Определение № 1506 от 26.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1506 гр. Варна, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500596 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 18397/06.03.2026г. от С. П. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ***, вх.Б, ет.3, а п . 6 срещу Определение № 3049 / 23.02.2026г. постановено по гр.д № 20263110101349 по описа за 2026г. на ВРС, 33 състав, с което съдът:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление, подадено от С. П. Д. ЕГН********** с постоянен адрес гр.Варна, ***, вх.Б, ет.3, ап.6 в качеството на настойник на С. С. С. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ***, вх.Б, ет. 3, ап.6, чрез адв. Й. Ж. Р., л. номер 1500047790, кантора гр.Варна, *** тел. ***, с отправено искане да се прехвърлят 1/2 (една-втора) идеална част от недвижим имот , собственост на запретената С. С. С. на С. П. Д., в качеството на неин син и настойник, срещу издръжка и гледане, със запазване правото на ползване на прехвърляните идеални части от него, представляващ:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с Адрес: гр.Варна, ***, вход Б, ет.3, 1 ап.6, с предназначение: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ 99.52 кв.м., с прилежащо избено помещение № 3, с площ 15.60 кв.м. и 6.99352% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ***, Под обекта: ***, Над обекта:

***, на основание чл.165 ал.4 вр. с чл.164, ал.3 и чл.130 ал.3 от СК.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че съдът не е зачел клаузата за запазване правото на ползване на идеалната част от имота, който запретената прехвърля на сина си. Неправилно е тълкуването на съда относно полаганите грижи от молителя спрямо запретената, които датират от 2009 г. Погрешно е тълкуването на съда, че настойникът желае собствеността на своята майка като компенсация за полаганите от него грижи.

Отбелязва се, че в настойническият съвет влиза в качеството на помощник настойник сина на С. С. — E. П. Д., брат на С. П. Д., който напълно подкрепя действията на своя брат, в качеството на настойник и желае прехвърлянето на идеалната част от имота.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, изхожда от легитимирано лице, поради което подлежи на разглеждане по съществото на спора.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Съгласно чл. 164 ал. 1 от СК, дейността на настойника е почетна. Това означава, че за положените от него грижи спрямо запретеното лице не се дължи възнаграждение или каквато и да било форма на парична или имуществена комепансация.

Съгласно чл. 164 ал. 3 от СК, настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.

Съгласно чл. 165 ал. 1 от СК, настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.

Съгласно чл. 165 ал. 4 от СК, при разпореждане с имущество на лице под 2 настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо.

Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.

Съгласно чл. 130 ал. 3 от СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето /съответно по силата на чл. 165 ал. 4 от СК запретения/, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето /запретения/.

При преценката на районния съд по чл. 165 ал. 4 от СК във вр. с чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от СК, съответно при проверката на настоящата въззивна инстанция в производството по частната жалба, съдът следва да изхожда винаги от интереса на запретения.

В настоящия случай съдът намира, че не е в интерес на запретената С. С.

С. да бъде разрешено сключването на договор за покупко-продажба /по данъчна оценка/ на имота на същата, с който имуществото й да бъде прехвърлено в полза на настойника й - неин син С. П. Д..

Този извод произтича от факта, че дейността на настойника е почетна и на същия не се следват каквито и да било други облаги във връзка с дейността му. Отделно от това молителят освен настойник е и син на запретената и има спрямо нея и морален дълг.

От гледна точка на интереса на запретената, същата няма интерес да бъде лишена от собствеността си, тъй като чрез покупко-продажбата в нейния патримониум няма да настъпи промяна, която да гарантира за нея допълнителни блага. Към настоящия момент тя няма належащи нужди, които да не могат да бъдат задоволени по друг начин, освен чрез разпореждане със собствеността й.

Фактът, че в нейния патримониум ще бъде запазено правото на ползване не променя извода на съда, тъй като това правомощие /за ползване на имота/ е част от правото на собственост и й се следва въз основа на него. От друга страна правомощието за ползване на собствеността не е равносилно на правото на собственост, а е правомощие с по-ограничен обхват от правото. С други думи запретената се лишава от едно имуществено благо /правото да се разпорежда със собствеността си/, а получената срещу това парична сума не е 3 съответна на това имуществено благо и най-важното не задоволява нейни нужди, тъй като те към момента се задоволяват по друг начин /чрез почетната грижа на настойника/.

Полаганите грижи от молителя спрямо запретената, които датират от 2009 г. по принцип могат да бъдат възмездени, но не и по избрания от настойника начин. В частната жалба се сочи, че E. П. Д., брат на С. П. Д., който е част от настойническия съвет в качеството си на помощник-настойник, напълно подкрепя действията на своя брат, поради което като част от съвета е дал съгласие за разпореждането със собствеността на майка му. Не е ясно обаче дали двамата братя се явяват единствени наследници на запретената. Но дори да се явяват нейни единствени наследници, разпореждането със собствеността й по времето, в което същата се намира под настойничество, не може да има за цел уреждане на наследствени правоотношения, тъй като С. С.

С. е още жива. Едва след нейната смърт, двамата могат доброволно да уредят наследствените си правоотношения в светлината на положените от всеки един от тях грижи за майка им.

Запазването на собствеността на запретената е в неин интерес.

Полагането на грижи от страна на настойника С. П. Д. в полза на запретената С. С. С. е бъдеще несигурно събитие. В случай на бъдеща негова невъзможност да полага грижи за майка си, е възможно да настъпят промени в настойничеството - той да бъде заменен с друг настойник. В този случай е възможно също да настъпят и неотложни нужди на запретената, които да не мога да бъдат задоволени по друг начин освен чрез реалната продажба на нейното имущество. В този смисъл в неин интерес е запазването на ресурса, който тя притежава /собствеността й/, за бъдещи нейни нужди.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 3049 / 23.02.2026г. постановено по гр.д № 20263110101349 по описа за 2026г. на ВРС, 33 състав, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3049 / 23.02.2026г. постановено по гр.д № 20263110101349 по описа за 2026г. на ВРС, 33 състав.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5