Решение № 1020 от 01.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110217510 по описа за 2021 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 17510 по описа за 2021 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „ХХХ ЕИК 130177438 срещу Наказателно постановление /НП/ № 38-130/09.11.2021 г. издадено от ХХХХ – Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на „ХХХ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 54, ал. 1 от П равилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари /ППЗМИП/ във вр. чл. 76, ал. 1 от ЗМИП.

В жалбата от „ХХХ депозирана чрез управителя ХХ, се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Оспорват се фактическите и правните констатации на административнонаказващия орган. В тази връзка се сочи, че същият неправилно е определил мястото на извършване на сделката по обмяна на валута. Твърди се, че тази сделка не е част от обичайната дейност на дружеството по обмяна на валута, а чрез нея същото се е снабдило с валута в брой, необходима за извършване на неговата дейност в обменно бюро, като в случая „ХХ“ АД не е клиент на „ХХХ а обратното. Поради това в жалбата се поддържа, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, а задължението по чл. 76, ал. 1 о т ЗМИП е следвало да бъде изпълнено от банката.

1

На следващо място, сочи се, че не е спазен давностният срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Излагат се и съображения за маловажност на случая. Моли се за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят „ХХХ уведомен, се представлява от адв. З. Д. от САК, която по изложените в жалбата съображения моли за отмяна на оспорваното наказателно постановление, като в допълнение представя писмени бележки. Претендира за присъждане на сторените разноски по делото.

Въззиваемата страна – ДАНС, редовно призована, се представлява от държавен служител с юридическо образование ХХХ, която оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като излага подробни съображения за неговата законосъобразност в писмен вид. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „ХХХ ЕИК 130177438, е вписано в публичния регистър на обменните бюра под № 1434 с Удостоверение № 1434 от 22.12.2015 г. и като обменно бюро се явява задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП.

На 06.11.2020 г., в гр. София, „ХХХ продало на „ХХ“ АД 15 000 /петнадесет хиляди/ GBP – британски лири, по курс 2.1760, с левова равностойност 32 640 /тридесет и две хиляди, шестстотин и четиридесет/ лева. Посочената сделка била свързана с плащане в брой на стойност над 30 000 лева, извършено от/на клиент на „ХХХ по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Същата била регистрирана с издадени от обменното бюро: бордеро № 87 и фискален бон № 0019323 от 06.11.2020 г. в 16:16:39 часа.

Като „обменно бюро“ – задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП, „ХХХ имало задължение да уведоми Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност” за извършеното плащане в брой на стойност над 30 000 лева в срока по чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпирането на пари /ППЗМИП/, а именно до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията или в срок до 15.12.2020 г.

Въз основа на Заповед № ФР-9-17/10.02.2021 г. на директора на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС била извършена проверка на място на „ХХХ в хода на която било установено, че в периода от 01.12.2020 г. до 15.12.2020 г. дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, като обменно бюро не е уведомило Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за извършеното от него на 06.11.2020 г. плащане в брой на стойност над 30 000 лева във 2 връзка със сделка по покупко-продажба на валута. Контролните органи приели, че по този начин обменното бюро е нарушило разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП във вр. с чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Резултатите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол за проверка на място по ЗМИП с рег. № ФР-10-3795/15.06.2021 г.

Въз основа на установеното при проверката свидетелят Р. А. Т., експерт в отдел „Контрол върху задължените лица”, дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС, участвал в извършването на проверката, съставил против „ХХХ Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ФР-10-3800/15.06.2021 г. за това, че не е уведомило дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС в срок от 01.12.2020 г. до 15.12.2020 г. за плащането в брой – продажба на 15 000 /петнадесет хиляди/ GBP по курс 2.1760, с левова равностойност 32 640 /тридесет и две хиляди шестстотин и четиридесет/ лева, осъществено на 06.11.2020 г. с „ХХ“ АД, с което на 16.12.2020 г. в гр. София извършило нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП във вр. чл. 76, ал. 1 от ЗМИП, деяние, наказуемо по чл. 118, ал. 1, т. 3 от ЗМИП. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на законния представител на дружеството. АУАН бил предявен и връчен на последния, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени възражения, в които били изложени съображения сходни на тези в жалбата.

Въз основа на така съставения АУАН и от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ било издадено обжалваното наказателно постановление № 38-130/09.11.2021 г., с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 3 от ЗМИП на „ХХХ била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП във вр. чл. 76, ал. 1 от ЗМИП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 17.11.2021 г., като на 24.11.2021 г. до наказващия орган била изпратена жалба срещу НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Р. А. Т., писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – копия на заповеди № 3-1085/18.04.2018 г. и № 3-124/18.01.2021 г. на председателя на ДАНС, заповед № ФР-9-17/10.02.2021 г. на директора на САД „ФР“ – ДАНС, констативен протокол за проверка на място по ЗМИП с рег. № ФР-10-3795/15.06.2021 г., бордеро № 87 и фискален бон № 0019323 от 06.11.2020 г., както и останалите съдържащи се по преписката писмени доказателства.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което съдът кредитира същите в цялост.

Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител Т. ясно си спомни и разказа за случая, потвърждавайки фактите, описани в АУАН. В подкрепа на 3 казаното от него са и приложените писмени доказателства, като спорът между страните не е по фактите, а касае приложението на материалния и процесуалния закон.

Доколкото приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка, по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставка на доказателствените материали не е наложителен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно правилото на чл. 123, ал. 1 от ЗМИП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в съставяне на АУАН след изтичане на срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Деянието, за което е санкционирано дружеството, е извършено на 16.12.2020 г. При това положение, дори от извършване на нарушението шестмесечният срок по чл.

34, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН изтича на 16.06.2021 г., а в случая АУАН е съставен на 15.06.2021 г., т. е. преди да изтече срокът за това. Спазен е и срокът за издаване на НП по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Двата акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. Нарушението е ясно описано, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответната правна квалификация. Налице е пълно съвпадение както между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, така и между посочените като нарушени в АУАН и НП разпоредби. Действително и в двата процесуални акта като място на сключване на процесната сделка е посочен стопанисвания от „ХХХ обект за обмяна на валута, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 14, бл. 11, вх. В, но според настоящия съдебен състав точното място на сключване на сделката е ирелевантно и няма отношение към обективните признаци на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Изводът е верен, доколкото мястото на сделката се различава от мястото на 4 извършеното нарушение. Извършената сделка на стойност над 30 000 лева от лице по чл. 4 от ЗМИП се явява юридическият факт, от настъпването на който възниква задължението на обменното бюро да уведоми дирекция „ФР“ на ДАНС в посочения в ППЗМИП срок. Правилно в НП е посочено, че като не е уведомило в срока от 01.12.2020 г. до 15.12.2020 г. дирекция „ФР“ на ДАНС за извършеното на 06.11.2020 г. плащане в брой на стойност над 30 000 лева, на 16.12.2020 г. в гр. София „ХХХ е извършило административно нарушение.

Ето защо и съдът приема, че в НП вярно е отразено времето и мястото на извършване на нарушението. С оглед на така изложеното липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват формално основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП лицата по чл. 4 уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лева или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции.

В разглеждания случай жалбоподателят „ХХХ в качеството на „обменно бюро“ е задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП. При горепосочената сделка, сключена за обмяна на валута между „ХХХ и „ХХ“ АД, е извършено плащане в брой на стойност над 30 000 лева – сума в размер на 32 640 лева от клиент на „ХХХ а именно „ХХ“ АД.

Възражението, на упълномощения представител на дружеството адв. З.

Д., че при сключване на конкретната сделка дружеството-жалбоподател се явява клиент на „ХХ“ АД, а не обратното, тъй като сделката е била сключена не в обект на „ХХХ а в клон на банката, според съда се явява неоснователно.