Решение № 131 от 16.11.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

Номер 131

12.11.2020 г.

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Разград

Първи въззивен граждански състав

На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов

Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20203300500214 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 213 от 10.08.2020 г. по гр.д № 3/2020 г. по описа на РС – Разград, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК 826043778 със седалище гр.Разград срещу Ш. Р. В. , ЕГН ********** с постоянен адрес *** за установяване, че същата дължи на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК 826043778 със седалище гр.Разград сумата 1257,48 лв. за ползвани В и К услуги в имот с административен адрес с. гр.Разград, ул.“Давуз Дава“, №11, аб.№4184 по фактура от 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 45,41 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода 30.05.2019 г. – 07.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №4129/16.10.2019 г. по ч.гр.д.№1978/2019 г. на РС Разград.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК 826043778 със седалище гр.Разград ДА ЗАПЛАТИ на Ш. Р. В. , ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 30 лв. / тридесет лева / за направените по делото разноски.

Недоволен от решението останал жалбоподателят Водоснабдяване Дунав“ ЕООД, който чрез пълномощника си адвокат Надя Пламенова Йорданова от АК – Разград, го обжалва изцяло, като неправилно. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени. Излагат се подробни съображения. Претендира разноски.

Насрещната по жалбата страна, чрез пълномощника си адвокат 1

Маргарита Тинчева Иванова от АК – Разград, е депозирала отговор по реда н а чл. 263, ал.1 ГПК на въззивната жалба, като застъпва становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за жалбоподателя не се явява представител. Пълномощникът му адвокат Надя Пламенова Йорданова от АК – Разград депозира подробна писмена защита оп реда на чл. 149, ал.3 ГПК, с която поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна Ш. Р. В. , не се явява. Явявя се пълномощникът й адвокат Маргарита Тинчева Иванова от АК – Разград, която поддържа отговора на въззивната жалба и отново моли за потвърждаването на обжалваното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

В изпълнение на разпоредбата на чл. 267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима - отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му, в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към нея. Споделя и правните изводи на решаващия състав на първоинсатнционният съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към спора, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.

Независимо от това, по наведените във въззивната жалба възражения, следва да бъде посочено следното:

С оглед заявеното от ищеца договорно основание за възникване на претендираното вземане, съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.

422 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, предл.1 и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД .

Фактическо основание на предявения иск са твърденията, че за процесния период ответникът е изразходвал доставена питейна вода, чиито количества и 2 цени са отразени в представената като доказателство фактура издадена от ищеца.

В тежест на ищеца е да докаже основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на претендираните суми, а именно наличието на облигационно правоотношение между него и ответника с предмет доставка на ВиК услуги, че ответникът е употребил посочените количества вода и че стойностите са изчислени на база действащите цени на тези услуги.

Изброените обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно доказване.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги.

Според § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

По делото не е спорно между страните, че ответникът през процесния период е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на §1, т.2, б"а" ЗРВКУ и чл. 3, ал.1, т.2, пр.І Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предоставяни от ищцовото дружество по клиентски номер за процесния обект , както и че отношенията между страните по договора за доставка на тези услуги се уреждат от общите условия на ищцовото дружество - чл. 8, ал.1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, които са приети по делото.

Поради това, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на услуги В и К услуги.

Спорен по делото е само обемът на доставените услуги и тяхната стойност за процесния период.

Така спорът по делото се концентрира около въпроса има ли правно основание ищецът да претендира стойността на ВиК услуги посочени в 3 процесната фактура.

За разрешаването на така поставеният въпрос, съдът взе предвид следното:

По силата на чл. 1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и канализационни услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи. Извършваната от ответното дружество услуга водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности, завършващи с доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни отклонения, съгласно чл. 5 от посочената по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

На основание чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а съгласно чл. 39, ал.3 от същата наредбата, по изключение, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата и съгласно ал.5 на чл.

39 се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател;

2.

(отм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.);

3. по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател;

4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.

1.

Идентични на цитираните разпоредби са и съответно разпоредбите на чл. 32 и чл. 25, ал.8 от Общите условия.

Основното възражение в жалбата, е че правилно и законосъобразно ищецът е извършил изчислението на изразходвана вода, на осн. чл. 39, ал.5, т.4 от горепосочената Наредба. Дори и да се приеме, че в случая приложение намира тази норма, то исковата претенция отново би се явила неоснователна поради следното:

Съдът намира, че ищецът не е извършил пълно и главно доказване на 4 обстоятелството какъв е бил застроения обем на процесната сграда в строеж, което прави и невъзможно да се извърши проверка дали начислените количества вода за процесния период биха отговаряли на разпоредбите на чл.

39, ал.5, т. 4 от цитираната Наредба № 4.

Тъй като в тежест на ищцовото дружество е да докаже при пълно и главно доказване, че именно начислените и остойностени от него количества са такива отговарящи на законовите разпоредби и на действителното положение, а това не сторено, то по тази причина и претенцията му за вземания за главница е неоснователна и като такова правилно е било отхвърлена.

Ето защо в обобщение съдът счита за недоказанана обсъжданата предпоставка за приложението на чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., което резултира и в недоказаност на предявения иск.

Следвайки съдбата на главния иск за главниц а, неоснователен е и акцесорния за лихви за забавено плащане върху главницата.

Предвид всичко изложено, въззивният съд приема за недоказана претенцията, чиято основателност е предмет на въззивна проверка. Ето защо е правилен изводът на първоинстанционния съд, че от длъжника не е установено да се дължи търсените суми.

Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 от ГПК въззивника-ищец следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ответник сумата от 400 лв., сторени разноски за реално платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за реално плащане.

Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86d8fbe6-1cfb-44f3-a719-662a8790c49b