Определение № 2797 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2797 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502646 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца по спора – търг. дружество „ Чичо Чарли „ ЕООД, ЕИК 115747996 срещу Определение № 8 324 от 08.07.2024 г., пост. по гр.д. № 6 890/2024 г. на РС – Пловдив, с което делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК – недопустимост на предявения иск, както и по частна жалба на ответника по спора „ Химснаб Наири „ ЕООД, ЕИК 115620008 срещу постановено по казаното първоинстанционно дело Определение № 9 534 от 05.08.2024 г., с което е отказано искането му за изменение на прекратителното Определение № 8 324 от 08.07.2024 г. в частта за присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение чрез увеличаване размера на последното от 400 лв. на 1 471 лева.

Жалбоподателят – ищец поддържат се оплаквания за неправилност и искане за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на районния съд за разглеждане на иска по същество.

Ответната по спора и по частната жалба страна – „ Химснаб Наири „ ЕООД, ЕИК 115620008 е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

Жалбоподателят – ответник поддържа да е неправилен отказа на съда да увеличи присъденото адвокатско възнаграждение до искания с молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК размер от 1 471 лева. Претендира за уважаване на молбата.

Ответника по тази частна жалба – Чичо Чарли ЕООД, е депозирал отговор за нейната неоснователност. Поддържа доводите си, изразени в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК.

Съдът установи следното:

Частните жалби са в срок, от надлежни страни срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, внесени са дължимите ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Като така са допустими и щ се разгледат по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ Чичо Чарли „ ЕООД, ЕИК 115747996 срещу „ Химснаб Наири „ ЕООД, ЕИК 115620008 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 11 900 лв. – предмет на изпълнение по изп.д. № 317/2024 г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. № 911, образувано по издаден 1

Изпълнителен лист / ИЛ / от 13.03.2024 г. на основание влязло в сила съдебно решение по в.т.д. № 91/ 2022 г. на Апелативен Съд – Пловдив. Възведеното основание за недължимост е погасяване на вземането по изпълнителния лист поради прихващане на основание чл. 103 ал. 1 вр. ал. 3 от ЗЗД, настъпило преди образуване на казаното изпълнително производство.

Изложените в горната насока твърдения и представени доказателства са следните:

Ищецът има съдебно признато парично вземане в размер на 192 000 лв. към лицето А.П.А., ЕГН – **********, за което е образувал срещу А. изп.д. № 917/2022 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, рег. № 917; А. има към ищеца процесното вземане в размер на 11 900 лв. / предст. съдебни разноски за три инстанции / за водено от ищеца срещу А. и спечелено от последния т.д. № 54/2020 г. по описа на ОС - Пловдив /; На 26.09.2023 г. и на 06.03.2024 г. ищецът получил уведомление от А. за това, че е цедирал вземането си към него в пълния му размер от 11 900 лв. на „ Химснаб Наири „ ЕООД -/ 10 100 лв. на първо посочената дата 26.09.2023 г. и 1 800 лв. на втората 06.03.2024 г./ ; На дати съответно 09.02.2024 г. , 27.02.2024 г., 16.03.2024 г. и 28.03.2024 г. на цедента и цесионера били връчени изявления от ищеца за прихващане на насрещните вземания на основание чл. 103 ал. 1 вр. ал. 3 от ЗЗД и така процесното вземане към него е изцяло погасено; Въпреки това А. се снабдил с казания ИЛ за вземането, предал го на ответното дружество и от него като частен правоприемник на основание договора за цесия било образувано изп. д. № 317/2024 г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. № 911.

Ответникът е депозирал отговор за недопустимост на иска, както и за неговата неоснователност. За недопустимостта поддържа липса на правен интерес с твърдения, че процесното вземане, ведно със направените за събирането му разноски и такси по изпълнението, е погасено изцяло от ищеца - длъжник чрез престирано от него по изпълн. дело № 317/2024 г. доброволно плащане. Така изпълнителното дело следва да се счита приключено на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК, макар ЧСИ да не е постановил съответния акт за приключване на казаното основание, като непостановяването на такъв акт е по причина на издадена по ч.гр.д. № 5632/2024 г. обезпечителна заповед за спиране на изпълнението, въз основа на която то е спряно от ЧСИ. За неоснователността поддържа, че погасяване на процесното вземане чрез твърдяното прихващане не е настъпило с доводи, че ищецът не се е противопоставил изрично на прехвърлянето на вземането, поради което следва да се счита че е дал съгласие за него и като така не може да извърши прихващане чл. 103 ал. 3 от ЗЗД.

Към отговора на ИМ е представено удостоверение от ЧСИ П. Николова за това, че на дата 25.03.2024 г. сметката й е заверена със сумата 14 343, 20 лв. - доброволно наредена от длъжника по изп.д. № 317/2024 г. „ Чичо Чарли „ ЕООД на 25.03.2024 г. след връчена му на същата дата Покана за доброволно изпълнение; дължимата се от постъплението сума на взискателя Химснаб Наири ЕООД в размер на 12 958 лв. / вземането по ИЛ, ведно с направените за събирането му разноски / е преведена по банковата му сметка на дата 27.03.2024 г., поради което счита изпълнителното производство за приключено на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК; Акт за приключване не е постановен, т.к. на 28.03.2024 г. от длъжника Чичо Чарли ЕООД е представена Обезпечителна заповед от 28.03.2024 г., изд. по ч.гр.д. № 5632/2024 г. на РС - Пловдив, в изпълнение на която ЧСИ, със свое Разпореждане от 28.03.2024 г. е постановила спиране на изпълнителното дело.

След служебна справка съдът установи, че казаната обезпечителна заповед е за спиране на изп.д. № 317/2024 г. на ЧСИ Петя Николова и е издадена въз основа на постановеното по ч.гр.д. № 5632/2024 г. Определение № 3858/28.03.2024 г. за обезпечаване на бъдещ иск на Чичо Чарли ЕООД срещу Химснаб Наири ЕООД за недължимост на процесното вземане поради погасяването му чрез прихващане по чл. 103 ал. 1 вр. ал. 3 от ЗЗД – т.е. в обезпечение на настоящия иск, предявен в дадения с определението едномесечен срок.

2

В дадения му от съда срок да обоснове правен интерес във вр. с отговора на ответника, ищецът е депозирал допълнителна Молба вх. № 67 304/24.08.2024 г., че задължението му по изпълн. д. № 317/2024 г. е действително погасено чрез плащане, но то не е било доброволно, а принудително – наложени от ЧСИ запори на банковите му сметки, вследствие които е наредена по сметката на ЧСИ поисканата от последния сума по изпълнението. Счита това принудително изпълнение за незаконосъобразно, т.к. е осъществено преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. Поддържа, че въпреки погасяването на вземанията на ответника – взискател чрез казаното плащане, изпълнителното дело не е приключило на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК и ще приключи само при постановен от ЧСИ акт за това, а дотогава изпълнителния лист създава възможност за взискателя да образува по него друг изпълнителен процес, поради което правен интерес да установи несъществуването на вземането по ИЛ е налице. Цитира съдебна практика, която счита да е подкрепа на този му довод. Поддържа още, че правен интерес от иска е налице, дори и да се приеме за приключило изпълн. дело на казаното основание без съответния за това акт на ЧСИ, като мотивира това наличие с доводи, че евентуално позитивно за него решение по отрицателния установителен иск би било необоримо доказателство по предявен срещу ответника иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД , по предявен срещу ЧСИ иск по чл. 74 от ЗЧСИ, както и с оглед упражняването на други негови имуществени и неимуществени претенции към трети лица.

В дадения от съда срок за отговор на молбата ответникът настоява, че с факта на пълното изплащане на дълга по образуваното за него изпълн. дело това дело се счита приключило по отношение на удовлетворения взискател на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК и без нарочен акт за това на съдебния изпълнител, още повече, че в случая непостановяването на този акт от ЧСИ Николова е единствено по причина на казаната по горе обезпечителна заповед. Поддържа, че цитираната от ищеца съдебна практика е в случая неотносима, т.к. за плащането на процесното вземане ЧСИ е направил дължимото се за това надлежно отбелязване върху ИЛ, което изключва оттеглянето му от взискателя по приключеното изпълнително дело и образуването на нов изпълнителен процес за вземането. Настоява, с оглед изложените доводи, че правен интерес за ищеца не е налице, съответно искът му за недължимост на вземането е недопустим.

Районният съд е прекратил делото на основание чл. 130 от ГПК, като изложените мотиви за липса на правен интерес от иска са, че вземането по ИЛ е изцяло погасено поради плащане от длъжника / без значение доброволно или в резултат на проведеното от ЧСИ принудително изпълнение /, съответно изпълнителното дело е приключено на основание чл.

433 ал. 2 от ГПК / дори и при непостановен все още от съдебния изпълнител прекратителен акт на това основание /, плащането на дълга – за което се извършва от ЧСИ надлежна отметка върху акта, изключва образуването на нов изпълнителен процес за вземането.

Посочено е още, че при това положение чрез установителния иск за недължимост на вземането на възведеното основание ищецът не би постигнал търсената от него защита / дори и да се приеме че не е дължал вземането на възведеното основание /, която защита той би постигнал само чрез осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

С прекратителното определение на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. от общо заплатено такова в размер на 2 230 лева. За намаляването му / поискано от насрещната страна / са изложени доводи, че то е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и неговото прекратяване на етап преди насрочване на открито съдебно заседание. Посочено е още, че предявеният иск е един – противно на твърдяното от ответното дружество, както и че с оглед Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Същите мотиви са повторени и в постановеното от районния съд по делото 3

Определение № 9 543/05.08.2024 г., с което съдът е оставил без уважение молбата на Химснаб Наири ЕООД по чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение на прекратителното по спора Определение № 8324/08.07.2024 г. чрез увеличаване размера на присъдените за адвокатско възнаграждение на тази страна разноски от 400 лв. до искания с молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК размер от 1 471 лева.

По частната жалба на Чичо Чарли ЕООД

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В същата се поддържа, че искът е допустим с доводи, идентични с възведените пред районния съд, казани по горе. Настоява се, че все още е налице висящ изпълнителен процес за вземането – поради липса на съответния акт на ЧСИ за приключване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК. Настоява се, че дори и да се приеме делото за приключено на това основание - въпреки липсата на нарочен акт на ЧСИ, правен интерес е налице, т.к. правната сфера на ищеца е накърнена и само въз основа на съществуващия за вземането изпълнителен лист, като отново се цитира съдебната практика, посочена в допълнителната молба пред районния съд с вх. № 67 304/24.08.2024г.. Поддържа и другите изложени в тази молба доводи, а именно, че правният му интерес от иска е обусловен от възможността при евентуалното негово уважаване да упражни други свои имуществени и неимуществени права срещу ответника и трети за настоящия спор лица.

В отговора на частната жалба ответното дружество поддържа доводи за нейната неоснователност, които също са идентични с поддържаните пред първоинстанционния съд, казани по горе.