Решение № 4053 от 07.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4053 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20265330100497 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Б. Б. против „АПС Бета България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 798,33 евро, от която 254,82 евро /498,39 лева/ - главница, 504,67 евро /987,05 лева/ - законна лихва върху главницата за периода от 18.02.2008 г. до 19.01.2026 г., 18,39 евро /35,96 лева/ - разноски, 20,45 евро /40 лева/ адвокатско възнаграждение, представляваща остатъчно задължение съобразно справка за размера на дълга към 19.01.2026 г. по изп. дело № ***** по описа на **********, образувано въз основа на изпълнителен лист от ***** г. по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив на ***** г. в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на основание чл. 242 – 249 ГПК (отм.) за сумата от 1 797,84 лева – по запис на заповед, законна лихва от 18.02.2008 г. до окончателното изплащане, 35,96 лева – разноски и 40 лева – адвокатско възнаграждение. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № ***** поописа на **********. На 09.11.2009 г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение, а на 12.05.2014 г. бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. На 21.10.2015 г. по изп. дело била подадена молба от ответника за конституирането му като взискател след извършено прехвърляне на вземането от 23.02.2015 г. Изтъква се, че при 1 извършена на 19.01.2026 г. справка при *** е установен актуалния размер на дълга от общо 798,3 евро и 267,91 евро за такси по ТТЗЧСИ. Изложени са съображения, че от последното валидно изпълнително действие е наложения запор на 29.07.2014 г., след което не са извършвани действия, водещи до прекъсване на погасителната давност. Изтъква се, че до 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, не е текла давност, а след тази дата и до предявяване на иска е изтекъл съответния срок и вземането е погасено по давност. С оглед изложеното моли предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „АПС Бета България“ ЕООД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

От приетите писмени доказателства, че в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е издаден Изпълнителен лист от ***** г. по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд – Пловдив за следните вземания: сумата от 1797,84 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 01.11.2007 г., платим на предявяване, предявен за плащане на 01.11.2007 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.02.2008 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 35,96 лева разноски за производството, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева /л. 7/.

По делото се установява, че по молба на „Ти Би Ай кКредит“ ЕАД с разпореждане от 28.10.2009 г. е образувано изпълнително дело № ***** по описа на **********, за принудително събиране на сумите, обективирани в изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд - Пловдив /л. 50/.

В хода на изпълнителното производство са постъпвали частични плащания от ищеца, както и удържани суми във връзка с наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

2

Следва да се посочи с оглед твърденията на ищеца за погасяване на вземанията по давност, че с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се обяви за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., съобразно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Във връзка с постановеното тълкувателно решение бе прието и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съобразно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Следователно до приемането на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, при наличие на висящо изп. дело № ***** по описа на **********, давност за процесните вземания не е текла. При това положение е безпредметно да се разглеждат извършените до този момент изпълнителни действия.

От материалите по делото се установява, че след 26.06.2015 г. е постъпила молба на 20.10.2015 г. /л. 95/ от ответник „АПС Бета България“ ЕООД, с която е уведомил съдебния изпълнител за извършено прехвърляне на вземанията, за събирането на които е образувано процесното изпълнително дело, въз основа на сключен на 23.02.2015 г. договор за цесия с „Транзакт Юръп“ ЕАД /предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/. Направено е искане за конституиране на ищеца като взискател по изпълнителното производство. С молбата не е поискано предприемане на изпълнителни действия.

С оглед наведените от ищеца твърдения и оспорвания, спорът по делото се концентрира около това погасени ли са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране. За да се отговори на спорния въпрос, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се прие, че указанията, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на 3 исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Следва да се изтъкне и принципното разбиране, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ /в този смисъл - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив/. В цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или 4 безуспешност на посочения изпълнителен способ.

От материалите по изпълнителното дело № ***** по описа на **********, се изясява, че след 26.06.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия. При това положение от 26.06.2015 г. до 20.01.2026 г. е изминал период от повече от пет години, в който взискателят е бездействал, като не е искал и съответно не са предприемани действия по принудително изпълнение.

От изложеното следва да се приеме, че вземането на ответното дружество срещу ищеца е погасено поради изтекла давност.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора, правно на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 31,93 евро и такса за изготвяне на препис от изпълнителното дело в размер на 12,28 евро. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. Ш. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адв. Ш. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.