Решение № 21486 от 26.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21486 гр. С, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.ОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110166451 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу Т. М. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Д, бл.53, ет.7, ап.40, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 2528,67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Д бл. 53, ет. 7, ап. 40, аб. № 376442, ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 429,21 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 10.12.2021 г., сумата от 28,26 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,37 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 10.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73444/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която 1 се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от дружеството, което претендира да бъде привлечено като трето лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител адв. С., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че не се установява през процесния период страните по делото да са били обвързани от валидно възникнала облигационна връзка, съответно ответникът да е имал качеството битов клиент по смисъла на ЗЕ, доколкото приложимите към сключваните от ищеца договори с потребители Общи условия не са надлежно публикувани, поради което и не са влезли в сила и не са от естество да уреждат отношенията между страните. Сочи, че не е доказано наличието на облигационна връзка между дружеството за дялово разпределение и етажната собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот. Поддържа, че не се установява как е изчислена претендираната сума за главница за топлинна енергия. Оспорва правилното изчисляване и разпределяне на доставената до абонатната станция топлинна енергия между самостоятелните обекти в етажната собственост. Твърди, че не е пребивавал в имота през процесния период, поради което не е възможно да е потребил твърдяното количество топлинна енергия. Релевира възражение за недължимост на процесните вземания поради погасяването им по давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице помагач представя изисканите му документи.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73444/2021 г., образувано по депозирано на 22.12.2021 г. заявление на „ТС“ ЕАД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 2

ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на процесния топлоснабден имот. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127 от 10.08.2007 г., том I, рег. № 3653, дело 112/2007 г. ответникът е придобил апартамент 40 на адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 53, ет. 7. Видно от заявление – декларация от ответника от 27.09.2007 г. същият изрично е изявил желание да му бъде открита партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТС“ АД, като е декларирал, че домакинството му се състои от 1 член, като топлата вода ще заплаща по показания на регистрирания водомер с прогнозна месечна база от 2 куб. м. С постановление за възлагане на недвижим имот от 21.09.2020 г. по изп. д. № 20198440401798 на ЧСИ Стоян Якимов, влязло в сила на 07.12.2020 г. имотът е възложен на трето за производството лице.

От посоченото се установява, че в рамките на процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С, ж.к. Д бл. 53, ет. 7, ап. 40, аб. № 376442 е бил собственост на ответника.

Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като титуляр на правото на собственост върху имота и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния обект. В случая е налице и нарочно изявление на ответника за откриване на партида и приемане на общите условия на дружеството, поради което и наличието на облигационна връзка между страните в рамките на процесния период е несъмнено установено, а възраженията на особения представител по отношение обявяването на общите условия са неоснователни.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

От изравнителните сметки, постъпили от третото лице помагач, и от заключението на допусната съдебно-техническата експертиза се установява, че в рамките на процесния период за имота е доставена топлинна енергия на обща стойност 2497,74 лева. За имота в рамките на процесния период топлинната енергия е изчислявана на основата на „служебен отчет“ за отопление на имота, по емпирична формула за сградна инсталация и по служебен отчет за БГВ, като според заключението на СТЕ разпределението и остойностяването на ТЕ е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От приложените от третото лице 3 помагач изравнителни сметки е видно, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ТЕ е на стойност 1262,05 лева, а за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. – 1235,68 лева.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислено коректно. Неоснователни са оспорванията на процесуалния представител на ответника по отношение размера на доставената топлинна енергия и нейното остойностяване, тъй като видно от заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени надлежно.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Своевременно ответникът е навел възражение за погасяване по давност на вземанията на ответника, което с оглед горните изводи за установяване на валидното им възникване следва да бъде обсъдено.

С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.

Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69 дни.

В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 22.12.2021 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен искът.

При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.

По изложените съображения и при кредитиране заключението на вещото лице, съдът на основание чл. 162 ГПК определя размера на непогасеното по давност вземане в размер на 2382,20 лева за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.

Ответникът дължи на ищеца и сумата 28,26 лева, определена на основание чл. 162 4

ГПК от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл.

36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. При съобразяване на представените от третото лице изравнителни сметки и заключението на вещото лице следва извод, че за процесния имот е извършено дялово разпределение надлежно и при спазване приложимата нормативна уредба,