Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2811 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2334/2026
Вид
Определение № 2811
Подписан
23.09.2026
В сила
23.09.2026
Състав
Жаклин Комитова, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2811 гр. София, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502334 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 80503 от 12.06.2026 г. подадена от ищеца в исковото производство, а именно Н. Б. Б., представляван от адв. Х. П. – С. от САК срещу Определение № 11983 от 02.06.2026 г. постановено по гр.д. № 20251100110426/2025г. по опис на СГС , с което исковото производство е прекратено поради липсата на правен интерес от предявения иск. В частната жалба се излага, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна и връщане на исковото производство за продължаване на производствените действия.

Насрещната страна, Районен съд - Перник, ответник в исковото производство не изразява становище по допустимост и основателност на частната въззивна жалба.

Настоящият състав на САС, приема, че е сезиран с редовна, надлежно администрирана и допустима частна жалба, подадена от страна обосновала правен интерес от повдигнатия частно правен спор срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество и в съответствие с правомощията на въззивната инстанция, при засилено служебно начало приложимо съгласно ТР № 7/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на САС приема същата за ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна: Исковото производство е образувано по предявена от Н. Б. Б. пред Софийски градски съд, искова молба с вх. Рег. № 7059 от 21.01.2025 г. , която след повдигната препирня за подсъдност СГС, с Определение № 2365 от 16.09.2025 г. постановено по ч. гр.д. № 2306/25 г. по опис на САС за местно компетентен е определен СГС да се произнесе по осъдителен иск с правно основание чл. 2б от ДОДОВ. В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът не приключва производството по конкретно 1

НОХД и от забавеното правосъдие, за ищеца възникват вреди, чието обезщетяване претендира пред гражданския съд. В прекратителното определение, липсват мотиви, свързани с редовността на исковата молба, вида на предявения иск, неговата допустимост и основанието за прекратяване на исковото производство. От контекста на изложените съждения следва, че според съдията докладчик, по незавършили наказателни производства пред съд, осъдителните искове за вреди от забавено правосъдие са недопустими.

От правна страна: Няма спор в съдебната практика, че само по редовна искова молба, съдът може да преценява правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за висящността на предявения иск. При постановяване на прекратително определение по съображения за липсата на правен интерес, съдът следва да посочи вида на предявения иск. За да определи вида на търсената защита, съдът следва да анализира фактическите твърдения изложени в исковата молба. В този смисъл, правилно съдът е констатирал, че ищецът не твърди, наказателното производство срещу него да е приключило. Напротив правопораждащият осъдителната претенция факт е именно забавеното правосъдие по конкретно наказателно дело, по което ищецът е подсъдим. Настоящият състав на САС следва да даде отговор на въпроса, дали твърденията за нарушение на разумния срок за приключване на наказателните дела, могат да обосноват правен интерес от осъдителна претенция срещу съда пред който е висящо наказателното производство.

Няма спор в съдебната практика, че страните по гражданските производства имат право на такава искова защита и в този смисъл искът с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ е правилната правна квалификация за тях.

Обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права.

Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. Не са налице предпоставки за стеснително тълкуване на нормата на чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за да се приеме, че тя дава защита само на част от нарушените права.

Нормата на чл. 2б ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото отношението им не е както специална към обща, нито както нова към стара норма. Двете норми са позволяващи за упражняване на субективни права. Липсва пълно съвпадение във фактическите им състави, за да е налице законова дерогация.

2

Нормата на чл. 2б ЗОДОВ се отнася за всички производстваграждански, административни и наказателни, но дава защита само на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се отнася само за наказателни производства с незаконни обвинения, но дава защита на всички накърнени права и неимуществени блага, включително и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ . Нормата на чл. 2б ЗОДОВ не изключва частично нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ .

Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е създадена с цел да се разширят законовите възможности за защита при бавно правосъдие, а не за да се създават ограничения при защитата на това основно право, чрез стесняване приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , като и да се приема, че след като последната се отнася само до наказателни дела, то защитата предприета по другата норма е недопустима. За да е вярно това съждение, изложено като решаващ мотив за прекратяване на делото по реда на чл.130 от ГПК, то съотношението и на двете една спрамо друга следва да е като специални в зависимост от вида на делото. Право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ , когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. В първия случай твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до поголям размер на глобалното обезщетение. Но ако наказателното преследване не е приключило и е във съдебната фаза и когато именно там се нарушава право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ , няма пречка страната да претендира вреди по реда на чл. 2б от ЗОДОВ и без да е приключило наказателното производство.

Само в хитотезата при която, ищецът вече е предявил иск по чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и му е присъдено глобално обезщетение за продължително наказателно преследване, което включва и съдебната фаза, искът с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ би бил недопустим. Но обратното, ако след обезщетяване на конкретни вреди от забавено правосъдие по реда на чл. 2б от ЗОДОВ е присъдено обезщетение, неговият размер може да бъде приспадан по възражение на ответната страна по бъдещия иск с пр. основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОВОД, след като се определи глобално обезщетение. Това съотношение между двата иска, не води до извод за недопустимост на претенцията по чл. 2б от ЗОДОВ.

Поради несъвпадане на правни изводи на двете съдебни инстанция, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първата за продължаване на производствените действия от фазата на нередовната искова молба.

Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на съдът, ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 11983 от 02.06.2026 г. постановено по гр.д. № 10426/2025 г. по опис на СГС и връща исковото производство на първоинстанционния съд за продължаване на производствените действия от фазата на нередовна искова молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4