Определение № 152 от 08.07.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 07.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно търговско дело № 20222001000108 по описа за 2022 година Производството е образувано е по повод частна та жалба на Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез С. Г. – главен юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“, против определение № 57/ 17.05.2022 г., постановено по т.д. № 7/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 38/ 06.04.2022 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят изразява недоволство от определението, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа, че предвид характера на регистърното производство, в конкретния случай е следвало да намерят приложение правилата, относими към охранителните производства досежно разноските. В частната жалба се настоява за корективно прилагане на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването ѝ във връзка с разпоредбата на чл.541 ГПК.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение искането на насрещната страна за присъждане на разноски.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „А.“ ООД, ЕИК *, чрез адв.М. П. – АК – Сливен.

В него се навеждат доводи за нейната недопустимост и неоснователност. Страната се аргументира с окончателността на съдебния акт, отменящ отказа на длъжностното лице по регистрацията, по отношение на Агенция по вписванията, и съответната необжалваемост на определението по чл.248, ал.1 ГПК. Обосновава се мнение за законосъобразност и правилност на атакуваното определение, предвид наличието на специална 1 норма, уреждаща присъждането на разноски по реда на ГПК.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата , отговора и въз основа на представените доказателства приема следното:

Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е неоснователно. Нормата на чл.248, ал.3, изречение второ ГПК не ограничава правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред. В настоящия случай съществува правен интерес за Агенция по вписванията от обжалването.

Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество обаче тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, в съдебните производства, образувани по обжалване откази на Агенцията по вписванията, на страните се присъждат разноски, по реда на ГПК. Нормата е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест на молителя – чл.541 ГПК, и явно свидетелства за подхода на законодателя да я въведе като специална в съдебните производства, които се развиват с участието на Агенцията по вписванията. Препращането е към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл.78 и сл. ГПК.

Самото съществуване на тази правна норма би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в охранителните производства. Предназначението е да рационализира процеса по присъждане на разноски в съдебните производства, продължение на регистърните такива, предоставяйки възможност споровете относно разходите за защита срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без нужда от производства по специалния ЗОДОВ.

Необоснована е претенцията на частния жалбоподател за корективно тълкуване на нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Недопустимо е по пътя на тълкуване по същество да се откаже да се приложи действащо законово правило, толкова повече, че подобно тълкуване в конкретния случай изцяло отнема съдържанието на разпоредбата да уреди по първичен начин обществените отношения в коментираната материя и обезсмисля въвеждането й като част от законодателството. Подобен акт би влязъл в пряка колизия и с презумпцията за законосъобразност на актовете на демократичните институции, в частност на Народното събрание.

Съгласно чл.81 ГПК, съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.

Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните, съобразно положителния за тях изход от производството. С оглед това Окръжен съд Сливен е присъдил в полза на жалбоподателя по т.д. № 7/ 2022 г. сторените от него разноски в производството, като е оставил без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението. Така окръжният съд е постановил 2 един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 57/ 17.05.2022 г., постановено по т.д.

№ 7/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3