Присъда № 78 от 30.05.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 78 от 30.05.2022 г. по НОХД № 5314/2021 г. на РС Бургас, XXI – ви наказателен състав Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт срещу подсъдимия М. К. К., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. ************************, н*********** неосъждан за това, че на 16.01.2021г. в гр.

Бургас, на Пети километър, местност „Тъмното“ пред склад на фирма „С.**“ ООД, нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на Г. К. Г., причинявайки му средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 21-ви зъб и луксация на 11-ти, 12-ти, 13-ти и 22 –ри зъби, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето във фазата на отхапването – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен начин. Намира, че авторството на подсъдимия относно извършване на деянието е безспорно установено по време на досъдебното производство и на съдебното следствие. Оспорва поддържаната от подсъдимия защитна теза, че деянието е било извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, определено като физиологичен афект. Счита, че от събраните доказателства (показанията на полицейските служители, които са пристигнали на място веднага след инцидента) подсъдимият се е държал възпитано и съжалявал за случилото се.

Представителят на БРП поддържа, че в резултат от нанесения от подсъдимия удар, свидетелят Г. е получил увреждане, имащо характер на средна телесна повреда, което се изразява в избиване на един зъб и луксация на четири зъба. Счита, че следва да се признае подсъдимият за виновен за извършеното престъпление и да му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Акцентира върху обстоятелството, че по време на извършване на деянието подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, и същият се определя като личност с ниска обществена опасност. Относно предявения граждански иск поддържа, че трябва да бъде уважен в размер, определен от съда.

Частният обвинител и граждански ищец Г. К. Г. чрез повереника си адв. П. поддържа обвинението и го счита за безспорно доказано. Излага, че подсъдимият умишлено е причинил на пострадалия Г. средна телесна повреда, като го е ударил с юмрук в лицето, в резултат на което е бил избит 21-ви зъб и лукасация на други зъби. Оспорва поддържаните защитни версии на подсъдимия, като твърди, че от доказателствата и по-точно от видео запис се установява, че подсъдимият извършва настъпателно движение и нанася удар.

Поддържа предявения граждански иск, претендира и направени деловодни разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. К. не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като счита, че същата се установява от събраните в хода на наказателното производство доказателства. Излага съмнение, че пострадалият е бил с добър стоматологичен статус, което поставя под съмнение и наличието на причинно-следствена връзка между нанесения от подсъдимия удар и настъпилото увреждане на пострадалия.

Поддържа, че деянието е било извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида „псуване на майка“. В тази връзка прави искане за преквалифициране на деянието вместо по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, в престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и да се приложи институтът на освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. Алтернативно пледира в случай, че съдът не сподели защитната теза за извършено престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, то съдът да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Относно предявения граждански иск намира, че не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват продължителността на лечение и 1 степента на възстановяване.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума изразява съжаление за извършеното.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. К. К., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр.

Бургас, ж.к.

************************, *******, *********. Видно от справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

На 16.01.2021 г., около 11:00 часа подсъдимият М. К. К. управлявал лек автомобил марка „Хюндай Сантафе“ с рег. № ******* в гр. Бургас. Когато бил на Пети километър, местността „Тъмното“, пред склад на фирма „С.**“ ООД“ той се разминал със спрян служебен автомобил „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № *******, управляван от Г. К. Г.. Г., който работел като шофьор в склада предприел маневра на заден ход, при което ударил с предната си дясна част автомобила на подсъдимия отзад вляво, в областта на бронята и калника. Виждайки това К. веднага спрял автомобила и излязъл от него. В същото време Г. също спрял автомобила и излязъл. Двамата шофьори започнали да оглеждат автомобилите за причинените щети. От удара по управлявания от подсъдимия автомобил имало няколко леки драскотини. Виждайки това К. се ядосал, тъй като управляваният от него лек автомобил бил изцяло пребоядисан. Подсъдимият К. нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на Г.. След удара Г. се отдръпнал няколко метра назад и усетил, че устата му започнала да се пълни с кръв. От нанесения му удар паднал един от предните зъби на Г., а други четири зъба хлътнали навътре. Г. влязъл в склада, където работел, за да се измие. В това време в склада на работа бил свидетелят Ж. СТ. П., който имал отлична видимост към двата леки автомобила, тъй като помещението било с голяма стъклена витрина. П. видял удара с юмрук, който К. нанесъл на Г. и веднага излязъл навън. Той попитал подсъдимия какво е станало, но К. нищо не му отговорил. След това свидетелят П. се обадил на тел. 112, а подсъдимият се качил на автомобила си и потеглил. В същия момент на мястото пристигнали полицейските служители на Пето РУ - Бургас свидетелят М. В. Ч. и колегата му К. Г.. При пристигането си полицейските служители се разминали с управлявания от подсъдимия лек автомобил, който тъкмо напускал мястото. След като разбрали, че именно в него се намирал К., те веднага обърнали патрулния автомобил, последвали К. и го спрели. В хода на направената проверка била установена самоличността на подсъдимия, който бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, на Г. К. Г. е било причинено избиване на 21-ви зъб и луксация на 11-ти, 12-ти, 13-ти и 22-ри зъби, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето във фазата на отхапване.

По доказателствата:

В случая по делото са налични множество доказателства, които подкрепят повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в настоящото производство. По делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият К. е извършил вмененото му с настоящото обвинение престъпление.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена предвид събрани по делото писмени и гласни доказателства. На първо място до категоричен извод за реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе, и поддържани от обвинението са свидетелските показания на пострадалия Г.Г.. Пострадалият Г. подробно излага обстоятелствата за случилото се на 16.01.2021 г. между него и подсъдимия К..

2

Показанията на пострадалия Г. са подробни и последователни, и напълно разкриват фактическия състав на престъплението, за което е обвинен К.. Показанията на пострадалия са категорични и без противоречия. Фактите, които излага са хронологично следващ един друг и оформят цялостната фактическа обстановка, която съдът прие за безспорно установена по делото. Показанията на Г. изцяло се подкрепят от показанията на свидетеля Ж.П. – колега на Г.. Свидетелят П. също дава категорични показания, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в лицето на Г., в областта на челюстта, което е довело до избиване на зъб на Г.. Относно причиненото увреждане на Г. относими са и показанията на свидетелите С.К. и Т.Б.-и двамата колега на пострадалия. Свидетелите не са били очевидци на настъпилия удар между автомобилите и на нанесения удар с юмрук от подсъдимия в лицето на пострадалия, но и двамата свидетели са видели, че по устата на пострадалия има кръв и му е бил избит зъб. В допълнение свидетелят Б. посочва, че излязъл навън и видял подсъдимия К. да стои със свити юмруци, като дясната му ръка била окървавена. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Г., П., К. и Б.. Показанията на свидетелите са последователни и безпротиворечиви. Изложените от свидетелите факти изцяло се потвърждават от изготвен видео запис от охранителна камера, предявен на страните чрез неговото възпроизвеждане (чрез техническо средство – лаптоп). На записа подробно се проследява хронологията на случилото се между подсъдимия и пострадалия. Заснето е настъпилото ПТП между управляваните от подсъдимия и пострадалия автомобили, както и последващите им действия, включително нанасянето на удар от страна на подсъдимия в лицето на тъжителя.

В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка са и показанията на свидетеля М.Ч. – полицейски служител в Пето РУ при ОД на МВР – Бургас. Свидетелят Ч., който се е отзовал на подаден сигнал на мястото на инцидента, подробно описва случилото се. Свидетелят посоча, че подсъдимият е признал, че е ударил свидетеля Г., паради това, че свидетелят е причинил ПТП, при което е причинено охлузване на управлявания от подсъдимия автомобил. Показанията на свидетеля Ч. изцяло кореспондират на показанията на другите разпитани свидетели. От показанията на разпитаните свидетели не се установяват противоречиви факти, които да налагат по-подробен анализ на събраните по делото свидетелски показания. Всички свидетели дават показания, които взаимно се допълват и разкриват като безспорно установена изложената по-горе фактическа обстановка.

На следващо място за изясняване на релевантните по делото факти служат и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебно следствие. Подсъдимият К. признава, че е ударил свидетеля Г., но поддържа защитната теза, че е нанесъл удар, защото Г. го е напсувал на майка, както и че носил чанта, предназначена за носене на оръжие. Защитата лансира версията, че подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение от нанесена тежка обида от Г., като подсъдимият поддържа тази защитна теза и в дадените пред съда обяснения. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената им стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не носи наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. Обясненията на подсъдимия в частта, че е бил обиден от пострадалия остават изолирани от събрания доказателствен материал и по тази причина съдът не ги кредитира. В действителност при настъпване на ПТП и нанасянето на удара в лицето на пострадалия, са присъствали единствено подсъдимият К. и пострадалият Г., като изложените от двамата факти са противоречиви. Г. посочва, че не е напсувал подсъдимия, докато К. твърди точно обратното, че Г. му казал „Ей сега ще ти еба майката“. Данни за цялостната фактическа обстановка относно настъпилото ПТП и нанесения удар в лицето на Г. се съдържат на видеозаписа, изготвен от охранителна камера, разположена на сградата, в която работи Г.. От възпроизвеждането на видеозаписа става ясно, че има само визуално изображение, без звук, но заснетите кадри внасят съмнение в поддържаната от подсъдимия 3 защитна версия, че Г. го е напсувал. От видеозаписа се установява, че веднага след съприкосновението между автомобилите, подсъдимият и пострадалият слизат и всеки един е клекнал до автомобила, който управлява и преглежда дали има вреди от ПТП, след което се изправят и подсъдимият настъпва нападателно към Г., като първо го блъска по тялото в областта на дясната ръка, а след това го удря с юмрук в лицето. От кадрите се вижда, че до момента на удара пострадалият Г. е спокоен, диалогичен и нищо в поведението му не показва, че отправя към подсъдимия нецензурни реплики. Още повече подсъдимият е този, който е агресивен и има нападателно поведение спрямо Г., в резултат на което е последвал и ударът в лицето на Г.. Ето защо съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която излага твърдения за отправени към него обидни реплики от пострадалия. В останалата част обясненията на подсъдимия изцяло се потвърждават от събрания по делото доказателствен материал.