Решение № 437 от 26.06.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Благоевград, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20211210201481 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ц “ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Б , ул.“М “ № , представлявано от управителя А И. И. , срещу Наказателно постановление (НП) № 528479-F548583/12.08.2020г., издадено о т Началник отдел „Оперативна дейност“ – София в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП) – София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ.

С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушение на редица процесуални правила на ЗАНН.

Алтернативно се поддържа, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а наложената имуществена санкция е несъразмерна такава. Иска се отмяна на обжалвания акт .

Санкциониращият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че НП за правилно 1 и законосъобразно, поради което апелира за неговото потвърждаване.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не ангажира представител и не взема становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това и в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на упълномощено за жалбоподателя лице на 27.09.2021г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото-на 04.10.2021г./ Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че на 07.03.2020г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС, а именно „цветарски магазин“, находящ се в Б , бул.“С “№ , стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя, като в проверката участвали като представители на санкционният орган – св.М. С. и В. У. /двамата на длъжност инспектори/. В хода на проверката тези свидетели констатирали, че в обекта е монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство с модел DATES DP-150 , с индивидуален номер№ DТ748598. При проверка на междинен отчет от това устройство за дата 07.03.2020г. , същият бил с отразена стойност на продажби от 0.00лв. за деня. Същевременно при проверка на касовата наличност в обекта, контролните органи констатирали фактическа наличност в касата в размер на 303.20 лв., отразено изрично в изготвен опис на паричните средства от страна на присъстващото в обекта лице А. Д. П. . Проверяващите установили също така, че инсталираното в обекта фискално устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми , но въпреки това, констатираната промяна в касовата наличност за деня от 303.20 лв. , представляваща въвеждане на пари в касата, не била отразена на него. Тези констатации мотивирали проверяващите лица да приемат, че процесното дружество не е изпълнило задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане на пари в каса/ на фискалното устройство в обекта , чрез 2 операцията“ служебно въведени суми“ с точност до минута, което водело до неотразяване на приходи. Това деяние на жалбоподателя било квалифицирано като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което на 22.05.2020г. , св. Северев, в присъствието на колегите си св. Д. и св.С., е съставил срещу процесното дружество и АУАН№ F548583.

АУАН е връчен лично на управителя на процесното дружество на датата на съставянето му.

Въз основа на този АУАН, на 12.08.2020г., Началник на Отдел "Оперативни дейности"-София в Централно управление на Национална агенция за приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., е издал обжалваното НП №528479F548583, с което за описаното като правна квалификация деяние, вменено на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложил на процесният търговец, имуществена санкция в размер на 500.00лв. НП е връчено на пълномощник за жалбоподателя /адв.Г./ на 27.09.2021г.

Видно от изготвен нарочен Протокол от процесната проверка на 07.03.2020г., същият е съставен от св. М. С., в присъствието на В У. и А. П., последната като представител на проверяваният обект , както и подписан от тези лица. Към протокола и преписката са приложени и прегледаните в хода на проверката счетоводни документи в провереният обект, както следва : опис на парите в касата с констатираната сума от 303.20 лв., фискален междинен дневен отчет за ползваното в процесният обект ФУ на 07.03.2020г. и 1бр. декларации и граждански договор от на служителя А. П., която с тази декларация потвърждава, че е ангажирана да работи в провереният обект на жалбоподателя по трудов договор с него.

При разпита на св.С., се потвърждава, че същият , заедно с колегата му У., лично са извършили процесната проверка в стопанисваният от жалбоподателя обект на процесната дата-„цветарски магазин“ в Б .В хода на проверката констатирали, че на място има инсталирано и работещо фискално устройство, но по дневният му междинен отчет били отчетени нулеви продажби, а след проверка на касовата наличност в магазина, констатирали наличие на такава, неотчетена и неотразена /невъведена/ във ФУ. Касовата наличност била описана на място и за това деяние на жалбоподателя бил съставен АУАН, връчен му надлежно. От своя страна, свидетелите Д. и С.

3 установяват, че присъствали при съставянето на АУАН, който бил връчен на представител на жалбоподателя въпреки въведената епидемиологична обстановка в страната към този момент .

Между страните не е спорно, че във връзка и след процесната проверка на 07.03.2020г., по отношение на жалбоподателя е била наложена ПАМ „запечатване на търговски обект-цветарски магазин, находящ се в Б , бул.“С “№ и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни“. Тази мярка е наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С451-0404755/23.03.2020г., издадена от

Началника на

Отдел“Оперативни дейности“-гр.София, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Като основание за налагането на визираната ПАМ в заповедта е посочено чл. 186, ал.1 т.1, б.“а“ от ЗДДС, за нарушение по чл.

118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В заповедта изрично е отразено също така, че повод за издаването й е именно процесната проверка и констатирано в хода на същата нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Тази заповед е била обжалвана от страна на процесното дружество пред БлАС и с негово Решение №177/03.02.2021г., постановено по адм.д.№618/2020г., тя е била отменена като незаконосъобразна. От своя страна това съдебно решение на БлАС е било предмет на съдебен контрол пред ВАС и с Решение №12612/ 09.12.2021г. на този съд, постановено по адм.д.№4305/2021г., обжалваният съдебен акт на БлАС е отменен и е оставена в сила наложената ПАМ със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С451-0404755/23.03.2020г., издадена от

Началника на Отдел“Оперативни дейности“-гр.София, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Това решение на ВАС, видно от публикуваното му съдържание, общодостъпно за всички потребители на Интернет, е влязло в законна сила на датата на постановяването му, поради неговата окончателност.

По делото е приложена Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е делегирал правомощия на Началниците на Дирекция „Оперативни дейности“ при ТД на НАП-гр.София, 4 да издават НП и налагат административни наказания по реда на чл.185 от ЗДДС.

При тези фактически дадености съдът счита, че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Обжалваното НП се доказа, че е издадено от компетентен за това орган/ в тази насока е представена и нарочна заповед по делото на Изпълнителния директор на НАП-гр.София/. НП и АУАН са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и връчени надлежно / лично на законният представител /за АУАН/ и респ. чрез упълномощено лице /за НП/. В АУАН и в НП се съдържат и всички изискуеми се и задължителни реквизити по чл.42 и респ. по чл. 57 от ЗАНН, в това число и : дата и място на съставянето им, съставител, дата и място на твърдяното нарушение, фактическо описание на начина на извършване на нарушението, правна квалификация на нарушението, като са посочени и доказателствата, които го обосновават според издателя на тези актове . Ето защо, възраженията на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение по ЗАНН при съставяне на НП, съдът приема за неоснователни.

Отделно от горното, съдът констатира, че действително след процесната проверка , на жалбоподателя е наложена и ПАМ чрез Заповед за налагане на принудителна административна мярка със Заповед №ФК-С4510404755/23.03.2020г., издадена от Началника на Отдел“Оперативни дейности“-гр.София, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, изразяваща се в „запечатване на търговски обект-цветарски магазин, находящ се в Б , бул.“С “№ и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни“. Отчете също приложимата в казуса практика на СЕС, а именно Решение от 04.05.2023г., постановено по дело ECLI:EU:C:2023:317. С това решение СЕС е приел, че по принцип приложената ПАМ като процесната в рамките на производство по констатиране на административно нарушение за ЮЛ, с оглед вида и естеството си, тежестта и преследваните с нея цели /възпиране извършване на нарушение и превенция / , има репресивен характер и е по естеството си санкция, която дублира предвидената имуществена санкция за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, а въвеждането й автоматично от 5 законодателя и без условия за преценка на компетентният орган за прилагане и преустановяване и едновременно с предвидената санкция за самото нарушение, СЕС е счел за нарушение на принципа „non bis in idem“, както и нарушение на правото по чл. 50 от Хартата за правата на човека и респ. чл. 273 от Директива за ДДС, които не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства , на данъчнозадълженото лице да може да се наложи едновременно имуществена мярка и принудителна мярка, свързана със запечатване на търговски обект, които да подлежат на обжалване и пред различни съдилища , защото такова кумулиране не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В този смисъл СЕС приема, че така кумулирани като тежест тези санкции /принудителна мярка и имуществена санкция/, не кореспондират с тежестта на нарушението и принципа за пропорционалност на санкцията. Доколкото обаче в настоящото производство нарушението, за което е отмерена имуществена санкция на жалбоподателя с обжалваното НП, не кореспондира с нарушението, за което макар и след процесната проверка, му е наложена и визираната ПАМ / наложената санкция с НП е по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а ПАМ е във връзка с нарушение по чл.

118, ал.1 от ЗДДС/ , съдът не счита, че с издаването на обжалваният акт, е нарушена нормата на чл. 24, ал.1 т.6 от НПК и респ. принципа „non bis in idem“, регламентиран в нормата на чл.17 от ЗАНН, защото в случая не е налице цитираното в практиката на СЕС кумулиране на санкции спрямо жалбоподателя като данъчнозадължено лице по ЗДДС, заради извършването на едно и също деяние /нарушение/. Ето защо и това възражение на жалбоподателя за процесуална недопустимост на производството по издаване на НП, съдът намира за неоснователно.