Определение № 7925 от 25.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7925 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110149604 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за недължими на конкретно индивидуализирани суми поради изтекла погасителна давност. Производството се намира във фаза след приключила размяна на книжа по чл. 131 ГПК и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По делото е постъпила молба с вх. № 56977 от ищеца, с която се прави искане за „добавяне на искове“ – от една страна, поддържа недължимост на суми, а от друга – се прави искане за установяване, че ответникът няма правно основание да подава информация в ЦКР и че ищцата не е „задължено лице“ по смисъла на Наредба № 22 на БНБ.

С направеното искане не се изменя първоначално предявеният иск, нито се уточняват неговото основание или петитум, а се иска към него да бъдат добавени нови самостоятелни искания с различен предмет.

Следователно с процесната молба не се извършва изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК, а се предявяват нови искове при условията на обективно кумулативно съединяване.

Съдът намира направеното искане за процесуално недопустимо за разглеждане в рамките на настоящото съдебно производство по следните съображения:

Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК, ищецът може да измени основанието или петитума на иска си, но не може да измени и двете едновременно.

Добавянето на изцяло нови претенции излиза извън рамките на допустимото изменение на иска и представлява предявяване на нов иск, респективно – недопустимо искане за последващо обективно съединяване на искове по инициатива на ищеца във вече висящо производство.

На следващо място, добавените претенции относно подаването на данни в ЦКР и липсата на 1 качеството „задължено лице“ нямат за предмет съществуването на гражданско субективно право, а целят установяване на факти и правни качества, което е недопустимо по реда на чл.

124, ал. 1 ГПК извън изрично предвидените в закона случаи (чл. 124, ал. 4 и 5 ГПК). ъгласно чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск е допустим само когато чрез него се цели установяване съществуването или несъществуването на гражданско право или правоотношение при наличие на правен интерес от съдебна защита.

В случая чрез предявените искове не се цели установяване на гражданско правоотношение между страните, а постановяване на съдебна преценка относно това дали ответникът има право да подава информация в Централния кредитен регистър и дали ищцата притежава определено качество по смисъла на подзаконов нормативен акт.

Тези въпроси представляват правна оценка относно приложението на нормативна уредба и начина на изпълнение на регулаторни задължения, а не самостоятелно гражданско правоотношение.

Гражданският съд не дължи произнасяне по абстрактни правни въпроси, нито може да постановява установителни решения с декларативен характер относно законосъобразността на поведение, произтичащо от нормативно установен режим.

Предявените искове целят установяване на правни последици и бъдещо поведение, което не представлява допустим предмет на установителен иск.

Поради това за тях липсва правен интерес.

Тъй като с молбата се заявяват изцяло нови искови претенции, същите не могат да бъдат разгледани в настоящото производство.

Воден от горното и на основание чл. 214, ал. 1 и чл. 210 ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА исканото от ищеца с молба вх. № 56977 изменение на първоначално предявения иск чрез добавяне на нови искови претенции за установяване на обстоятелства, свързани с Централния кредитен регистър.

УКАЗВА на страните, че производството по настоящото гр. дело продължава единствено по отношение на първоначално предявения с исковата молба отрицателен установителен иск за сумите, посочени в нея.

Определението, с което се отказва съвместно разглеждане на искове е от категорията актове по движение на делото и не подлежи на обжалване (съгласно т. 7 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3