Решение № 734 от 28.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330201328 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № ****, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на П. В. Д., ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, в жалба си оспорва издадения ЕФ с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалния й представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в 1 тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателката е издаден Електронен фиш за нарушение за скорост, извършено на 01.01.2021 г. в 12:13 часа в гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока „Запад“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта CORDON-M2 MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч при управление на МПС - лек автомобил, марка „Ауди 100”, рег. № ****. Лекият автомобил се движел в населеното място с установена скорост от 92 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч., при което превишил стойностите на скоростта с 42 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик жалбоподателката П. Д., която не се е възползвала от правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е подала декларация, ведно с копие на СУМПС, в която декларация да посочи данни за лицето, извършило нарушението.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, писмо с вх./изх.№ 20-00-24-1/10.03.2021г. на БИМ, Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. на БИМ, извлечение от Регистър на вписаните типове средства за измерване на БИМ, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, снимка на разположение на АТСС, извлечение от база данни КАТ относно промяна на регистрацията и собственици на превозното средство, снимков материал, извлечение от АИС.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:

2

След анализ на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира, че е налице състава на административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочените в ЕФ дата и място при управление на МПС - лек автомобил, марка „Ауди 100” рег. № ****, жалбоподателката Д. се е движила със скорост от 92 км/ч при разрешена в населеното място скорост - 50 км/ч, с което е превишила максимално разрешената скорост с 42 км/ч. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение от 95 км/ч, от която в ЕФ са приспаднати 3 км/ч в полза на водача и е отчетен толеранс на измерената скорост, като за наказуема е приета скоростта от 92 км/ч., с което е взета предвид и максимално допустимата грешка при измерване на скоростта.

Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е извършено заснетото нарушение – жалбоподателката П. В. Д.. Относно собствеността на процесното МПС в административната преписка е приложена справка за промяна на регистрацията и собственици на превозното средство, видно от която собственик е именно жалбоподателката. В случая няма данни, нито Д. навежда твърдение, че се е възползвала от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало процесния лек автомобил към момента на нарушението.

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено нарушение за скорост при управление на МПС в населено място, която скорост е установена с превишение от 42 км/ч повече от разрешената.

3

Що се отнася до позоваването на жалбоподателката на чл.82, ал.1 от ЗАНН, съдът намира за необходимо да отбележи, че посочената разпоредба в случая е неприложима, доколкото Електронният фиш все още не е влязъл в сила, предвид обжалването му. Съгласно Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г. при липса на специална регламентация в ЗАНН и ЗДвП, приложение следва да намерят разпоредбите на общата давност, уредена в чл.80 от НК, която може да е обикновена и абсолютна. В случая, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина, които срокове очевидно не са изтекли към настоящия момент. Ето защо Съдът намира изложеното в тази връзка възражение за неоснователно.

Разглежданото нарушение е било установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON-M2 MD1196, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. От представената по преписката извадка от Регистър на вписаните типове средства за измерване на БИМ се установява, че процесното АТСС представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации и е вписано под № В46 в посочения по-горе регистър. Същото към датата на нарушението е преминало метрологична проверка, което изрично е отбелязано в Протокола за използване на АТСС.

Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от съдържащият се в преписката Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. В него са отразени данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта на движение, режима на измерване, посоката на задействане, номер на служебен автомобил, както и начало и край на работа.

Установената от съда липса на вписани в протокола данни за номера на първо и последно статични изображения по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото нарушение и доколкото деянието, 4 неговият извършител и вина са безспорно доказани. Отделно от това, по преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, както и измерената скорост на нарушителя.

Изпълнено е и условието на ал.3 на чл.10 от Наредбата за снимка на разположение на използваното АТСС, приложена в административната преписка.

Предвид на това, съдът приема, че измерването на скоростта на процесния лек автомобил е извършено с годно измервателно устройство и са спазени правилата при използването му.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателката е санкционирана на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 600 лв. за водач, който превиши разрешената скорост в населено място над 40 км/ч.

Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид. Наред с това по делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя.Отделно от изложеното следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушения на същия закон е неприложим чл. 28 от ЗАНН, а именно института на маловажния случай.

Поради горните съображения, обжалваният Електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр. ал. 1 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че справедливият размер на 5 юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 80 лв., като бъде осъдена жалбоподателката да го заплати.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № ****, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на П. В. Д., ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъществената по делото юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6