Решение № 988 от 30.09.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000503134 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.76520/ 18.08.2023 г.

( по регистратурата на СГС ) на ищеца Г. Д. М. от град *** чрез пълномощника му – адвокат Д. Д. от АК – Благоевград срещу решение № 3761 от 10.07.2023 г. на СГС I – 12 състав по гр.д.№ 7132/2022 г., в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, град София за установяване несъществуването на вземанията – предмет на изпълнителен лист от 3.12.2012 г. и заповед за изпълнение на парично задължение по член 417 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.№ 55283/2912 г. по описа на СРС – в следните размери : 2 720 лева – неплатена главница, ведно със законната лихва , считано от 21.11.2012 г. до окончателното изплащане ; 13 621,06 лева, сбор от 8 814,82 лева - преструктурирана и отложена лихва за периода 22.02.2010 г. – 28.07.2011 г., 1 974,84 лева – просрочена редовна лихва за периода 7.05.2012 – 3.09.2012 г. и 2 832,24 лева – просрочена наказателна лихва за периода 6.08.2012 г. – 20.11.2012 г. поради погасяването им по давност .

Във въззивната жалба има оплаквания за постановяване на решението при допуснато нарушение на материалния закон и за неговата необоснованост . Поддържа се довод, че последното изпълнително действие е предприето по 1 молбата за образуване на изпълнителното дело от 17.01.2013г., след това не са искани и не са извършени изпълнителни действия и двугодишният срок по член 433,ал.1,т.8 от ГПК е с начало - 17.01.2013 г. и край - 17.01.2015 г. , а петгодишният давностен срок е изтекъл на 17.01.2020 г. , преди налагането на запор върху банковата сметка на ищеца по изпълнително дело № 20208380400702 на дата 12.02.2020 г. Неправилно съдът е приел, че началото на срока на перемпията е 24.07.2013 г. – фактическо налагане на запора от третото лице „ Банка Пиреос България“ АД върху сметката на солидарния длъжник – И. Ц., доколкото при множество солидарни длъжници срокът по член 433,ал.1,т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник . Иска се отмяна на решението и уважаване на претенцията в частта, в която е разгледана от СГС .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна- „ ЕОС МАТРИКС" ЕООД, град София отговаря , че въззивната жалба е неоснователна по съображения, че срокът по член 433,ал.1,т.8 от ГПК тече общо за длъжниците .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

С обжалваното решение са разгледани исковете по член 439,ал.1 от ГПК на Г. Д. М. срещу „ ЕОС МАТРИКС" ЕООД, град София , в качеството му на частен правоприемник на кредитора - „ РАЙФАЙЗЕНБАНК / БЪЛГАРИЯ/ “ ЕАД, град София по изпълнителен лист, издаден на 3.12.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение по член 417 от ГПК по гр.д.№ 55283/2012 г. по описа на СРС, за установяване несъществуването на следните вземания: 2 720 лева – неплатена главница , ведно със законната лихва, считано от 21.11.2012 г. до окончателното изплащане ; 13 621,06 лева, сбор от 8 814,82 лева преструктурирана и отложена лихва за периода 22.02.2010 г. – 28.07.2011 г.,1 974,84 лева – просрочена редовна лихва за периода 7.05.2012 – 3.09.2012 г. и 2 832,24 лева- просрочена наказателна лихва за периода 6.08.2012 г. – 20.11.2012 г., поради изтекла погасителна давност . Исковете са основани на твърдения, че вземанията са заявени за принудително удовлетворяване по изпълнително дело № 20138400400088 по описа на ЧСИ М. Ц., с рег. № *** по регистъра на КЧСИ ; последното изпълнително действие е извършено на 2

21.01.2013 г. и изпълнителното дело е прекратено на основание член 433,ал.1,т.8 от ГПК ; с влязло в сила на 23.12.2014 г. решение от 5.11.2014 г. по гр.д.№ 7186/2013 г. на СГС I -18 състав, исковете по член 422 от ГПК на заявителя – първоначален кредитор „ РАЙФАЙЗЕНБАНК / БЪЛГАРИЯ/ “ ЕАД срещу тримата солидарни длъжници , един от които е ищецът, са уважени в горепосочените размери; за вземанията е приложима петгодишната давност по член 117,ал.2 от ЗЗД , която считано от 21.01.2013 г. е изтекла преди образуването на новото изпълнително дело № 20208380400702 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № *** по регистъра на КЧСИ .

Отговор от ответника не е подаден .

За да отхвърли исковете в частта относно посочените вземания ( с необжалвано решение с характер на определение исковете по член 439 , ал.1 от ГПК за част от главницата за горницата над 2 720 лева до 48 355,48 лева и за част от наказателната лихва за горницата над 2 832,24 лева до 3 051,76 лева са приети за недопустими по липса на правен интерес с оглед резултата от спора по член 422 от ГПК ), СГС е приел, че при висящността на изпълнително дело № 20138400400088 по описа на ЧСИ М. Ц. погасителна давност не е текла ; последното изпълнително действие е извършено на 24.07.2013 г. , когато на изпратено от ЧСИ запорно съобщение до „ Банка Пиреос България “ последната отговорила , че върху сметката на длъжника И.

Ц. е „ наложен запор“; перемпцията е настъпила на 24.07.2015 г.; срокът на погасителната давност е петгодишен с оглед влязлото в сила решение по спора по член 422 от ГПК , с което исковете за вземанията за уважени ; погасителната давност е започнала е да тече от 24.07.2015 г. , но е прекъсната с налагането на запора от 12.02.2020 г. върху банкова сметка на ищеца по новообразуваното изпълнително дело .

Изпълнително основание за издадения в полза на праводателя на ответника - „ РАЙФАЙЗЕНБАНК / БЪЛГАРИЯ/ “ ЕАД изпълнителен лист е заповед за изпълнение на парично задължение по член 417 от ГПК от 3.12.2012 г., издадена по гр.д.№ 55283/2012 г. по описа на СРС, срещу трима солидарни длъжници : ищеца Г. Д. М., И. Ц. Ц. и „ДЖИЛ КРИС“ ООД, град София. Към образуване на изпълнителното дело 20138400400088 по описа на ЧСИ М. Ц. заповедта за изпълнение не е влязла в сила . В съгласие с член 416 от ГПК ( в ред. от доп.,Дв,бр. 42 от 2009 г. ) тя е влязла в сила на дата 3

23.12.2014 г. , когато е влязло в сила решение № 18037 от 5.11.2014 г. по гр.д.

№ 7186/2013 г. по описа на СГС І – 18 състав , уважаващо предявените от заявителя – банка искове по член 422 от ГПК срещу тримата солидарни длъжници за следните вземания : : 2 720 лева – неплатена главница , ведно със законната лихва, считано от 21.11.2012 г. до окончателното изплащане ; 13 621,06 лева, сбор от 8 814,82 лева - преструктурирана и отложена лихва за периода 22.02.2010 г. – 28.07.2011 г.,1 974,84 лева – просрочена редовна лихва за периода 7.05.2012 – 3.09.2012 г. и 2 832,24 лева- просрочена наказателна лихва за периода 6.08.2012 г. – 20.11.2012 г. Съдебното дирене по това дело е приключено на 13.10.2014 г. За вземанията е приложим петгодишният давностен срок по член 117,ал.2 от ЗЗД . С оглед правилото на член 439,ал.2 от ГПК релевантни за иска са настъпилите след приключване на съдебното дирене в производството по член 422 от ГПК факти .

Видно от доказателствата по приложеното изпълнително дело № 20138400400088 по описа на ЧСИ М. Ц. с молба от 17.01.2013 г. Банката е поискала принудително удовлетворяване на вземанията срещу тримата солидарни длъжници, като възложила на основание член 18 от ЗЧСИ на ЧСИ определяне на способа за изпълнение . ЧСИ е наложил запори върху вземанията на съдлъжниците в различни банки –„ Банка ДСК“ , „ Уникредит Булбанк“; „ОББ“; „ Първа инвестиционна банка“ АД ; „ Юробанк България“ ;

„ Банка Пиреос България“ ; „ СИБАНК“. Изпратил запорни съобщения на 21.01.2013 г. Те са връчени на третите задължени лица – посочените банки на 8.02.2013 г., видно от доказателствата от приложеното копие на изпълнителното дело ( на л .89 – л.118 от изп.д. ). На 22.01.2013 г. ЧСИ наложил възбрани върху : апартамент № 7 ,в град София , район „ Овча Купел“ , съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК на град София и върху ½ идеална част от апартамент № 65 ,район „ Изгрев“ , ЖК „ ***“ ,блок *, VII етаж, и двамата собственост на съдлъжника И. Ц. . Възбраните са вписани на 4.02.2013 г. , видно от доказателствата на л. 62 и 65 от същото изпълнително дело.

Запорът се счита наложен с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице – член 450, ал.3 от ГПК и член 507 от ГПК. Не е част от фактическия състав по налагането на запора изготвянето от третото лице на съобщението по член 4

508, ал.1 от ГПК . Неправилно СГС е приел, че един от запорите - запорът върху сметката на съдлъжника Ц. - е наложен на 24.07.2013 г. Следователно последно извършените по изпълнителното дело изпълнителни действия съставляват наложените на 8.02.2013 г. запори върху банковите сметки на тримата длъжници в посочените банки . След тази дата взискателят не е искал изпълнителни действия и такива не са извършени по отношение на всеки един от тримата солидарни длъжници. Това с оглед разясненията на т.1 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е основание да се приеме, че срокът по член 433,ал.1,т.8 от ГПК е изтекъл на 8.02.2015 г. и изпълнителното дело е прекратено по право на тази дата - 8.02.2015 г. . А издаденото след повече от три години на 22.05.2018 г. постановление от ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство само констатира този факт .

В съгласие с постановките на ТР от 28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече на основание член 115,б.

„ж“ от ГПК, докато трае изпълнителният процес относно вземането за дела , образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС . За тях намира приложение същото задължително тълкуване , дадено в ППВС № 3/1980 г. ,обявено за загубило сила с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС . При перемиране на изпълнително дело при действието на ППВС № 3/1980 г. новата погасителна давност започва да тече от прекратяването му .

Изпълнително дело № 20138400400088 е образувано преди приемането на ТР № 2/2013 г. С оглед гореизложеното срокът на 5 – годишната погасителна давност е започнал да тече от 9.02.2015 г. Той е прекъснат с подаването на молбата от 5.02.2020 г. от ответника – цесионер - до ЧСИ М. Б., с рег. № *** по регистъра на КЧСИ за образуване на ново изпълнително дело , в която – т. 5 - има искане извършване на опис на движими вещи , собственост на съдлъжниците на посочените им по делото адреси. Следователно със заявяване на искането за прилагане на начин за изпълнение – изпълнение върху движими вещи – погасителната давност е прекъсната и вземанията не са погасени . Отхвърлянето на исковете е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение. Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящото производство .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3761 от 10.07.2023 г. на СГС I – 12 състав по гр.д.№ 7132/2022 г., в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на Г. Д.

М. , ЕГН: ********** от град *** , ЖК „***“ ,бл. *, вход „ *“, ет. *,ап. * , с адрес на пълномощника – адвокат Д. Н. Д. от град *** , ул. „Народен герой “ № 2, сграда А, партер, ат.1 срещу „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, град София, ул. „ Рачо Петков – Казанджията“ № 6, ЕИК : 131001375 , за установяване несъществуването на следните вземания – предмет на изпълнителен лист от 3.12.2012 г. и заповед за изпълнение от 3.12.2012 г. по член 417 от ГПК, издадени по гр.д.№ 55283/2012 г. по описа на СРС, I го., 44 състав : 2 720 лева – неплатена главница ,ведно със законната лихва , считано от 21.11.2012 г. до окончателното изплащане ; 13 621,06 лева, сбор от 8 814,82 лева преструктурирана и отложена лихва за периода 22.02.2010 г. – 28.07.2011 г. и 1 974,84 лева – просрочена редовна лихва за периода 7.05. 2012 г. - 3.09.2012 г. и 2 832,24 лева- просрочена наказателна лихва за периода 6.08.2012 г. – 20.11.2012 г. на основание – погасяване по давност.