Определение № 37834 от 11.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37834 гр. София, 11.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110169226 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „*****“ ЕАД срещу ЕТ „*****“.

С определение от 12.10.2023 г. по гр.д. № 69226/2022 г. на СРС, ГО, 126 състав производството по делото е спряно, на основание чл.637, ал.1 ТЗ – поради откриването на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.

С определение от 11.02.2025 г. производството по делото е възобновено по искане на ищеца по съображения, че производството по несъстоятелност е било прекратено, а ЕТ „*****“ – заличено от ТР, поради което производството следвало да продължи срещу физическото лице Х.В.П.-А.

С определение от 27.02.2025 г. председателят на 126 състав се е отвел от разглеждане на делото, като същото е преразпределено на 62 състав.

С молба от 28.02.2025 г. Х.В.П.-А.е поискала прекратяване на производството, във връзка с която съдът намира следното:

С решение от 13.07.2023 г. по т.д. № 2159/2022 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на Х.В.П.-А. осъществяваща стопанска дейност като ЕТ „*****“, като производството е спряно, на основание чл.632, ал.1 ТЗ.

В едногодишен срок не е поискано възобновяване, поради което и на основание чл.632, ал.4 ТЗ с решение от 16.08.2024 г. по т.д. № 2159/2022 г. на СГС производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на ЕТ от Търговския регистър, каквото се установява, че е било осъществено.

Съгласно разясненията към т.1 от ТР от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, при постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ длъжникът е във възможно най-тежкото икономическо положение, тъй като липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника по стойност е по-малко от размера на началните разноски за развитие на 1 производството, които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. В този случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени.

Неразвитието на фазата на предявяване и приемане на вземанията в случая е следствие именно на очертаното икономическо състояние на длъжника.

Приема се в ТР, че всички активи, притежавани от длъжника, независимо дали са предназначени за търговската му дейност или не, попадат в масата на несъстоятелността и са предмет на универсалното принудително изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по търговски и нетърговски вземания, които са ги предявили в производството по несъстоятелност; в производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всички кредитори на физическото лице – ЕТ, като на осребряване подлежи цялото имущество на длъжника – придобито в резултат на търговска дейност, лично имущество и половината от СИО.

Съгласно чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Съгласно т.1 от ТР от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, както в случая, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

С решение № 65/31.05.2024 г. по т. д. № 531/2023 г. на ВКС, І ТО е прието, че кредиторите следва да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице – едноличен търговец; при отсъствие на такова предявяване настъпват последиците по чл. 688, ал. 1 изр. второ и по чл.

739 от ТЗ. Приема се в посоченото решение на ВКС, че принципното тълкуване на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, възприето в т. 1 от ТР № 2/13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС, е приложимо по отношение на непредявени в производството по несъстоятелност вземания спрямо физическо лице – едноличен търговец, поети от него в качеството му на физическо лице, а не в търговско качество.

В настоящия случай производството по несъстоятелност е прекратено именно с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, търговецът ЕТ „*****“ е заличен от ТР, поради което е погасено непредявеното в производството по несъстоятелност вземане на „*****“ ЕАД, на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, като погасяването настъпва по силата на закона.

Кредиторът не може да реализира вземането си нито чрез универсалното принудително изпълнение, нито в недопустимото поради производството по несъстоятелност индивидуално принудително изпълнение.

Това обосновава отпадане на правния интерес на ищеца от търсената защита.

2

Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно по време на висящността на производството, с отпадането му отпада и правомощието на съда да разреши спора между страните.

По изложените съображения съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати /в посочения смисъл – определение № 1959 от 24.06.2025 г. по т. д. № 852/2025 г. на ВКС, I ТО, с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 8 от 08.01.2025 г. по в.гр.д. № 456/24 на ОС-Смолян, с което първоинстанционното решение в идентична хипотеза е било обезсилено, а производството по делото – прекратено/.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 69226/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав – като НЕДОПУСТИМО.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3