задължило да заплати на „А и Х Билд“ ООД сумата от 309 500лв. без ДДС, представляваща цена на средната строителна стойност, необходима за изграждане на недвижимите имоти. Двете суми страните са приели за дължими в деня на сключване на нотариалния акт – 28.03.2013г. и са се съгласили насрещните им престации да се погасят чрез прихващане. Така, в полза на въззивника „А и Х Билд“ е останала дължима сума в размер на 2 380лв. без ДДС, определена по размер и приета за дължима към датата на сключване на договора – т.е. ликвидна и изискуема.
Безспорно е, че се касае за сграда, чийто първоначален проект е одобрен през 1999г. и към 2001г. строителството е започнало. Това се установява от показанията и на св.С – проектант на сградата.
Същият свидетел е заявил, че през 2001г. сградата е била изпълнена до първи етаж включително – сутерен, партер и първи етаж, след което е променено предназначението й и е изготвен нов проект – за хотел, като до 2002г. строителните дейности са вървели регулярно. Към 2001г. рампата към гаража не е била изпълнена изцяло, а до 1/3. Тя е започвала като прав участък, последван от завой към помещението на гаража. Била е излята бетоновата плоча , след това бетоновата настилка за гаража, но връзката между двете е липсвала. До 2010г. – 2011г. сградата е стояла без покрив, с частично изпълнени преградни и ограждащи стени от итонг, без замазки и ел.инсталации. Видно от приложената Служебна бележка на Община Бургас от 15.03.2013г. – стр.67 по гр.д.№ 9109/18г. БРС, към датата на създаване на документа сградата е изградена в груб строеж до кота +14.20м. и съгласно одобрен проект за преработка на строителството от 23.10.2012г., влязъл в сила на 13.11.2012г., се е предвиждало изграждане на сграда със смесено предназначение до кота +21.65м.
Не се спори между страните, че обектът е довършен от въззивника и с Разрешение № СТ-05-1624/25.09.2015г. на ДНСК София, при МРРБ, след като е установена годността на строежа за ползване, е разрешено ползването на сграда със смесено предназначение с идентификатор ***, сутерен с 11 бр. складови помещения и подземен гараж, партер с 1 магазин, аптека, пет етажа и два терасовидни етажа с общо 4 бр. офиса, 11 апартамента и 9 бр. ателиета. Установено е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешения за строеж, описани в приложения документ.
От събраните гласни доказателства и извършени две СТЕ по делото се установява, че в първите месеци на 2018г. са установени течове в част от помещенията, влага по тавани, отлепване на мазилката на тавана на апартамента на ет.4, фуга между изолацията на сградата и ламаринената обшивка на покрива и др. Всички установени вреди са детайлно описани в решението на БРС и настоящият съд няма да ги преповтаря.
От показанията на св.М – бригадир при въззивния търговец, се установява, че бригадата е извършила грубия строеж до последния, седми етаж, отстранила е съществуващата зидария от итонг, понеже вече е била негодна, измазали са и са направили покрива. За хидроизолацията са взели хора – вероятно има предвид външни изпълнители, които са я поставили. На бордовете, улуците, комините е сложена обшивка от ламарина, рампата към гаража е довършена, с изключение на завоя, като подът е залят два пъти с циментова замазка.
Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86df0468-3399-40ec-bb2c-f9f355f060da