Определение № 1739 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1739 гр. София, 09.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501052 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу определение от 16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 13664/2022 г., в частта, с която искането му по чл.219, ал.1 ГПК за привличане на трето лице – помагач, е оставено без уважение. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като искането за привличане на трети лица – помагач е аргументирано с възможността за предявяване на иск против третите лица. В случай, че искът бъде уважен, третите лица ще бъдат обвързани от задължителната сила на мотивите в решението. В отговора на исковата молба е посочено, че предвид претенцията за обезщетяване на вреди, произтичащи от неправомерното връщане на трети лица на иззетите по ДП № 128/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1456/2019 г. по описа на СП веществени доказателства, ответникът има интерес за привлече на своя страна тези трети лица като подпомагаща страна, с цел от една страна да улесни защитата си срещу ищеца и от друга страна – неблагоприятен за нея изход да подчини привлечените блица на силата на мотивите – чл.223, ал.1 ГПК и по този начин да обезпечи своето правно положение в процес, воден между нея и привлечените лиза. Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да допусне привличане на третите – лица помагачи.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищеца Я. И. З., чрез адв. К. Б., с който я оспорва. Излага съображения, че определението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че предметът на делото е свързан с извършени 1 противоправни действия от представители на ответника. За да е налице правен интерес третото лице да встъпи в производството, е необходимо вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице да са в такава връзка, че пряко да зависят от правоотношението, предмет на делото. Счита, че в случая не е налице такава връзка, тъй като установяването на извършено нарушение от страна на служител на ответника не би могло да бъде използвано при уреждане на отношенията на ответника с посочените физически лица в последващ процес, който те са да обвързани от мотивите на постановеното съдебно решение. Евентуално третото лице – помагач физическо лице в настоящото производство би могло единствено да бъде конституиран конкретния прокурор, постановил неправомерно връщане на ценностите и парите на лицата, които не са имали право да ги получат. Също така привличането на И. З. и Д. Л. като трети лица – помагачи по делото би направило процесуално невъзможно те са бъдат разпитани като свидетели, а се са ключовите свидетели, чийто разпит е поискан от ищеца и е допуснат от съд. С оглед на това счита, че отмяната на обжалваното определение не би била в интерес на правосъдието.

Съдът, след като прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

СГС е сезиран с иск, предявен от Я. И. З. срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с правно основание чл.49 ЗЗД – за заплащане на сумата от 5 265 799, 34 лв. – обезщетение за понесени имуществени вреди, сумата от 5 265 799, 34 лв. – мораторна лихва за периода 17.08.2020 г. – 23.12.2022 г.,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 17.07.2019 г. е привлечен като обвиняем за това, че за времето от неустановена дата през м.01.2017 г. до 17.07.2019 г. в гр.София и на територията на страната е участвал в организирана престъпна група, съставена с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл.253 НК, за които е предвидено наказание от 3 години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.253 НК на територията на гр. София и страната - престъпление по чл.321, ал.3 вр ал.2 НК. На 17.07.2019 г. е задържан под стража и от дома му било иззето всичко, което има материална стойност – пари, златни монети, телефони, компютри, документи, автомобили и др., а от банковите му сейфове били иззети 38 кг.

Злато във вид на монети и кюлчета, оценени от ПРБ на 4 000 000 лв. На 18.07.2019 г. от банков трезор в „Първа инвестиционна банка“ АД на ищеца са били иззети златни монети – над 1 000 на брой, 3 златни кюлчета и 17 000 2 евро, негова собственост. Неправомерно иззетите ценности и пари от ищеца са неправомерно върнати на трети лица – И. З.и Д. Л., в нарушение на чл.111 НПК – чл.113 НПК. В исковата молба са описани неправомерно иззетите ценности и пари, както и постановленията на СП, с които те са върнати на посочените лица. На основание ТР № 2/2014 г. и чл.113 НПК СП е имала право да върне иззетите пари и ценности на трети лица, само ако междувременно граждански съд е постановил решение, с което ги признава за собственици. Позовава се и на нарушение на правата по чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл.18 КЗПЧОС. Претендира заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.

С постъпИ. в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност. Твърди, че сейфът, от който е иззета сумата от 550 000 евро, не е бил нает от ищеца.

Отправено е искане за привличане на трети лица – помагачи – И. Г. З. и Д. М.

Л. – лицата, на които са върнати иззетите вещи и пари. Посочено е , че предвид претенцията за обезщетяване на вреди, произтичащи от неправомерно връщане на трети лица на иззетите по ДП № 128/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1456/2019 г. по описа на СП веществени доказателства, ПРБ има интерес да привлече на своя страна тези трети лица като подпомагаща страна с цел от една страна да улесни защитата си срещу ищеца и от друга – при неблагоприятен за нея изход да подчини привлечените лица на силата на мотивите - чл.223, ал.2 ГПК, като по този начин да обезпечи своето правно положение в процес, воден между нея и привлечените лица.

С обжалваното определение решаващият съд е оставил без уважение искането на ответника за конституиране като трети лица – помагачи по чл.219, ал.1 ГПК на И. Г. З. и Д. М. Л.. Съдът е приел, че в писмения отговор на исковата молба ответникът не е обосновал надлежно правния си интерес от привличането на посочените лица по чл.219, ал.1 ГПК като трети лица – помагачи, както и е приел, че не разполага с такъв. Предмет на делото са действията на прокурорите при упражняване на правомощията им по НПК по отношение разпореждането с веществените доказателства, от които се твърди да са произтекли вреди. При уважаване на иска ответникът би имал иск за платеното обезщетение против длъжностните лиза, които са разпоредили връщането на паричната сума и златните ценности на основание чл.54 ЗЗД, но не и срещу тези лица.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Привличането на трето лице – помагач е средство за защита на привличащата страна, която се стреми да го обвърже с установителното 3 действие на мотивите, на основание чл.223, ал.2 ГПК. Предпоставка за привличане на трето лице – помагач е наличието на правен интерес. Такъв е налице, когато вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице са в такава връзка, че пряко да зависят от правоотношението, предмет на делото. В този смисъл съдебното решение може да се отрази на правното положение на третото лице.

Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, във връзка с противоправно поведение на негови служители. Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително - гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е възложило работата.

В случая ответникът не е заявил фактически твърдения относно правния му интерес от привличане на третите лица – помагачи, като не е посочил как вътрешните отношения с третите лица зависят от спорното правоотношение. Соченото от ответника улеснение на неговата защита срещу предявения спрямо него иск не е сред предпоставките, обуславящи допустимостта на привличането на трето лице – помагач. Също така ответникът не е посочил какъв последващ процес ще води срещу третите лица, за да се прецени дали е налице релевантната връзка между това производство и висящия процес. Не е формулиран и ясен петитум на обратните искове, които не са приети за съвместно разглеждане, за да се извърши обоснована преценка в тази насока. Това от своя страна обуславя неоснователност на искането на ответника за привличане на трети лица – помагачи.

Същевременно в случая ищецът свързва противоправното поведение на служителите на ответника с нарушаване изискванията на чл.111 НПК – чл.113 НПК, регламентиращи пазенето на веществени доказателства, разпореждането с тях и процесуалните действия при спор върху предмети, иззети като веществени доказателства. С оглед на това в предмета на делото подлежи на изследване въпросът дали веществените доказателства са били върнати на правоимащите, от които са отнети, респ. дали е бил налице възникнал спор за правото върху тях, който полежи на разглеждане по реда на ГПК, пораждащо задължение на служителите на ответника да ги пазят до влизане в сила на решението на гражданския съд. С оглед на това извън предмета на спора е обстоятелството кой е действителният собственик на иззетите вещи и парични суми и дали същите са били върнати именно на него.

Извън правомощията на органите на досъдебното производство е да разрешават спорове за правата върху иззетите вещи, поради което този въпрос не се включва в спорния предмет.

По изложените съображения въззивният съд счита, че ответникът не е заявил фактически обстоятелства, въз основа на които да се обоснове извод, 4 че вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице се намират в релевантната връзка, по силата на която пряко да зависят от правоотношението, предмет на делото. С оглед на това съдебното решение няма да се отрази на правното положение на третите лица, чието привличане иска ответникът. Това обуславя неоснователност на искането на ответника за привличане на трети лица – помагачи.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите на т. 9а на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение, с което се потвърждава отказът на първоинстанционния съд за конституиране на подпомагаща страна, не подлежи на касационен контрол.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 23478/28.02.2024 г., депозирана от ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, срещу определение № 2339 от 16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 13664/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането й за привличане на трети лица – помагачи, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5