Решение № 29 от 15.05.2023, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Трън, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221740100223 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. М. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр.**************, със съдебен адрес: гр.************* чрез процесуалния представител адвокат Г. М. от САК срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*************************, представлявано от Б. А. Р., З. Н. Д., А. Б. Б., с искане да бъде установено, по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи по изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, издаден по ч. гр. д. № 70/2010 г. на РС Трън сумата от 3 177, 29 лв., по които е образувано изп. № 637/2021г. на ЧСИ А. В..

Ищцата твърди, че през 2011г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и постановено съдебно решение по реда на чл. 422 ГПК, за принудително събиране на вземанията, било образувано изпълнително дело № 285/2011. г. по описа на ЧСИ А. В..

Вземането било по договор за кредит № PLUS – *******, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Л. М. З.. С разпореждане от 13.01.2017г. изп. дело било прекратено от съдия изпълнителя поради давност и перемпция. С това разпореждане било прието, че за повече от 2 години не са извършвани никакви изпълнителни действия, т.е от началото на 2015г. такива не са били извършвани. На 13.12.2022 г. в предприятието, в което работи ищцата, а именно „************ ******" АД се получило запорно съобщение с изх.

№ 54691 / 21.11.2022 г., с което ЧСИ А. В. е наложила запор върху трудовото и възнаграждение. Запорът бил наложен по изпълнително дело № 637/2021 г., за принудително изпълнение на Изпълнителен лист, издаден по гр. д. №70/2010 г. на РС Трън, с което ищцата е осъдена да заплати сумата от 962, 42 лв. главница, 1 215, 54 лв. неолихвяема сума от 420,72 лв., като допълнително са и начислени такси и разноски по изпълнението в размер на 290, 50 лв. и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 288, 11 лв. Така бил достигнат и общия размер на дълга, за който ЧСИ А. В. е поискала налагане на запора. При справка по делото разбрала, че делото е образувано по молба на 02.06.2021 г., на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД с ЕИК ********* като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 1

15.05.2015 г. В този договор за цесия към 2015г., липсвало прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, което според ищцата е самостоятелно право, защото Банката е приела, че задълженията (главници, лихви и неустойки) са по договор за кредит № PLUS-*******.

Ако се приеме, че с издаването на изпълнителния лист е започнала да тече нова давност на същото старо задължение, и с прехвърлянето на вземането по Договора за кредит е прехвърлено и вземането по изпълнителния лист, то с изтичането на период от 5 години от 2015г., в които не е имало основания за спиране или прекъсване на давността вземането и по изпълнителния лист, и заповедта за изпълнение са се погасили по давност.

Изпълнителния лист и заповедта за изпълнение са издадени от РС - Трън в полза на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Но от 2010г. доколкото изрично се позоват на изтичане на давностния срок след издаването на изпълнителния лист и ако са налице 5 години, в които не са били налице основания за спиране или прекъсване на давността, то до момента на наложения запор на 06.12.2022 г. вземането е погасено по давност. На тези факти и обстоятелства след издаване на изпълнителния лист позавават правото си на иск. До датата на образуване на настоящото дело и извършването на първите надлежни изпълнителни действия, които могат да доведат до спиране или прекъсване на давността са изминали повече от 5 години, което е допълнителен аргумент за погасяване по давност на вземането и. Дори да са налице изпълнителни действия, водещи до спиране или прекъсване на давността, то те са извършени след изтичане на 5 годишния давностен срок за което изрично се позовават с настоящият иск. Поискали препис от документите по това изпълнително дело, но ЧСИ В. ги уведомила, че същото е унищожено. По изпълнително дело № 637/2021 г. подали молба, с която се позоват на давността, но ЧСИ не може да разгледа този въпрос, а и междувременно на 22.12.2022 г. работодателят на ищцата е заплатил на ЧСИ А. В. сумата от 1 117,00 лв. С образуване на ново изп. д. № 637/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., след изтичане на погасителната давност за вземанията, същото е материално незаконосъобразно, което обуславя и правния и интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на "Кредит инкасо Инвестмънт" ЕАД не съществува изискуемо вземане спрямо Л. М. З. за сумата от 3 177,29 лева – задължение по изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, издаден по ч.гр.д. №70/2010г. на ТРС, по които е образувано ИД № 637/2021г. по описа на ЧСИ А. В..

Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че в хода на производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя съществува за отричаните от ищеца суми. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Трън е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело № 637/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.

Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на 2 изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп. д. № 637/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя "Кредит инкасо Инвестмънт" ЕАД изх.№ 5-9959/25.05.2021г. и рег. № 15618/07.06.2021г. по описа на ЧСИ А. М.В. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника Л. М. З. (ищца в настоящото производство), съгласно изп. лист от 27.07.2010г., издаден по ч. гр. д. № 70/29.06.2010г.2008 г. на РС Трън, въз основа на влязла в сила Заповед №195/29.06.2010г. за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

Между страните не е спорно, че въз основа на същия изпълнителен титул въз основа на молба от взискателя на 02.06.2021 г. е било образувано изп. д. № 637/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., в рамките на което принудително (чрез запор върху трудовото възнаграждение на длъжника) били събрани и изплатени на взискателя суми в размер на 1 117.00 лв.

През 2011г. към момента на образуване на ИД 285/2011г. на ЧСИ А.В. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице решение по тълк. дело 3/2020 гр.София, 28.03.2023 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в съдебно заседание на 09 февруари 2023 год. по първоначално поставен въпрос : „ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Впоследствие е преформулиран въпроса по следния начин: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до 3 приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС?“ Така постановенето решение възприема разрешението, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“. По същество с това решение се приема, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г. ( така напр. застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че ИД № 285/2011г. е прекратено с разпореждане на ЧСИ А.В. на 13.01.2017г. Видно от писмо на ЧСИ В. с рег.№ 308/02.03.2023г. по описа на ТРС ( л.69 ) ИД 285/2011г. съгласно чл.5 ал.5 т.1 от Наредба №4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ на 21.07.2022г. е унищожено. Може да се направи извод, че след 18.08.2011г. валидни изпълнителни действия по горепосоченото дело не са извършвани. Съобразявайки се с актуалната съдебна практика, ответникът по делото следваше да докаже извършването на действия по принудително изпълнение, водещи до прекъсване на погасителната давност, и по точно дали след 26.06.2015г. ( датата на приемане на ТР2/26.06.2015г. на ВКС ) до 29.06.2021г. , когато е образувано наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата по ИД 637/2021г. по описа на ЧСИ А.В. са предприемани валидни изпълнителни действия прекъсващи петгодишната в случая погасителна давност. Такива действия са изброени в т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“