Решение № 165 от 01.12.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Добрич, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Маргарита Калинова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20213230200784 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК: 205756975, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз Александър І“ № 12 и адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от инж. Ц. М. Б. – изпълнителен директор, чрез пълномощника му Д.Я. – главен юрисконсулт, срещу наказателно постановление № НЯСС-96 от 09.06.2021 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“ /ДАМТН/, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК: 205756975, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз Александър І“ № 12 и адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от Ц. М. Б. – изпълнителен директор, за нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. В условията на евентуалност се иска съдът да постанови 1 решение, с което да приеме, че е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и отмени наказателното постановление или да намали размера на наложената имуществена санкция до предвидения в чл.

200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите минимум.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се излагат доводи по съществото на делото, като се иска жалбата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление - потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 05-116 от 10.12.2020 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 11 от Закона за водите и приложените по делото Заповед № А-237/08.06.2020 г. на Председателя на ДАМТН и Заповед № А-533/24.09.2020 г. на Председателя на ДАМТН в присъствие на упълномощен представител на ДПУСЯ, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта пълномощникът на юридическото лице не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от 2 категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля ЯВ. М.

Д., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.

2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай нарушението е констатирано при извършена последваща проверка на 30.09.2020 г. на дадени с констативен протокол № 05-02-8/07.04.2020 г. предписания на ДПУСЯ.

Резултатът от проверката е бил обективиран в констативен протокол № 0502-23/08.10.2020 г. Видно от протокола са установени две нарушения, едно от които е предмет на настоящото дело. В хода на проверката и с обективирането на резултатите от нея в протокола от 08.10.2020 г. е открит и нарушителят. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 10.12.2020 г., т.е. преди изтичане на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя, дори и да се приеме, че нарушителят не е открит на датата на изготвяне на протокола 08.10.2020 г., а на 30.09.2020 г. – датата на която е била извършена 3 проверката. За яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че в настоящия случай се касае за т.нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова, което се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява след изтичане на дадения в предписанието срок, т.е. от 01.09.2020 г. и продължава до момента на изпълнение на предписанието или образуване на административнонаказателното производство.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е описано и кой е нарушителят, в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, а именно - Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК: 205756975, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз Александър І“ № 12, представлявано от Ц. М. Б. - изпълнителен директор, поради което оплакванията, наведени пред настоящата инстанция, за липса на реквизити в АУАН и в НП, не следва да се споделят като основателни.

С оглед изложеното, имайки предвид и обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя 4 не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 30.09.2020 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, свидетелите Д.Т. Я.-Костова – главен инспектор в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - РО НЯСС „Североизточна България“ и ЯВ. М. Д. – началник на отдел в РО НЯСС „Североизточна България“, извършили проверка и контрол на язовирната стена, съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Карапелит“, находящ се в землището на с. Карапелит върху имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастрални регистри на община Добричка, област Добрич.

Съгласно Акт за публична държавна собственост № 5680/11.10.2019 г., язовирът е публична държавна собственост, с предоставени права за стопанисване и управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.

За извършената проверка е бил съставен констативен протокол № 0502-23/08.10.2020 г., връчен на ДПУСЯ с писмо с изх. № 85-011212/04.11.2020г., получено на 09.11.2020 г., съгласно известие за доставяне № 0100014137779.

При проверката, чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията се установило, че състоянието на основния изпускател е неизправно – в изходната шахта на изпускателя се наблюдава наличие на повредена част на спирателен кран и липсваща горна част на тялото на крана, бетоновата конструкция на шахтата е с разрушени стени и затлачена земна маса, т.е. не са били извършени ремонтни дейности за привеждане на основния изпускател в изправно техническо състояние.

По този начин се установило, че ДПУСЯ, в качеството си на собственик на язовира, не е изпълнило задължително предписание, дадено с констативен 5 протокол № 05-02-8/07.04.2020 г., връчен на ДПУСЯ с писмо с изх. № 85-01291/05.05.2020 г., получено на 04.06.2020 г., съгласно известие за доставяне № 9100016907773, а именно: „Основният изпускател да се приведе в технически изправно състояние“, със срок на изпълнение 31.08.2020 г.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Д.Т. Я.-Костова и ЯВ. М. Д., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – Акт за публична държавна собственост № 5680/11.10.2019 г., скица на поземлен имот, констативен протокол № 05-02-8/07.04.2020 г. и констативен протокол № 05-02-23/08.10.2020 г.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв.“

Разпечатката съдържа 36 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86d690e1-1d7f-4220-a909-7494e7ee2c81