Решение № 1188 от 28.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. Плевен, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430107919 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба вх.№41377/30.12.2025 г. на М. И. М. срещу „МАНДРА“ ООД, за осъждане на ответника заплати сумата от 3428,92 евро, представляваща обезщетение за брутно трудово възнаграждение за шест месеца, поради прекратено трудово правоотношение поради придобиване на право на пенсия, след като е работил през последните 10 години при ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по което ищецът заемал длъжност „електромонтьор“, но със Заповед №011/01.02.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.

328,ал.1, т.10 КТ поради придобито право на пенсия, считано от 01.02.2024 г. В заповедта било посочено, че работодателят дължи обезщетение от 2239,42 лв. съгласно чл.222,ал.3 КТ, а препис от заповедта ищецът твърди, че му е връчен на 01.02.2024 г.

Ищецът формулира довод за дължимост на обезщетение по чл. 222,ал.3,пр.2 КТ, поради това, че трудовият стаж през последните двадесет години е при ответника – от 07.08.2008 г. е назначен като работник-поддръжка, на 05.01.2010 г. правоотношението е прекратено на осн. чл.325,ал.1 КТ по взаимно съгласие, а общият стаж бил 1г. 4м. и 29 дни. На 25.11.2014 г. бил назначен на безсрочен трудов договор на длъжност електромонтьор, който е прекратен на 01.02.2024 г. – 9г. 2м и 5 дни, или общо 10г. 7м. и 4 дни при същия работодател. Едно БТВ ищецът определя, че е 571,48 евро или 3428,92 евро за шест брутни трудови възнаграждения. Ищецът твърди, че на 29.09.2025 г. подал сигнал срещу работодателя в ИА „Главна инспекция по труда“ Плевен, като Дирекцията констатирала, че не е изплатено дължимото обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ и на работодателя било дадено задължително предписание по чл.

404,ал.1,т.12 КТ да изплати обезщетението в определен срок. След това становище на Дирекцията, ответникът привикал ищеца в офиса и го заставил в позиция да подпише документ, в който се твърди, че е получил обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ, но предл. първо – 2 брутни възнаграждения. Към датата на исковата молба обаче нямало 1 извършени плащания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба в който се формулира довод за допустимост, но неоснователност на иска. Не се оспорва фактът, че с ищеца са били в трудови правоотношения, като ищецът полагал труд по безсрочен трудов договор като електромонтьор. Не оспорва фактът, че правоотношението е прекратено със Заповед №011/01.02.2024 г. поради придобито право на пенсия от ищеца, както и определено обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ в размер на 2235,42 лв. Не се оспорва фактът, че ищецът е подал сигнал в ДИТ Плевен, както и че на ответникът е дадено задължително предписание, което твърди, че е изпълнил на 11.11.2025 г.

Ответникът твърди, че се е съобразил с предписанието на ДИТ, като срещу разписка, подписана от ищеца, е изплатил дължимото обезщетение при пенсиониране, като размерът бил съобразен с посочения в заповедта, както и предписанието на ДИТ.

Твърдението на ищеца, че не е получил обезщетението не било вярно, тъй като са налице писмени доказателства. Ответникът посочва, че след сигнала до ДОТ Плевен, по никакъв начин не е бил канен писмено или устно за изплащане на обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В с.з. ищецът поддържа искова молба и моли да бъде уважена, като претендира разноски за едно адвокатско възнаграждение в размер на 571,49 евро за безплатно предоставената правна помощ. Уточнява, че безспорно е установено по делото, че ищецът има над 10 години трудов стаж при ответника, а ответникът не е доказал в условията на пълно доказване, че е заплатил 2 брутни трудови възнаграждение, част от претендираното обезщетение. Според заключението на вещото лице, в касата има кредитно салдо, т.е. липсвала активна касова наличност за да бъдат заплатени 2 брутни трудови възнаграждение, а приложеното РКО не отговаряло на обективната действителност с оглед прекъснатата счетоводна следва в ответното дружество.

Следвало да се вземе предвид, че ответникът не е представил всички документи, което поведение следвало да се оцени съгласно чл. 161 ГПК.

В с.з. ответникът поддържа отговора на исковата молба, не оспорва, че ответникът има 10г. трудов стаж. В писмената си защита формулира довод за частична неоснователност на иска с оглед изплатените 2 брутни възнаграждение в размер на 2235,42 лв. с разписка срещу подпис на ищеца. Това доказателство не било оспорено по реда на чл. 193 ГПК. Претендира разноски според списъка по чл. 80 ГПК, като моли предявеният иск да бъде частично отхвърлен.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищецът е работил на трудов договор в ответното дружество в продължение на повече от 10 години през последните 20 години.

Трудов договор №11/25.11.2024 г. е сключен между страните по делото, като работодателят МАНДРА ООД е възложил на М. М. да полага труд на длъжност електромонтьор, считано от 25.11.2014 г., със срок за изпитване на 8 часов работен ден.

Съгласно съобщение изх.№25105386/06.11.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед №11/01.02.2024 г. на осн. чл. 328,ал.1,т.10 КТ, считано от 01.02.2024 г., като при извършена проверка от инспекцията е установено, че не е изплатено дължимото обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ, за което е дадено предписание на работодателя на осн. чл. 404,ал.1,т.12 КТ. В срок до 10.11.2025 г. работодателят следвало да изплати обезщетението на ищеца.

Със Заповед №11/01.2.2024 г. на МАНДРА ООД освен че е прекратено трудовото правоотношение, е определено и обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ в размер на 2235,42 лв., което да бъде изплатено на служителя. Заповедта е връчена на 01.02.2024 г.

2

Видно от касов разходен ордер с дата 22.022.2024 г., е че е издаден на М. И. М. с основание заплата за м. януари и 5 дни отпуск за 2023 г., със сума за плащане в брой 1095,93 лв. Разходният касов ордер съдържа подпис за броил сумата и получил сумата.

Както за броил сумата, така и за получил сумата, срещу подписа няма име.

Видно от разходен касов ордер с дата 11.11.2025 г., е че сумата от 2235,42 лв. е броена на М. И. М. с основание обезщетение за пенсиониране. Документът е подписан от броил сумата и второ лице, чиито имена не са посочени.

От заключението на приетата и неоспорена СИЕ се установява, че размерът на БТВ на ищеца е в размер на 1117,73 лв., като размерът на обезщетението по чл.

222,ал.3 КТ за две брутни възнаграждение е 1142,97 евро, а в размер на шест брутни възнаграждение, размерът на обезщетението е 3428,92 евро. Ищецът работил в ответното дружество в следните период – от 07.08.2008 г. до 05.01.2010 г. – 1година, 4 месеца и 29 дни; от 25.11.2014 г. до 01.02.2024 г., което е трудов стаж 9 години, 2 месеца, 5 дни, или общо 10 години, 7 месеца и 4 дни. Въз основа на приложените по делото счетоводни документи(разписки,ведомости и т.к.), вещото лице е констатирало, че на 31.10.2025 г. в ответното дружество е начислено обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ по счетоводна сметка 421 и изплатено на 11.11.2025 г. в брой с приложен РКО.

Липсвало обаче номер на ордера, наименование на дружеството. На вещото лице не била предоставена касова книга, но плащането е отразено в счетоводна сметка 501 „каса“ на 11.11.2025 г. От извършената проверка на счетоводните регистри на дружеството и движението по сметка 501, вещото лице установило, че началното салдо по сметка 501 „каса“ към 31.10.2025 г. е 14 376,67 лв.; постъпилите суми в периода от 01.11.2025 г. до 11.11.2025 г. – 8709,50 лв.; общо налични средства в периода – 23 086,17 лв.; а изплатените суми в този период са 24 540,06 лв.( без сумата от 2235,42 лв. по представените по делото РКО). След извършване на извършените плащания се получавала отрицателна величина по сметка 501 „каса“ в размер на 2453,89 лв. (кредитно салдо), което означавало, че към 11.11.2025 г. в касата не е имало налични парични средства в брой, а отчетените разходите са надвишавали наличните средства. С оглед кредитното салдо, вещото лице заключва, че не съществува достатъчна касова наличност за реално изплащане в брой на сумата от 2235,42 лв. по РКО. Счетоводните данни показвали липса на парични средства в касата. На вещото лице не била представена ведомост, в която да е отразено плащане на обезщетение за пенсиониране, както е отразено като основание в РКО. Вещото лице уточнява, че фишът и ведомостта са различни документи, като първият съдържа информация за начисленията и удръжките на конкретен служител, докато ведомостта е първичен счетоводен документ, който отразява начисленията за всички служители за съответния период и служи като основание за осчетоводяване на разходите за трудови възнаграждения и обезщетения. Не може да се констатира дали обезщетението е осчетоводено, тъй като не е представена ведомост. Вещото лице заключва още, че счетоводното отрязване на разхода по РКО от 11.11.2025 г. е следвало да бъде сторено до 01.2024 г., т.е. при плащане през 2025 г. следвало да се извърши погасяване на съществуващо вече задължение. Моментът на фактическо плащане не променял периода, към който се отнася възникналият разход.

В с.з. вещото лице поддържа своето заключение, като уточнява, че са създадени трудности за изготвянето му, заради това, че част от документите не са представени (платежна ведомост, касова книга). От платежната ведомост се виждало дали отразените във фишовете заплати присъстват в платежните ведомости. Факта, че през януари 2024 г. е във фиша на служителя е начислено обезщетение от 2235 г., отразяването през ноември 2025 г. е неправилно, поради което вещото лице заключва, че счетоводните книги не са водени правилно.

3

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени документи и заключение на СИЕ. Съдът дава пълна вяра на анализираните писмени документи, тъй като са неоспорени и се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност /чл.178-179 ГПК/. От писмените документи по делото се установява възникването на трудовото правоотношение, неговите параметри и страни, дата и основание за прекратяването, съответно положения труд, неговата продължителност/трудова книжка, данни от Инспекция на труда/. Съдът е оценил и приложените разходни касови ордери за това, че е извършено плащане в брой, но от този документ не става ясно дали тези суми са предадени на ищеца, така, както се сочи, тъй като срещу подпис на получател няма име на лицето.

Съдът дава пълна вяра на заключението на СИЕ, което е пълно и обосновано, изготвено е от компетентно вещо лице. Със заключението се установява размера на трудовия стаж, размера на обезщетението, предмет на иска, като се потвърждава и изложеното горе за разходните касови ордери, а именно, че плащане не е извършено на служителя. Счетоводните книги на ответното дружество по този факт не са водени достоверно и са липсвали парични средства по каса, с които да се изплати в брой на ищеца посочената в РКО сума. Този начин на плащане е отразен и в самия РКО – в брой, което не кореспондира на обективната възможност на работодателя да стори това.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим осъдителен иск с правно основание чл. 222,ал.3, пр. 2 КТ, тъй като е предявен от уволнения служител срещу работодателя МАНДРА ООД.

Подсъдността на предявения иск е стабилизирана по см. на чл. 120 ГПК, доколкото не е предявено възражение от която и да е от страните.

Предпоставки за придобиване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са следните: прекратяване на трудовото правоотношение, като към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая от събраните делото доказателства/заключение на СИЕ се установява наличието и на двете предпоставки за уважаване на тази искова претенция. Безспорно трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 01.02.2024. /връчване на заповедта за уволнение/ и ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към този момент, на основание чл.68а от КСО.