Решение № 1045 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501229 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение 1304/22.03.24г.,постановено по гр.д.№ 3115/23г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.в частта,с която е осъдена Община ****,ЕИК-***** на основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД да заплати на Д. К. П.,ЕГН-********** сумата в размер от 8000лв. главница,представляваща обезщетение за претърпени от Д. К. П. неимуществени вреди физически и психически болки, страдания и неудобства, в резултат на претърпяно на 23.01.2023г. вредоносно събитие в гр. *** – счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка,причинено при падане в резултат на спъване в трайно фиксирана,необезопасена и необозначена метална тръба в тротоарното пространство в района на улица „*****,стопанисвано от Община ****,ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпване на увредата ( 23.01.2023 г.) до окончателното й заплащане.

Недоволна от решението е останала Община ****,ЕИК-*****,която счита същото за неправилно и необосновано в обжалваната му част по изложени във въззивната жалба съображения.Иска от въззивния съд да постанови съдебен акт,с който да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск,а в случай,че прецени да са налице предпоставките за ангажиране отговорността на общината,да се намали обезщетението до „справедлив размер“.Претендира юрск.възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на въззиваемия.

1

Въззиваемата страна-Д. К. П.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Д. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски на осн.чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок срещу обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е образувано пред ПдРС по искове на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД ,предявени от Д. К. П. п р о т и в Община **** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- физически и психически болки, страдания и неудобства в резултат на претърпяно на 23.01.2023г. вредоносно събитие в гр. Пловдив – счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка, причинено при падане в резултат на спъване в трайно фиксирана,необезопасена и необозначена метална тръба в тротоарното пространство в района на улица „*****,стопанисвано от Община ****“,в размер на 10 000лв.

В исковата молба се твърди,че на 23.01.2023г.г., около 14.55 часа,пред магазина,в който работи в гр. Пловдив на улица „*****, ищцата се спънала в необезопасено и несигнализирано препятствие на тротоара,представляващо стърчаща от земята метална тръба и паднала на земята,при което ударила дясната си ръка.Изпитала силна и остра болка в ръката,която се подула и отекла. След извършен преглед в УМБАЛ „*****“ било установено счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка и била извършена гипсова имобилизация за период от 30 дни.След премахване на гипса предстояла рехабилитация.

И към момента на подаване на исковата молба ищцата все още изпитвала болки,ограниченост и скованост в движенията.Счупване то на костта на ръката довело до трайно затрудняване на движенията на ищцата.Същата претърпяла в резултат на инцидента болки и страдания,като в периода на лечение била зависима от грижите на близките си и ограничена във възможността да извършва обичайните ежедневни и домакински дейности.Преживяла емоционален стрес, развила страх да не се случи друг подобен инцидент.Поддържа,че и до момента не се е възстановила напълно,тъй като се появяват болки в ръката.Счита, че з а инцидента носи отговорност Община ****,доколкото същата има задължение да ремонтира и поддържа в изправно състояние улиците и тротоарите в рамките на урбанизираната територия.

Ответната Община оспорва да е легитимирана да отговаря по предявения иск.Оспорва също тя да носи отговорност за инцидента,доколкото служители на общината не са поставяли тръбата на тротоара.Стърчащата метална тръба изглеждала като поставка за чадър,намирала се пред търговски обекти и вероятно именно от търговския обект са поставили тръбата без разрешение на това място.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,доколкото е знаела за препятствието,тъй като се твърди,че е пред магазина,в който работи и познава пътя с неговите препятствия.Смята,че след 2 премахването на гипса ищцата се е възстановила напълно,доколкото в медицинското удостоверение е записано като терапия само лфка и физиотерапия.Оспорва ищцата да е имала усложнения и да търпи болки и до момента.

По предявен иск на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на кумулативност елементите от фактическия състав на чл.49,вр.с чл. 45 от ЗЗД– противоправно деяние,(било то действие или бездействие) на лице,за което отговаря ответникът;настъпването на твърдения инцидент по описания начин,неговия механизъм; преживените неимуществени вреди по вид и степен;пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите,а също и размера на претендираните обезщетения.В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване,както и да установи възраженията си в отговора, в това число за съпричиняване на вредоносния резултат,а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите,следва да докаже,че е погасил търсените суми.

Съдът се позовава на събраните по делото писмени доказателства,изготвената и кредитирана от съда СМЕ с в.лице д-р Д.М. и показанията на разпитаната свидетелка П.

П.,дъщеря на ищцата.

Фактическата обстановка е точно и подробно описана от първоинстанционния съд и не се оспорва с въззивната жалба,поради което настоящата инстанция не смята за нужно да я преповтаря.

С оглед очертаната доказателствена тежест и след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,първостепеният съд е стигал до извод за наличие на елементите от ФС на чл.49 от ЗЗД и за основателност на претенцията.Приел е за доказано по несъмнен начин,че на процесната дата ищцата е претърпяла инцидент по сочения от ищцата начин,вследствие на което са настъпили и описаните травматични увреждания.

Направеното от ответника оспорване за различен механизъм, липса на вреди и причинна връзка,съдът е намерил за недоказано от ответника,като именно ответникът носи доказателствената тежест да установи твърденията си.В случая не само ответника не ангажирал доказателства за възможни други причини за настъпване на вредите,но и от заключението по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се изяснявало,че описаният от ищцата механизъм на настъпване на увредата е най-вероятно възможният.

Отново от СМЕ съдът е установил и конкретните медико- биологични увреди, които е претърпяла ищцата- неразместено счупване на горния край на дясна лъчева кост в областта на главичката (вътреставно) на лакътната става.

Първоинстанционният съд е дал подробен отговор и на въпроса за отговорността на ответника Община ****,която съдът приема,че по своята същност е гаранционно обезпечителна и безвиновна.Позовава се на безспорния факт,че тротоарната площ в района на инцидента се намира на територията на Община ****.Цитира легалните дефиниции в §1, т.1 и т.2 от ДР на Закона за пътищата "Път" и "Земно платно" ,както и §6, т.6 от ДР на ЗДвП,който определя тротоарът като изградена,оградена или очертана с пътна маркировка 3 надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.В контекста на посочените легални дефиниции съдът е приел,че мястото на което е настъпил процесният инцидент е елемент от общинската техническа инфраструктура,предназначен за придвижване на пешеходците и представлява имот със статут по закон и по предназначение на публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал.

2, т. 1 от ЗОС, вр. чл.8, ал.3 от ЗП и в тази връзка именно Община ****, чрез своите служители, отговаряла за поддържането на тези площи в състояние,годно да бъде използвано от гражданите- пешеходци.

ПдРС е стигнал до извод,че ответникът не е изпълнил законовите си задължения.Приел е за доказано,че в района на процесното място е била фиксирана в тротоара метална тръба ( колче с височина около 30 см), което е създало опасност за придвижването на пешеходците,това препятствие не е било обозначено,нито бил поставен какъвто и да е предупредителен знак за опасност или друга индиция за проява на повишено внимание.Поради неизпълнението на законовите задължения на ответника съдът е приел,че е налице противоправно бездействие– неподдържане и необезопасяване на пътното съоръжение (тротоар ). То не е било изправно,вследствие на което е настъпил процесният инцидент и ищцата е претърпяла телесни увреди, а оттам болки и страдания.Причиняването на вредите е прието като пряк и непосредствен резултат от неизпълнение на задължението за осигуряване на необходимите условия за безопасно движение.

Като неооснователно е прието и възражението на Община **** за съпричиняване.Посочено е кога е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД-когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,като се цитира и т. 7 от ТР от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/ 2014г. ОСТК на ВКС,според която поведението на пострадалото лице следва да бъде и противоправно.

След като е намерил претенцията за основателна,съдът е определил като справедливо обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД в размер на 8000лв.,отчитайки характера, степента и вида на уврежданията,интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация и съобразявайки ги с разясненията,дадени в ППВС № 4/68г.

Изводите,до които е стигнал първостепенния съд са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция.Изложените в решението мотиви са подробни,изчерпателни и базирани на точен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за процесуално нарушение на съда,изразяващо се в това,че не допуснал на ответника нито един свидетел,който би разяснил факти и обстоятелства от значение за делото.Исканите от ответника свидетели са за изясняване на твърдението на общината,че металната тръба на тротоара не е поставена от нейни служители,а от трети лица,които са ползвали търговски обекти и са нарушили 4 регламентирания с Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти ред за поставяне на маси,чадъри,тенти и др.на открито.Първоинстанционният съд е посочил изрично в мотивите си,че отговорността на общината е гаранционно-обезпечителна и е без значение обстоятелството кое е конкретното лице,чието действие или бездействие е довело до настъпването на вредата,като се е позовал на ППВС № 7/59г.,съответно че е без значение и дали ответникът е предоставил пространството за ползване на трето лице и дали това трето лице е фиксирало в тротоара металната тръба,доколкото Община **** непосредствено отговаря за стопанисването на публичната общинска собственост,каквато е тротоарът и поради това носи и отговорността по чл.49 от ЗЗД.При това положение правилно не са допуснати свидетелски показания относно изясняване на обстоятелствата какъв е редът за поставяне на открито на маси,чадъри и др.и кои съоръжения поставя общината,тъй като тези обстоятелства са относими към една евентуална регресна претенция на общината против трето лице,но са напълно неотносими към настоящото производство.