Решение № 278 от 06.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Враца, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. Д.А като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200127 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Х. Х. от гр.Враца против НП № 24-0967001309/30.12.2024 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършено нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП е наложено наказание глоба от 200.00 лв., както и са наложени административни наказания глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

В жалбата, поддържана в съдебно заседание и в допълнително депозирано писмено становище се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати множество нарушения на материалния закон и процесуалните правила, с искане за неговата цялостна отмяна.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.В придружителното писмо към преписката, АНО е изложил бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.

1

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 12.12.24 г. служител на РУ-Враца на длъжност полицай „ООР“св.Гр.А. съставил докладна записка за констатирано ПТП в гр.Враца, ул.“Хр.Ботев“до №141 с причинени материални щети, свързани с „отсечени и увредени“ пътни оградни платна на спирката на горепосочената улица. Въз основа на въпросната докладна записка била образувана пол.преписка №1795р-35990/13.12.24 на РУ-Враца, последващо препратена по компетентност към сектор „ПП“-Враца.

По повод така изпратената преписка е била възложена проверка на полицейски служители към сектор „ПП“-Враца-св.Л.А. и св.Вл.Д.мл.автоконтрольори в сектора. Проверката им се изразила в посещение на същата дата-13.12.24 г. на РУ-Враца, където Началника на РУ-Враца им предоставил за визуален преглед видеозаписи от охранителни камери от 12.12.24 г., свързани с движение на съответен лек автомобил, причинил увреждания на метална предпазна ограда в района на ул.“Хр.Ботев“ до №139.

Само въз основа на този визуален преглед на видеозаписите и подадена им устно информация от други техни колеги от РУ-Враца за наличен и втори, последващ пътен инцидент на същата дата в друг район на гр.Враца, двамата свидетели съставили констативен протокол за ПТП и процесния

АУАН№0548031 срещу настоящия жалбоподател за извършени две нарушения по чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП. АУАН бил съставен на място в РУВраца, в присъствие на настоящия жалбоподател, който по същото време бил задържан там за срок от 24 ч. по реда на ЗМВР. При липса на вписани възражения в акта и последващо подадени такива в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушенията, на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания, на посочени правни основания по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

Гореизложените фактически обстоятелства, свързани с повода и 2 причината за образуване на настоящето административно-наказателно производство, начина на провеждането му и участниците в него, в случая не са спорни между страните и се установяват еднопосочно от приобщените от съда по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именносвидетелските показания на Г.А., Л.А. и В.Д., цитираната докладна записка, констативен протокол за ПТП, процесните АУАН и НП, както и останалите писмени материали, приложени към преписката.

В случая остават спорни всички останали, най-важни факти от предмета на доказване и касаещи обективната и субективна съставомерност на двете вменени нарушения с процесните АУАН и НП откъм време, място и конкретен начин на извършване и авторство на извършеното, именно в лицето на настоящия жалбоподател.

Относно тези спорни факти, състоянието на приобщения по делото доказателствен материал е както следва:

Налице са свидетелските показания на пол.служител на РУ-Враца-св.Г.А.

/допуснат служебно от съда/, според които на 12.12.24 г.е бил изпратен на ул.“Хр.Ботев“ да установи дали има увреждане на предпазни платна в района на спирката на същата улица. При отиване на място свидетелят констатирал, че действително има такова увреждане на предпазните платна, както и че има налични изпаднали части от автомобил.Свидетелят е категоричен, че няма други преки възприятия относно обстоятелствата на инцидента, с което фактически опровергава голяма част от собственоръчно изложените си констатации в докладната записка, изготвена от него /л.6 от делото/, а именно че е установил движение на конкретно посочено МПС, с конкретно управляващ го водач и причинил ПТП при „движение с несъобразена скорост“.

Налице са и свидетелските показания на двамата полицейски служителимл.автоконтрольори към сектор „ПП“-Враца /ангажирани от АНО/, с качество на актосъставител, съответно свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН-св.Л.А. и В.Д.. Въпросните двама свидетели отново не са очевидци на каквито и да било събития на инкриминираната дата-12.12.24 г.

Същевременно в показанията си пред съда и двамата свидетели са еднопосочни и добросъвестно признават, че в рамките на възложената им проверка единствените извършени от тях действия са били – преглед на 3 видеозаписи от охранителни камери, предоставени им от служители на РУВраца с последващи техни устни пояснения за случилото се и за „нарушителя“. Не са извършвали последващи собствени действия в рамките на законовата им компетентност, за проверка на наличната информация като напр. –непосредствен личен оглед на автомобила, причинил ПТП-то за установяване на евентуално налични по него физически следи от въпросното ПТП, снемане на устни/писмени сведения от евентуално налични физически лица-участници и/или свидетели и т.н. По нататък в показанията си и двамата свидетели излагат само субективната си преценка и анализ на видяното от въпросните видеозаписи, но без точна и обективна конкретика на съдържанието им откъм конкретни условия на движение на наличните МПСта, конкретно поведение на водача, управляващ процесното МПС преди и след ПТП-то, състояние на въпросното МПС преди и след инцидента и др.

С цел проверка на така дадените свидетелски показания и в рамките на вменените му задължения по чл.13, ал.1-2, вр.чл.107, ал.2 НПК, съдът допълнително изиска от АНО въпросните видеозаписи и/или евентуално наличен друг снимков материал, въз основа на които се гради обвинителната му теза. В обратен писмен отговор, АНО изрично е посочил, че изисканата информация не може да бъде предоставена, поради изтичането на съответните срокове за съхранение на видеозаписите.

На последно място, към административната преписка са приложени писмени сведения, дадени от самия жалбоподател /л.5 от делото/, в които се съдържа „самопризнание“ за това, че на инкримираните време и място е управлявал процесния л.а., причинявайки процесното ПТП, но поради определени причини, дължащи се на неправомерно поведение на друг водач, движещ се пред него. Според посоченото в тези сведения, същите са били снети на 13.12.24 г. от „Мл.ПИ И.И.“ към РУ-Враца. Така представените сведения не могат да бъда ценени като годен доказателствен източник, тъй като на първо място не е ясно на какви фактически и правни основания са снети, съответно в рамките на каква законова процедура. Същевременно е очевидно и че са снети от пол.служител на РУ-Враца, а не на служители от сектор „ПП“-Враца в рамките на възможните им компетенци, възложени било по силата на чл.36, ал.1 ЗАНН, било от АНО по реда на чл.52,ал.4 ЗАНН.

Дори и да се приеме противното /т.е. че са годни процесуално като 4 доказателствен източник/, то и в конкретния случая коментираните сведения, съдържащи форма на „самопризнание“ на „нарушителя“ остават единствени и неподкрепени с други доказателства относно обективните и субективни параметри на административното обвинение. Поради това и съобразно правилата на чл.116, ал.1 и 2 НПК, същите не могат да служат самостоятелно за изграждане на правни изводи за виновността му.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложения по-горе подробен доказателствен анализ, в конкретния случай по делото безспорно се установиха единствено фактите за това, че на инкриминираните в процесните АУАН и НП време и място са били установени имуществени вреди по налична предпазна ограда, вследствие на пътен инцидент с участие на МПС. Остават изцяло недоказани всички останали факти, свързани с обективната и субективна съставомерност на първото вменено нарушение по чл.179, ал.2, вр.чл.20, ал.2 ЗДвП, в т.ч. време и място на настъпване на ПТП-то, конкретен механизъм на осъществяването му, конкретното МПС, което го е причинило и най вече- авторството на това нарушение, в лицето на конкретен водач, управлявал процесното МПС по инкриминирания начин. При недоказано авторство на първото нарушение, остава последващо недоказано и второто вменено нарушение по чл.175, ал.1,т.5, вр.чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП.

При така изложените съображения, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и необосновано, поради което и на това основание подлежи на цялостна отмяна. Поради това и съдът счита за ненужно понататъшно обсъждане на останалите релевирани от жалбоподателя доводи за допуснати и други процесуални пороци, представляващи основания за отмяна, тъй като това с нищо не би променило резултата от делото.

По разноските:

Жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно представения договор за правна помощ възлизат на платени в брой 1000.00 лв. На свой ред още в придружителното писмо към преписката, противната страна е противопоставила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаглаждение, в т.ч. и в случай, че същото се равнява на определените в наредбата за минималните 5 адвокатски възнаграждения размери.

Съдът намери така направеното възражение за прекомерност за основателно:На първо място се отчете, че конкретния обжалваем интерес, предопределящ посочените в чл.7, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.2 НВАР ориентировъчни и вече не „задължителни“ размери на определени минимални адвокатски възнаграждения, е далеч под размера, предопределящ въпросните минимални размери. Отчете се и че конкретното дело не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а конкретните вид и обем правна помощ са се изчерпили с изготвяне на писмена жалба, допълнително писмено становище и двукратно лично явяване на адвоката в с.з.. Поради така изложеното, съдът намери, че искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в конкретния случай следва да бъде уважено само до размера от 400.00 лв.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП № 24-0967-001309/30.12.2024 г. на Началник група към ОДМВР-Враца, сектор „ПП”-Враца, с което на Т. Х. Х. от гр.Враца, с ЕГН:

********** са наложени административни наказания: -глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2,пр.1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, както и глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на Т. Х. Х. от гр.Враца, с ЕГН:

**********, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част до пълния предявен размер от 1000.00 лв.