Решение № 48 от 27.07.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр.Велинград, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200031 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал.

4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на И. В. Х., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Велинград, ул. ******* № 20А, подадена чрез процесуалния му представител адв. А., против Заповед за задържане на лице № 367зз23/09.02.2026 г. (заповедта), издадена от А.И.Б., на длъжност разузнавач в група „КП“ при РУ на МВР - Велинград.

В жалбата се съдържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на заповедта. Излагат се аргументи за нарушаване правата на задържаното лице. Развиват се доводи относно нарушения на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР при издаването на процесната заповед. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.

6, ал. 2 от АПК и чл. 5 от ЕКПЧ. Иска се заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител адв. А.. Последният набляга на липсата на фактическа обстановка в заповедта, а от там и липса на мотиви.

Навежда съображения за това, че не се установяват основания за задържане на жалбоподателя. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата от А.И.Б. - разузнавач в група „КП“ при РУ на МВР – Велинград, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена от активно легитимирано лице, пред компетентния да я разгледа съд, в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Със Заповед за задържане на лице № 367зз-23/09.02.2026 г., издадена А.И.Б., на длъжност разузнавач в група „КП“ при РУ на МВР - Велинград, жалбоподателят И. В. Х. е задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за това, че на 09.02.2026 г., след възникнал скандал причинил средна телесна повреда на И.Д.М., ЕГН **********, от гр.

Велинград, ул. ********* № 58 и В.Д.М., ЕГН: **********, от гр. Велинград, ул. ********* № 58. В заповедта е посочено, че е образувано ДП № 367 ЗМ 52/09.02.2026 г. по описа на РУ гр. Велинград, за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Представената в хода на производството заповед (л. 43) съдържа подпис на задържаното лице. Видно от разписката към нея (л. 43 – гръб), липсва подпис на жалбоподателя в тази част. Жалбоподателят бил задържан в 10:00 ч. на 09.02.2026 г. и освободен в 9:58 ч. на 10.02.2026 г., видно от отразеното в оспорената заповед.

От приетата по делото като писмено доказателство докладна записка 367ЗМ-52/09.02.2026 г. (л. 69) става ясно, че около 00:53 часа на 09.02.2026 г. полицейските служители А.М. и Б.С. получили сигнал от ОДЧ при РУ на МВР - Велинград за възникнал скандал и побой в град Велинград на улица ****** 58. На място установили подателя на сигнала Й.В.С.-М., която завила, че пред домът й лице на име В. е нанесъл побой на сина й И.Д.М. и в последствие на притеклия се на помощ негов брат В.Д.М., след което В. заедно с група от други лица тръгнали да го преследват по улиците около дома на М..

2

След извършен обход в района полицейските служители установили И.

М. и други две лица - В. Г.Г. и А.Н.В.. И. М. имал видими следи от наранявания в областта на главата и кръв по устата, паднал на земята, имал силна болка в главата и повърнал неколкократно.

В последствие при същите полицейски служители в РУ на МВР Велинград се явили Й.В.С.-М. и В.Д.М.. Последният имал видими подутини и отоци в областта на лицето и скулите. Й.С.-М. и В. М. показали запис от камера пред дома им, на който се виждало как посочените по-горе лица нанасят удари на братята М.и заедно с други неизвестни лица към момента на съставянето на докладната, последните излезли от дом в съседство.

От Докладна записка без номер от 09.02.2026 г. (л. 70-71) се установява поводът за образуване на ДП ЗМ № 52/09.02.2026 г. по описа на РУ на МВР Велинград – нанесена средна телесна повреда на И.Д.М., изразяваща се в мозъчно сътресение „комоцио“ и нанесена средна телесна повреда на В.Д.М., изразяваща се във фрактура на челюстта, както и това, че след проведени ОИМ е установен като един от евентуалните извършители жалбоподателят И.

Х..

Приети по делото са и протокол за обиск на лице (л. 44) и декларация за правата на задържано лице (л. 45 – 46).

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Възникването на конфликт на 09.02.2026 г. с участието на жалбоподателя и двамата пострадали, посочени в заповедта, се потвърждава и от показанията на св. Н. И.ов, като в тази част съдът ги кредитира с доверие.

Относно конкретните събития на 09.02.2026 г. и тяхната последователност съдът не гради изводите си върху показанията на този свидетел. Важното в случая е, че безспорно се установява от писмените доказателства по делото и показанията на св. И.ов присъствието на жалбоподателя на мястото на инцидента и негово участие в него, детайлите относно което следва да бъдат изяснени именно в рамките на наказателното производство. Св. Х.а на свой ред излага своята гледна точка относно задържането на нейния брат – И. Х..

Този свидетел не е пряк очевидец нито на събитията, реализирали се на 09.02.2026 г. в малките часове от деня, нито на някакви действия от страна на 3 полицейските служители в сградата на РУ на МВР – Велинград, където жалбоподателят бил задържан за времето от 09.02.2026 г. до 10.02.2026 г.

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 от АПК да извърши съдебен контрол относно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 от АПК, в какъвто смисъл е и Решение № 6213/23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 г. на ВАС.

Съгласно чл. 146 АПК, основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административно производствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При налагане на принудителна административна мярка, каквато представлява задържането на лице до 24 часа, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура, административно, функционално и йерархически, принадлежат. Издателят на обжалваната заповед заема длъжността разузнавач в група „КП“ при РУ на МВР - Велинград, поради което има качеството на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

В този смисъл, обжалваната заповед за задържане е издадена от компетентен орган, с пряко произтичащи от закона пълномощия, осъществени в съответния териториален обхват.

Оспорваната заповед е издадена в изискуемата форма за действителност, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в чл. 74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържаният е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

На следващо място съдът намира, че атакуваният акт е законосъобразен, тъй като е мотивиран и издаден при посочване на фактическите и правни основания, обосноваващи предпоставките за задържане. В заповедта е 4 посочено и правното основание за задържането, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Процесната заповед е мотивирана в достатъчна степен, доколкото при изготвянето й са посочени данни за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК по време, място, обективни елементи от състава и съпричасност на задържания Х. към инкриминираните събития.

Противно на твърденията на жалбоподателя излагането на кратки по обем мотиви не е равносилно на липсата на такива, доколкото от заповедта ясно се извеждат данните, посочени по-горе. Поредността на събитията и краткия времеви период – сбИ.е в малките часове на 09.02.2026 г. с участието на множество лица, провеждането на ОИМ същата сутрин, в тъмната част от денонощието, и издаването на заповедта отново на 09.02.2026 г. в 10:00 часа сутринта, не предполагат към този момент органите на МВР да изложат подробен и ясен механизъм на деянието, за извършването на което жалбоподателят е заподозрян, както и да навлязат в конкретика относно неговото предполагаемо участие.

Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила, съдът приема за неоснователни. При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Действително, в разписката към заповедта не се съдържа подпис на И. Х. и не се установява препис от заповедта да му е бил връчен съгласно чл. 74, ал. 7 от ЗМВР. Заповед за задържане на лице № 367зз23/09.02.2026 г. е издадена на 09.02.2026 г., като жалбата срещу заповедта е подадена в РС – Велинград на 13.02.2026 г., По делото са представени две копия на процесната заповед. Жалбоподателят е упражнил правото си на жалба чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, като е било налице предостатъчно време за запознаване със заповедта по делото. Съдът формира извод, че с оглед на изложеното невръчването на заповедта се явява процесуално нарушение, но същото не е от категорията на съществените, тъй като И. Х. е упражнил в пълен обем правата си във връзка с процесната заповед.

Жалбоподателят към момента на задържането е бил пълнолетен и сам е могъл да ръководи действията и постъпките си. По делото е приложена от страна на административния орган саморъчно попълнена и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. От декларацията става ясно, че на задържания са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. Х.

5 собственоръчно е подписал екземпляр от заповедта. С оглед изложеното следва да се приеме, че административно производствените правила при издаването на обжалваната заповед са били спазени.

Не се доказват твърденията в жалбата за упражнено от органите на МВР насилие спрямо жалбоподателя – нанесен побой. Не са представени медицински документи или други доказателства, които биха обосновали извод в тази насока. Единствено св. Х.а сочи за упражнено насилие спряно нейния брат, като заявява, че му е ударен шамар от един от полицейските служители.

Този свидетел обаче не е очевидец на последното, като единствено пресъздава казаното й от жалбоподателя. Видно от декларацията за правата на задържано лице Х. собственоръчно е попълнил, че не желае медицински преглед. Не се събраха никакви доказателства и за това, че на задържания е отказана вода и храна.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В нормата на чл.

72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да осъществяват правомощията си по задържане, едно измежду които е когато има данни, че лицето е извършило престъпление.

По правната си същност административната мярка „задържане за срок от 24 часа“, чиято правна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 72-75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка

(ПАМ) административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило или е съпричастно към противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление.