Решение № 15 от 08.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Русе, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20244500100081 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове за заплащане на застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, за причинени неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432 от КЗ, и акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът М. А. М. твърди, че на 18.08.2023 г. в гр. Русе, по бул. „ Липник“ срещу № 133, движейки се по пешеходна пътека тип “ Зебра“, мотоциклет „Ямаха“ с ДК № 03М267, управляван от С. Д. А., го блъска и му причинява телесни увреждания. Възникналото ПТП е посетено от служители на КАТ Русе и е изготвен Констативен протокол за ПТП с пострадал. Образувано е и ДП № 296/23 г. по описа на ОД МВР- Русе. След инцидента ищецът бил откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Канев“ АД, тъй като имал оплаквания от болки в областта на дясна коленна става. След извършени прегледи и изследвания било констатирано, че има счупване на долния десен крайник.

Била му поставена имобилизация тип ортеза на крайника. На 25.08.2023 г. заради продължаваща болка и оток на пострадалия крак, при повторен преглед било взето решение и била извършена терапевтична пункция на дясна коленна става, при която е евакуирана кръвениста течност. Ищецът бил освободен за домашно лечение с препоръки за спазване на режим на покой и прием на медикаменти.

Твърди се, че от получената при процесното ПТП травма пострадалият търпял болки със значителен интензитет през първите месеци на възстановяване, затруднило се ежедневието му, пазаруване, приготвяне на храна, тоалет, наложило помощ от близките. В продължение на 90 дни ищецът - шофьор на тежкотоварен камион, бил в болнични и не можел да упражнява своята трудова дейност. Сочи се, че инцидентът се отразил негативно в емоционално отношение на ищеца, който станал напрегнат, тревожен, неспокоен, притеснен, че е в тежест на близките си, и че изживеният стрес и 1 душевни страдания вследствие на ПТП ще го съпътстват до края на живота му.

Във връзка с лечението на ищеца били сторени разходи в общ размер на 289 лева, за което са ангажирани писмени доказателства – счетоводни документи – фактура и касови бонове, приложени към исковата молба, които са за закупуване на ортезата за долен крайник и за медикаменти, както и за заплащане на прегледи.

Сочи се, че за процесния мотоциклет „Ямаха“ има валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което пострадалият сезирал застрахователя - ЗК „Лев инс“ АД, с писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ, с искане да му бъдат определени и изплатени обезщетения с оглед ангажираните от него доказателства, че е пострадал при ПТП със застрахован при застрахователя мотоциклет. В тримесечния срок от ответното застрахователно дружество не било изплатено обезщетение.

Ищецът предявява претенции срещу ответника ЗК „Лев инс“ АД на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания вследствие на ПТП от 18.08.2023 г., причинено при управление на застрахован при ответника мотоциклет, в размер 40 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 20.10.2023 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493 ал. 1 т. 5 от КЗ) до окончателното изплащане на сумата, както и за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разходи за лечение, направени вследствие на процесното ПТП, в размер 289 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В постъпилия отговор на исковата молба ЗК „Лев инс“ АД взема становище, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни, и се оспорват по основание и размер. Оспорват се механизмът на ПТП, настъпилите от него увреждания на ищеца, причинната връзка между пътния инцидент и телесните увреждания, твърденият продължителен период за възстановяване. Твърди се, че вследствие на ПТП ищецът не е бил препятстван да посреща обикновените си битови проблеми, нито, че стресът, който е преживял, е толкова силен, че да го съпътства до края на живота му. Изложени са твърдения, че ищецът се е възстановил напълно предвид възрастта му и характера на травмата, която е получил при процесното ПТП. По отношение на механизма на процесното ПТП се твърди, че не е доказано, че вина има единствено водачът С. А., управлявал застрахованото при ответното дружество МПС. Сочи се, че ударът е бил непредотвратим от водача, тъй като пешеходецът е излязъл внезапно на пътя, поради което не е била налице техническа възможност водачът да предотврати настъпването на удара, тъй като е бил в опасната зона за спиране.

Правят се възражения за съпричиняване, като доводите са, че основната причина за ПТП са действията на пешеходеца, навлизането му на платното за движение внезапно, пресичането не на пешеходна пътека и не по най-краткия възможен път, като се извежда извод, че с посочените действия на пешеходеца той е спомогнал за настъпване на уврежданията си, респективно за увеличаване размера на вредата, която търпи.

2

Възразява се, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 95 %. Оспорва се и като общ размер претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че е изключително завишен. Сочи се, че е налице произнасяне на ЗК „Лев инс“ АД във връзка с отправената му писмена претенция и са предложени обезщетения на пострадалия в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди и 289 лева за имуществени вреди, като е налице отговор на процесуалния представител на ищеца, че предложените обезщетения са занижени и счита за справедлив размер 25 000 лева - за неимуществени вреди. Оспорват се исковете за законните лихви. Прави се искане да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Претендират се разноски.

След преценка на ангажираните по делото доказателства- гласни, писмени и експертно заключение, в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.08.2023 г. около 14.00 – 15.00 часа, ищецът М. А. М. се движел по пешеходна пътека тип “ Зебра“, в гр. Русе, по бул. „ Липник“ срещу № 133, в посока сградата на КАТ – Русе. На пешеходната пътека мотоциклет „Ямаха“ с ДК № 03М267, движещ се в крайна лява лента на платното в посока с.Николово, управляван от С. Д. А., го блъснал в областта на дясното коляно и отхвърлил тялото му на около 5 метра напред. Възникналото ПТП било посетено от служители на КАТ - Русе и бил изготвен Констативен протокол за ПТП с пострадал. Образувано било ДП № 296/23 г. по описа на ОД МВР- Русе, разследването по което не е приключило понастоящем. След инцидента ищецът бил откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Канев“ АД, тъй като имал оплаквания от болки в областта на дясна коленна става. След извършени прегледи и изследвания било констатирано, че има счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост, с колекция на кръвениста течност в дясна колянна става, на която били извършена впоследствие пункция. Била му поставена имобилизация тип ортеза на крайника. Проведеното консервативно лечение било придружено и с медикаментозно –с антикоагулант за 20 дни.

Ищецът провел домашно лечение с препоръки за спазване на режим на покой и прием на медикаменти. Първоначално бил на легло и обгрижван от майка си, която му помагала при ставане, придвижване из жилището, посещение за лекарски прегледи, и като цяло в битовото обслужване, заради затрудненото му движение. Лечението продължило с физиотерапия и рехабилитация, като провел общо 4 курса физиотерапия, с процедури за всеки курс по 7 дни. За период от 90 дни ищецът бил в болнични поради временна неработоспособност.

За увреждащия мотоциклет има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна към датата на застрахователното събитие.

Пострадалият е предявил претенциите си за изплащане на обезщетения към ответното застрахователно дружество, и по случая била заведена щета, като в установения от закона срок застрахователят определил, но не изплатил обезщетения, поради несъгласие на ищеца с определените размери.

3

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата без възражения от страните комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно. Свидетелските показания по делото – на В.В., за състоянието на пострадалия след ПТП и в периода на лечение и възстановяване, до настоящия момент, съдът кредитира като обективни и непротиворечиви на останалите доказателства по делото, тъй като с тях се сочат непосредствено възприети факти. Същите, с оглед обстоятелството, че свидетелката е майка на ищеца, съдът цени като правдиви, съобразявайки ги, на основание чл. 172 от ГПК , с оглед всички други данни по делото и възможната заинтересованост от изхода на делото.

Видно от показанията на св.В., тя се грижела за ищеца докато провеждал домашно лечение след ПТП. Първоначално той лежал, трудно се придвижвал, бил с голям оток на крака, не можел да спи заради силните болки и приемал обезболяващи медикаменти. Били му предписани от ортопед и 20 бр. инжекции / антикуагулант /, както и прием на Аспирин протект. В продължение на 40 дни кракът му бил изцяло скован. Свидетелката помагала на сина си да се изправи от леглото, тъй като бил слаб, а ортезата тежала, както и да се придвижва в жилището, придружавала го и за прегледи. Сочи, че след случилото се ищецът бил стресиран, разказвал й как като си затвори очите и вижда как го блъска моторът, има и досега страх при пресичане.

Свидетелката заявява, че понастоящем синът й не е изцяло възстановен от ПТП, още куца с пострадалия крак, не може да го разгъне изцяло, по-трудно слиза по стълби, и при по-продължително вървене изпитва болка. След ПТП и към момента ищецът не работи, като свидетелката счита, че няма да може да упражнява предишната си работа – шофьор на бетоновоз, тъй като слизането и качването по стълбите на превозното средство ще го затруднява заради невъзстановяването на крака.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са преки искове за заплащане на застрахователни обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.

432 от КЗ, и акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредба на чл. 498 ал. 3 от КЗ, допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. Ищецът е отправил писмена претенция до ответното застрахователно дружество и към момента на предявяване на иска тримесечният срок е изтекъл, без да му е изплатено обезщетение. Наличието на общите и специалните процесуални предпоставки, визирани в КЗ, обуславя допустимостта на предявените искове по чл. 432 от КЗ.

Съгласно същата разпоредба, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между 4 застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. Отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.