Решение № 671 от 04.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Бургас, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20232120201307 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба от К. С. С. с ЕГН:**********, депозирана чрез адв.З. Н. от САК, срещу Електронен фиш серия К № ***, издаден от ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.182, ал.4, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1200 лева.

С жалбата, дала повод за образуване на настоящото производство, се атакува като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № ***. На първо място се посочва, че не е ясно как е определен размера на административното наказание. Едновременно с това, се изтъква, че нарушението не е описано пълно и ясно, доколкото не ставало ясно, предвид бланкетния характер на нормата на чл.182, ал.4 ЗДвП, коя точно разпоредба е нарушена, както и кога е влязъл в сила, обосноваващия повторността фиш. На следващо място, жалбоподателят навежда аргументи в насока обратна на твърдяната от АНО повторност. Твърди, че процесното нарушение на правилата за движение изпълвало законовата хипотеза на чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, докато първоначалното нарушение, което обосновавало повторността според АНО, било квалифицирано по чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП. Навеждат се възражения и за неправилна квалификация на твърдяното административно нарушение доколкото същото било квалифицирано като такова, изпълващо състава както на алинея първа на чл.21 ЗДвП, така и на неговата втора алинея, които били в отношение на специален към общ закон. С оглед на всичко това, се моли за отмяна на атакувания ЕФ и присъждане на разноски.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган - ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда са развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска неговото потвърждаване изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок. От разпечатката на автоматизираната система на КАТ (л. 17) е видно, че като дата на връчване е отбелязана 05.03.2023 г. Предвид липсата на доказателства в обратна посока, съдът приема, че именно това е датата на връчване, при което подадената на 17.03.2023 г. (л.14) жалба се явява в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 30.08.2022 г. в 13:10 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+910 от кв. П в посока кв. В до магазин „E.“, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – АТСС „TFR1-M“ с № 644/14, засякла и заснела, движещ се със скорост от 101 км/ч. автомобил „Мерцедес С 500 4 матик“ с рег. № ***. Мястото на контролирания пътен участък попадало в урбанизираната територия на гр. Бургас и там важало общото ограничение на скоростта до 50 км/ч. Освен това, с цел повишаване вниманието на водачите на МПС, пътният участък бил сигнализиран и с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, която отново била посочена да е 50 км/ч. Пътният знак бил монтиран на км. 496+070 Въпросното нарушение било записано на клип № 66180. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, който от записания файл и след справка за собствеността установил, че заснетият автомобил е собственост на „П.“ ЕООД със законен представител П.М., както и че скоростта следва да се счита на 98 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача). С оглед на това, бил издаден Електронен фиш серия К № 6297755, издаден от ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на П.М. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.

На 09.11.2022 г. била подадена от П.А.М. декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която посочил, че на 30.08.2022 г. е предоставил процесния автомобил за ползване на жалбоподателя К. С. С.. Към декларацията било представено свидетелство за управление на жалбоподателя. Издаденият срещу законния представител на дружеството-собственик електронен фиш бил анулиран. От извършена справка за 2 водач АНО установил, че срещу жалбоподателя е бил издаден на 09.01.2022 г.

Електронен фиш серия К 5518903, който бил влязъл в сила. Впоследствие бил издаден и процесният електронен фиш, предмет на обжалване в настоящото производство.

Техническото средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 26) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 25). За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 27), съдържащ всички законоустановени реквизити. По мнение на съда процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията, поради което и е годен да изпълни функциите си. Протоколът е придружен дори и със снимка на разположението на техническото средство в самия служебен автомобил, което не е било нужно (предвид, че анализът на нормата на чл.

10, ал. 3 от Наредбата указва, че изискването за снимка към протокола е въведено единствено за технически средства, които самостоятелно са разположени временно на пътя, но не и по отношение на тези технически средства, които са монтирани в служебните автомобили - Решение № 1014/03.08.2020 г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д.

№ 1014/20 г. ), но което не само, че не ограничава правата на санкционираното лице, а дори ги съхранява в степен по - висока от предвидената в закона.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че този участък попада в границите на населеното място и важи 3 ограничението на скоростта от 50 км/ч, като е сложен пътен знак, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост - 48 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Видно от служебно изисканата от съда справка от Община Бургас (л. 34) се установява, че мястото попада в урбанизираната територия на гр. Бургас, като е важало общото правило за максимално разрешена скорост до 50 км/ч. Освен това пътният участък бил сигнализиран и с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, повисока от означената“, която отново била посочена да е 50 км/ч.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата в населени места, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, за което има пътен знак. От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че на 30.08.2022 г. в 13:10 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+910 от кв. П в посока кв. В до магазин „E.“, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – АТСС „TFR1-M“ с № 644/14, засякла и заснела, движещ се автомобил „Мерцедес С 500 4 матик“ с рег. № ***, който бил управляван от жалбоподателя с 98 км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. От приложена в преписката справка на водач се установява, че с Електронен фиш серия К 5518903/09.01.2022 г., връчен на жалбоподателя на 13.07.2022 г. и влязъл в сила, жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е предвидено, че „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Действително, тази разпоредба предвижда две хипотези, но е видно, че втората се отнася за чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП- управление на МПС с определена концентрация на алкохол в кръвта.

Нито такива факти, нито пък разпоредбата на чл. 174, ал. 2 от закона фигурират в обжалваното понастоящем постановление, поради което е ясно, че се касае за първата хипотеза на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Съдът намира и че не е допуснато нарушение с посочването в НП само на номерата на предходния електронен фиш, който по мнение на АНО обуславя наличието на повторност на нарушението. Посочването на номера на съответния акт е напълно достатъчно при описанието на нарушението, като преценката за правилността на извода на наказващия орган се прави след запознаване с материалите по преписката. На практика и няма как цялото съдържание на съответния санкционен акт да бъде възпроизвеждано в новото постановление. Освен това се предполага, че щом се твърди, че жалбоподателят вече е бил наказван за същото нарушение с влязъл в сила акт, то същият е запознат с това обстоятелство, респ. със 4 съдържанието на влезлия в сила акт. С оглед всичко това, съдът намира, че за гарантиране правото на защита на санкционираните лица не е необходимо в обжалваното постановление, с което е наложено наказание за повторно нарушение, да бъде възпроизвеждана част или цялото съдържание на актовете, които по мнение на АНО обуславят повторността.

Процесното деяние е извършено на 30.08.2022 г., т.е. в едногодишен срок от 13.07.2022 г., когато е влязъл в сила електронен фиш, като се касае за същото по вид нарушение- нарушаване режима на скоростта съгласно чл. 21 от ЗДвП. Тук може да се отбележи, че за преценката дали се касае за същото по вид нарушение е без значение дали различните санкционни актове касаят различни хипотези на чл. 182 от ЗДвП. Тази разпоредба се явява доразвитие на забраната по чл. 21 от ЗДвП и само определя размерите на санкциите при нарушаване режима на скоростта в зависимост от съответните критерии

Съдът намира, че не е налице неяснота по отношение на правната квалификация на нарушението, за което е бил санкциониран жалбоподателят. Правилно отразените в електронния фиш фактически констатации са били подведени под нормата на чл. 21, ал. 2, макар и с изписана привръзка с ал.1 на същата разпоредба. В разпоредбата на чл.