Решение № 14818 от 30.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14818 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110134075 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане на пари по договор за паричен заем от 24.10.21г., както и 806,95лева представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 16.11.21г. до 19.06.23г. , както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. В условията на евентуалност сумата се претендира като дадена без основание , с оглед на неосъществено или отпаднало основание , като се иска осъждане на ответника за връщането и на основание неоснователно обогатяване.

Ищецът твърди, че с ответника е бил в облигационно отношение по договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника заем, а ответникът е поел задължение да върне заема до 15.11.21г. Поддържа, че ответникът е не е изпълнил задължението си, поради което е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не e депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на 1 страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал., 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД, и в условията на евентуалност –иск по чл. 55,ЗЗД .

По иска чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума заедно с лихва, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор. Това означава, че фактическият състав включва освен съгласие на страните, и предаване на вещите, които са негов предмет. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.

По делото е приложена „разписка“, от която се установява, че П. С. А. като заемател на 24.10.2021г. е предал на Е. С. Д. като заемополучател сумата от 5000 лв. изцяло и в брой, със задължение на последния да я върне в пълен размер до 15.11.2021г. Документът е подписан от двете страни. Предвид изложеното, съдът намира, че страните са обвързани от валидно правоотношение по договор за заем, като ищецът е предал на ответника процесната сума със задължение на последния да я върне на определена дата.

С горепосочената разписка се установява, както обвързването на страните по договор за заем, така и предаването на сумата. По делото не са ангажирани доказателства, водещи до противоположен извод.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ответната страна по спора следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа. От страна на ответника обаче не е предприето активно поведение по установяването на това обстоятелство, а е бездействал. С оглед на това, съдът следва да приложи неблагоприятните последици при неизпълнение на 2 процесуалното задължения на страна в процеса да установи чрез пълно доказване фактите, за които носи тежестта, и да ги приеме за ненастъпили. В случая, това означава, че по делото не е установено връщане на заетата сума до уговорения краен срок-15.11.2021г., което да освободи ответникът от отговорност.

С оглед изложеното, съдът приема, че в патримониума на ищеца е възникнало вземане в размер от 5000 лв. спрямо ответника. Ето защо, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 240,ЗЗД се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Горепосочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от 20.06.2023г. до окончателното плащане. С оглед уважаването на главния иск, не следва да бъде разглеждан евентуалния.

В производството се претендира и акцесорно вземане за мораторна лихва върху главницата в размер от 806,95лв. за периода 16.11.2021г.-19.06.2023г.

Както се посочи по-горе, крайният срок за връщане на заемната сума е 15.11.2021г., поради което при неизпълнение, от следващия ден длъжникът изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая към тази дата – 15.11.2021г., а и към настоящия момент, заемът от 5000 лв. е неплатен, поради което върху тази сума ищцата има право на акцесорно вземане за мораторна лихва, което за периода 16.11.2021г.-19.06.2023г. възлиза на 840,48 лв., изчислено с помощта на интернет калкулатор. Доколкото исковата претенция е в по-нисък размер и предвид диспозитивното начало, предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 806,95 лв.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е направил такива в размер на 250 лв. за държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. На ищеца се дължи сума в общ размер от 750 лв. разноски.

Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.

3

86, ал.1 ЗЗД Е. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „****, да заплати на П. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *** сумата от 5000 лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане на пари по договор за паричен заем от 24.10.21г., ведно със законна лихва от 20.06.2023г. датата на депозиране на исковата молба, до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 806,95 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 16.11.2021г. до 19.06.2023г.

ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „****, да заплати на П. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 750 лева, представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4