Решение № 4808 от 22.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4808 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100509950 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 11097/10.06.2024г., постановено по гр.дело № 9590/2023г. по описа на СРС, 156-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците И. В. Р. и М. Д. Р. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.

200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат поравно на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1 724.19 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. в топлоснабден имот – ап. № 16, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 114358, сумата 241.21 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 10.06.2022г., сумата 52.49 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., и сумата 10.79 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 10.06.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34007/2022г. по описа на СРС, 156-и състав.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. По делото били представени удостоверения за наследниците на И. В. Р. и В. И.ов Р., починали много преди исковия 1 период. Основният мотив на СРС да отхвърли исковете срещу наследниците им бил неангажиране на доказателства, че ответниците – техни наследници, приели наследството, предвид на което недоказана била облигационната връзка между страните. В случая ответниците не въвели твърдения за извършени откази от наследство. По делото били представени документи – удостоверения за наследници, които били неоспорени. Същите били достатъчни доказателства да се приеме, че между наследниците и ищцовото дружество съществувала облигационна връзка. СРС не отчел презумптивния характер на чл. 48 ЗН, вр. чл. 60 ЗН. Позовава се на съдебната практика, застъпена в Решение № 437/17.01.2012г. по гр.д. № 70/2011г., III г.о. на ВКС и др. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените срещу ответниците установителни искове в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците И. В. Р. и М. Д. Р. не депозират писмен отговор на въззивната жалба и не заявяват становище в хода на въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не заявява становище по въззивната жалба.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият въззивен състав намира намира обжалваното решение за частично неправилно на въведените от въззивника доводи по следните съображения:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. От съвкупната преценка на събраните по делото и неоспорени писмени доказателства - нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавна земя по стопански начин от ЖСК от 19.07.1968г. се установява, че И. В. Р. придобил правото на собственост върху процесния ап. 16, находящ се в гр. София, ул.

****. Придобитият имот, съобразно представеното по делото удостоверение, издадено от ГИС-София, има актуален административен адрес гр. София, ул. ****.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници приобретателят И.

В. Р. починал на 04.08.1985г., като оставил за свой единствен законен наследник сина си В. И.ов Р.. Последният починал на 30.06.2012г., оставяйки за свои наследници по закон ответниците М. Д. Р. – съпруга и И. В. Р. – син. След смъртта на В. И.ов Р., по 2 силата на наследственото правоприемство – чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, правото на собственост върху притежавания от него наследствен имот - ап. 16, находящ се в гр.

София, ул. ****, преминало поравно в патримониума на ответниците, при което всеки от тях придобил по наследство от починалия си праводател В. И.ов Р. по ½ ид.ч.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответниците, въведени от адв. К. – техен особен представител, че не следва да отговарят по предявените искове поради липса на доказателства, че приели наследството на В. И.ов Р.. По делото не се твърди и не се установява, че ответниците вписали по предвидения в чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред откази от наследството на починалия, нито са ангажирани доказателства за това. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от открИ.ето на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл - Решение № 437/17.01.2012г. по гр.д. № 70/2011г. III г.о. на ВКС. Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство. Особеният представител единствено е заявил, че не му е известно приели ли са наследниците наследството, респ. – кои от тях. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ от наследство или за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, следва изводът, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно.

Отделно по делото в заповедното производство служебно са изготвени справки във връзка със задължението на съда по чл. 411 ГПК. От същите се установява, че ответникът М. Р. е регистрирала като свои постоянен и настоящ адрес именно адресът на процесния имот. Това е и заявеният от ответника И. Р. постоянен адрес. По делото са налице данни, събрани от призовкар, че лицата фактически живеят на адреса, а обстоятелството, че ответникът М. Р. ползва наследствения имот, се установява и от приетите и неоспорени формуляри за отчет за процесните два отоплителни сезона, подписани от нея, което потвърждава направения от съда извод за приемане на наследството - чл. 49, ал. 2 ЗН.

Страните по делото не са формирали спор и от представените писмени доказателства - извлечение от сметка за аб. № 114358, инсталация 4000196166, съобщения към фактури, протокол от проведено на 16.08.2001г. общо събрание, индивидуални справки, формуляри за отчет и др. се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

3

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците М. Д. Р. и И. В. Р., в качеството си на собствениц и на топлоснабдения имот – апартамент № 16, находящ се в гр. София, ул. ****, през процесния период били клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във връзка с чл. 155 ЗЕ, ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки от тях отговаря за ½ част от задълженията.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

По делото с исковата молба са представени и приети писмени доказателства извлечение от сметка за аб. № 114358/4000196166, съобщения към фактури, оспорени от процесуалния представител на ответниците с отговора на исковата молба. С молба от 10.05.2024г. на ТЛП „Бруната“ ООД, понастоящем с наименование „Далсия“ ООД, по делото са представени индивидуални справки и документи за извършени на 30.06.2020г. и 09.06.2021г. отчети, неоспорени по делото, в който ответникът М. Р. положил подпис за клиент. Същите подписани от ответника Р. документи за отчет се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че същата направила изявление, че била съгласна с отразените в отчетите показания. Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от 4 сметка, съобщения към фактури и подписани от ответника Р. документи за реално извършени отчети по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.

Съгласно чл. 143 ЗЕ /редакция към процесния период/ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период било извършвано съгласно действалата към началната част на процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, респ. Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.

При кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия, а възраженията във въззивната жалба в противен смисъл са неоснователни. В имота на ответниците били монтирани 4 бр.отоплителни тела – радиатори, един от които затапен. На трите незатапени радиатора били монтирани 3 бр. термостатни вентили. В имота имало монтиран узаконен водомер за топла вода. Потреблението на топла вода било начислено по реално извършени отчети на показанията на водомера. Начислените при ищеца количества потребена от абоната топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от абоната във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които били начислени сметките за имота за процесния период.

Разпечатката съдържа 33 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86ded762-a36c-48b0-8da7-7a35b903ab31