Решение № 463 от 11.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503308 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№75256/27.07.2020 г., подадена от „ЗАД ОЗК - Застраховане“АД, чрез юрк. Р. И., и уточнена с Молба вх.№13701/29.10.2020 г., срещу Решение №3881 от 01.07.2020 г. по гр.д.№16292/2017 г. на СГС, I г.о., 6-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е бил осъден на основание на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, да заплати на ищеца Д. К. Д., обезщетение за неимуществени вреди за размера над сумата от 5000 лв., до присъдения размер от 80 000 лв., претърпени от ищеца от смъртта на неговия дядо Д. Р. П., настъпила на 12.06.2016 г., в резултат от ПТП, осъществило се на 21.04.2016 г., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, за периода от 04.07.2016 г. до окончателното плащане, като е осъден жалбоподателя да заплати разноски по делото в размер на 3489,80 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон – съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени с ТР №1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, като е приел, че ищецът има качеството на пострадал, и има право на обезщетение за смъртта на своя дядо. По делото не е установено да е налице постоянна връзка между ищеца и пострадалия, която да надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа между дядо и внук, поради което да е налице изключителен случай по смисъла на ТР №1/2016 . Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на прекомерно висок размер на обезщетението – съдът не е съобразил възрастта на пострадалия и на ищеца, наличието на собствено семейство на ищеца, че ищецът и пострадалият не са живели в едно домакинство, а пострадалият е бил настанен в дом за стари хора. Същевременно е отчетено като особена грижа поетият разход за погребение, а фактът, че внукът носи името на пострадалия – като свидетелство за особена връзка между тях. Същевременно 1 се сочи нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е определен необосновано нисък дял от 1/3 на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. В условията на евентуалност се поддържа несъразмерност и необосновано висок размер на обезщетението в нарушение на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Настоява се за отмяна на обжалваното решение в частта му над размера от 5000 лв. до присъдения размер от 80 000 лв., в условията на евентуалност се иска намаляне на справедливия размер на обезщетението, като се отчете и приноса на пострадалия за настъпилото събитие.

Заявява се претенция за присъждане на разноските по делото, включително таксата и възнаграждението за процесуално представителство за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което въззивната жалба е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след депозирана пред застрахователя извънсъдебна застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 21.04.2016 г., около 10.30 ч. в гр. София, кв. Горна Баня, на ул.“Обзор“, в района на спирка МГТ №0829-кв.

Горна Баня – последна спирка на автобус на градския транспорт по маршрутна линия №260, е настъпило застрахователно събитие – ПТП между застрахован при ответника автобус „Мерцедес“ 0405Н с рег.№********, и пешеходеца Д. Р. П. – дядо на ищеца.

Не се спори, че е налице обвързващ ответника валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, по силата на който гражданската отговорност на водача на автобуса е застрахована при ответника. Не се спори относно виновността на водача на автобуса за настъпването на процесното ПТП. Не се спори, че смъртта на пешеходеца на 12.06.2016 г. е настъпила в пряка причинна връзка с получените от него при процесното ПТП телесни увреди.

Пред въззивната инстанция се оспорва, като занижен, приетият от съда принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, в размер на 1/3, както и се оспорва, като завишен, приетият от съда справедлив размер на обезщетението в размер на 120 000 лв. Не се оспорва дължимостта на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо, до размер на 5000 лв., в която част решението на първостепенния съд е влязло в сила. Решението на 2 първостепенния съд е влязло в сила и в частта му, в която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 737,33 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на Д. Р. П..

Във връзка със спорните между страните въпроси, съдът намира следното:

С необжалваната част от решението на първостепенния съд, влязло в сила както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част, по предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от смъртта на неговия дядо Д. Р. П., съдът е приел иска за основателен до размера от 737,33 лв., като е приел, че приносът на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат е в размер на 1/3, на което основание /чл.51, ал.2 от ЗЗД/ претенцията е отхвърлена за размера над 737,33 лв. до размера от 1106 лв. Влязлото в сила съдебно решение, обвързва страните по делото със сила на пресъдено нещо, която обхваща и приетият от съда размер на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат в размер на 1/3. Настоящият съд, на основание чл.299, ал.1 от ГПК, е обвързан от така формираната между страните СПН по въпроса за размера на приноса на пострадалия за настъпване на увреждането, поради което релевираните от въззивника оплаквания за неправилност на решението на съда в частта му, относно приетият от съда размер от 1/3 на съпричиняването на увреждането от пострадалия, са преклудирани от СПН, формирана с влязлото в сила решение по иска за обезщетение за имуществени вреди. Ето защо, тези възражения на въззивника не следва да бъдат разглеждани от настоящата инстанция.

По спорния въпрос за справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо, въззивникът е релевирал оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, и несъобразяване на съда със задължителните указания, дадени с ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, като се сочи липса на материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от него вреди от смъртта на неговия дядо, поради липса на качеството „изключителност“ на отношенията между ищеца и пострадалото лице. Тези оплаквания на въззивника също са преклудирани от влязлата в сила част от решението на съда по иска за обезщетение за неимуществени вреди, и формираната с нея СПН между страните относно наличието на материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца, в това число и наличието на изискуемото от закона качество на отношенията между ищеца и пострадалото лице, обуславящо наличието на правното основание на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо, настоящият съд не следва да обсъжда и тези оплаквания.

Спорният въпрос във въззивното производство, по който съдът следва да се произнесе, остава въпросът за справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди от смъртта на неговия дядо. По този въпрос, съдът намира следното:

Безспорно е установено по делото, че пострадалият Д. Р. П., е роден на 21.04.1930 г., и към момента на смъртта си е бил на 86 години, а ищецът Д. К. Д. – негов внук – е бил на 31 години. От приетото по делото Удостоверение за наследници изх.№РОК16-УГ01-3584/1 от 20.06.2016 г. /на л.12 от гр.д. №66745/2016 г. на СРС – 81 състав, се установява, че пострадалият Д. Р. П. е починал като вдовец, а ищецът е негов единствен наследник по закон. Установява се също, че бащата на ищеца – К. Д. П., е 3 бил единствено дете на Д. Р. П., и е починал на 23.11.1993 г., когато ищецът е бил дете на 8-годишна възраст.

От приетото писмо от „Дом за стари хора – Горна Баня“ при Столична община /на л.176 от гр.д.№16291/2017 г. на СГС/ се установява, че пострадалият Д. Р. П. към момента на смъртта си е бил настанен в ДСХ Горна Баня, считано от 26.01.2016 г., на основание Настанителна заповед №РД 18-04/18.01.2016 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село.

За установяване на търпените от ищеца болки и страдания, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. Г., от които се установява, че същата живее на семейни начала с ищеца от 2014 г., като от съжителството си двамата имат две деца. Установява се, че ищецът загубил и двамата си родители като дете – баща му починал, когато бил на 6 г., а две години по-късно починала и майка му. След смъртта на майка му, ищецът бил отгледан от баба си и дядо си по бащина линия, като отношението му към тях било като към негови майка и баща. Ищецът имал много близки отношения с дядо си – винаги се допитвал до него за мъжка работа, и по всякакви други въпроси. Пострадалият, въпреки напредналата си възраст, бил в добро здраве, много жизнен и деен човек, ищецът и свидетелката разчитали на неговата помощ за отглеждането на бъдещите им деца. Ищецът живеел в едно домакинство с баба си и дядо си. През 2014 г. починала баба му, което ищецът преживял тогава много тежко, тъй като я приемал като своя майка. През 2016 г. дядо му тежко пострадал при ПТП точно на 21.04.2016 г., когато бил рождения му ден. Същият ден се канели да празнуват рождения ден на дядото. Той се обадил на внука си сутринта, като казал, че иска да почерпи за рождения си ден, но половин-един час по-късно се обадили на ищеца, че дядо му е бил блъснат от автобус. В болница „Пирогов“ дядото бил в продължение на два месеца. След катастрофата, до смъртта на дядо му, ищецът всеки ден ходел в болница „Пирогов“, където дядо му бил хоспитализиран. Ищецът и свидетелката се погрижили за погребението на пострадалия. Ищецът тежко преживял смъртта на дядо си – изпаднал в депресия, не можел да спи, имал продължително главоболие, появило се сърцебиене, високо кръвно, наложило се да приема лекарства, не искал да се вижда с приятели, да излиза от дома си, въпреки че поначало бил много контактен човек.

По делото е приета и Съдебно-психологическа експертиза /на л.115 от гр.д.

№16291/2017 г. на СГС/ от която се установява, че преживяната смърт на дядото на ищеца, е представлявала сериозен психо-травмиращ и стресиращ фактор за него. За ищеца дядо му е бил единственият останал жив роднина – в детска възраст, на 8 г. е починал неговия баща, а на 10-годишна възраст е починала майка му, след което е бил отгледан от баба си дядо си по бащина линия. Ищецът бил кръстен на своя дядо, бил отгледан, възпитан и образован от него, и двамата имали изключително близка емоционална връзка, споделяли общи интереси и хобита, значителна част от свободното си време прекарвали заедно. Загубата на неговия дядо е значимо събитие с негативно отражение върху неговото психическо и физическо състояние, и социално общуване. Предизвикала е интензивни негативни емоции, в рамките на нормалната, некомплицирана скръб, която е естествен отговор от загубата на близък човек.