Решение № 61 от 25.07.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Самоков, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20211870200401 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн.

ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).

Образувано е по жалба на „Е.“ ООД, гр. В., срещу Наказателно постановление № ../. г., издадено от Р. А.Д., заместник-министър на културата, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Съдебното производство пред настоящата инстанция е приключило с обявяване на края на съдебните прения в открито съдебно заседание на 25.10.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр.

92/1969 г., доп. ДВ, бр. 10/2011 г., т. е. преди влизане в сила на 23.12.2021 г. на измененията и допълненията в нея, обн. ДВ, бр. 109/2020 г.). Съгласно цитираната разпоредба в тази й редакция несъмнено въззиваема страна в съдебното производство е учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление.

Ето защо в случая въззиваема страна е Министерството на културата, като няма основание да се приложи Тълкувателно постановление № 3/28.4.2023 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 5/2022 г. и да се приеме, че производството се е развило с участие на ненадлежна страна и при лишаване от право на участие на надлежна такава.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Д. С., който 1 заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

Въззиваемата страна се представлява от пълномощника си юрк. Г. Т., който оспорва жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната неоснователност и искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП). Срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП пред съда не е пропуснат, независимо от извършеното отбелязване в него за влизането му в сила поради липса на подадена жалба в този срок.

Наказателното постановление е изпратено за връчване на санкционираното търговско дружество-жалбоподател по пощата с препоръчана пратка с известие за доставяне и е получено на 30.11.2020 г. от лице, различно от управителите на дружествотожалбоподател, без да се посочи в какво качество го е получило това лице.

Изпращането на НП по пощата не е предвидено в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН като способ за връчването му. Затова в случай, че този способ е все пак използван, то за редовното връчване на НП по този способ е необходимо пощенската пратка да е получена от някой от управителите на дружеството или от лице, натоварено да поема книжата в съответствие с чл. 180, ал. 5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като в последния случай се отбележи в какво качество това лице е приело пратката. В конкретния случай такова отбелязване липсва в известието за доставяне, поради което връчването на НП на дружеството-жалбоподател не е редовно и не е поставило начало на 7-дневен срок за обжалване на НП пред съда съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в редакцията на тази разпоредба преди изменението й със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г. и действаща към датата на издаване на НП и към датата на подаване на жалбата. Други последващи опити за връчване на НП на жалбоподателя не са предприемани, поради което към момента на подаване на жалбата чрез административно-наказващия орган срокът за обжалването му не е започнал да тече, следователно не е и пропуснат.

По всички изложени съображения жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В хода на образуваното срещу жалбоподателя административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Административно-наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 3.6.2020 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. П.А., на длъжност „главен инспектор” в дирекция „Авторско 2 право и сродни права“ в Министерство на културата, за това, че на 12.2.2020 г. в к. к.

„Б.“, Община С., в стопанисван от жалбоподателя хотел „Г.з.“ същият използва чрез публично изпълнение на запис звукозаписите R., в изпълнение на S. M. G., с носител на продуцентски права U., чрез лицензианта си за България „Ю. М. Р.“, член на ПРОФОН и B. L., в изпълнение на T. W. – A. M. T., G. M.d. H.-C., T. B. , с носител на продуцентски права U., чрез лицензианта си за България „Ю. М. Р.“, член на ПРОФОН, без необходимото по закон съгласие на продуцентите на звукозаписите, представлявани от организацията за колективно управление на права „ПРОФОН“, в нарушение на разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), предвидено в чл. 86, ал. 1, т. 3, предложение първо във връзка с чл. 72, т. 2 от ЗАПСП.

Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, с което, въз основа на изцяло възприети констатации на актосъставителя, наказващият орган е приел, че така описаното деяние на дружеството-жалбоподател е съставомерно като административно нарушение по чл.

97, ал. 1, т. 5, предл. трето от ЗАПСП и за това нарушение му е наложил имуществена санкция в размер 2000,00 лв.

Актът за установяване на административно нарушение очертава фактическите рамки на административно-наказателното обвинение. В конкретния случай в тези рамки следва да се включва безпротиворечиво описание на факти относно съставомерните от обективна страна признаци на вмененото на жалбоподателя деяние – използване чрез публично изпълнение на запис на посочените в акта звукозаписи.

На първо място, публичното изпълнение на запис е юридически установен елемент от обективната страна на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, но наличието му не е подкрепено от конкретно посочени в АУАН фактически обстоятелства относно публичността на това изпълнение на запис.

Посочването в АУАН, че музиката в обекта звучи от телевизор марка LG, закачен на стената зад единия бар и позициониран на музикалната програма T.V., не може да се приравни на такова фактическо описание, а единствено може да обоснове разнопосочни предположения. Достатъчно е в тази връзка да се отбележи, че в АУАН не е посочено дори дали обектът е бил достъпен за посетители при извършване на проверката.

И на следващо място, в АУАН е налице съществено несъответствие между изложените в него обстоятелства, че музиката в обекта звучала от телевизор, позициониран на музикалната програма T. V. и вмененото именно по този начин на жалбоподателя използване чрез публично изпълнение на запис на звукозаписи, описани в акта. Съгласно § 2, т. 8, вр. т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП „звукозапис“ е резултатът от фиксирането върху траен материален носител на 3 поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане, възпроизвеждане, излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство.

Следователно, за да използва определен субект звукозапис чрез публично изпълнение на запис, следва той да има възможност за такъв вид достъп до трайния материален носител, който да му позволява да контролира възприемането, възпроизвеждането, излъчването по безжичен път или предаването чрез кабел или друго техническо средство на фиксираната върху носителя поредица от звуци. Очевидно е както от посочването в АУАН, че телевизорът е бил позициониран на музикалната програма T.

V., така и от показанията на св. Л. А. – свидетел при установяване на твърдяното нарушение, на длъжност „инспектор“ в дирекция „Авторско право и сродни права“ в Министерството на културата, че програмата, на която е бил позициониран телевизорът, е музикална телевизионна програма, излъчваща видеоклипове. Това обстоятелство би могло да обоснове извод за установено в обекта възприемане чрез работещ телевизионен приемник на аудио-визуални произведения, предадени чрез електронна съобщителна мрежа, която дейност е различна от използване чрез публично изпълнение на запис на звукозаписи и се ползва с друг вид защита съгласно ЗАПСП.

Ето защо липсата на посочване в АУАН на конкретни факти, съставомерни за публично изпълнение на запис на описаните в него звукозаписи – от една страна и от друга – противоречието между изложените в АУАН твърдения за фактическата деятелност на жалбоподателя и извода на актосъставителя, че тя представлява използване чрез публично изпълнение на запис на звукозаписи, представлява неясно, а дори и отчасти липсващо описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – в разрез с изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН към съдържанието на АУАН.

Тези недостатъци на АУАН са изцяло пренесени в обжалваното НП, поради което същото не отговаря на императивното изискване към съдържанието му, предявено с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В обобщение, съставянето на АУАН и издаването на НП с такова съдържание, са все допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН в настоящото производство разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, в частност – да научи за какво административно нарушение е привлечен в това качество и е санкциониран с имуществена санкция с обжалваното НП и да организира защитата си както в административно-наказателното производство по реда на чл. 44 от ЗАНН, така и в настоящото съдебно производство, срещу фактическите констатации на актосъставителя и административно-наказващия орган и срещу правните изводи на последния.

4

Наред с това, тези съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, поради тяхното естество, са пречка за съда да приеме за установени по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН несъмнен начин обстоятелствата, съставомерни от обективна страна за административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП и затова съдът не изгражда изводи в тази насока.

Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да изследва въпросите относно фактическото поведение на жалбоподателя, съставомерността му като административно нарушение от обективна страна и индивидуализацията на наложената му имуществена санкция.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр. 94/2019 г., в сила към датата на приключване на съдебните прения в настоящото производство), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му заплати сумата 400,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. При действието на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр.

68/2020 г., в сила към датата на приключване на съдебните прения в настоящото производство) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 370 лв.

Уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение надвишава с помалко от 10 на сто минималния му размер, поради което съдът не намира основания да приеме, че то е прекомерно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ../.. г., издадено от Р. А. Д., заместникминистър на културата.

ОСЪЖДА Министерството на културата, с адрес гр. С., бул. „А. С.“ № .., да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. В, ул. „Ц. Д.“, бл.