Решение № 57 от 20.07.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№*7 гр. Н., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20263620200195 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Предмет на обжалване е Наказателно постановление № 26 – 0307 – 000184 от 30.03.2026 год., издадено от Началника на РУ – Н. при ОДМВР – Шумен (НП), с което на П. Т. М., ЕГН **********, с адрес в град Н., улица „***“ №*, вход №*, ет. №*, ап. №*, са наложени глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на осн. Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП, настоява се за отмяната му, тъй като е налице маловажен случай.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 04.05.2026 г., а жалбата е подадена на 14.05.2026 год.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за 1 неговото потвърждаване по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 11.03.2026 г. свидетелите Т. А. М. и К. Д. К. – служители на РУ – Н. работели по безопасност на движението в района на град Н.. Около 08:45 часа те спрели за проверка движещ се по ул. „***“ към супермаркет „***“ водач на електрически триколесен мотопед категория L2e – P, с номер на рамата *** и без поставена регистрационна табела. Като водач бил установен П. Т. М. от град Н.. Поискали документи за мотопеда, но им било обяснено, че няма такива, защото мотопедът не подлежал на регистрация. Била извършена справка по рамата на мотопеда, от която се установило, че същият не бил регистриран. За така установеното, полицейският служител Т. А. М. съставил АУАН с бл. №*048911/11.03.2026 г., в който констатирал, че на 11.03.2026 г. е извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като впоследствие било издадено и обжалваното НП.

По отношение на така установеното управление на МПС без регистрация била сезирана РП – Шумен. Било образувано БП №*/2026 год. по описа на РУ – Шумен за престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, което било прекратено, като преписката била изпратена по компетентност на сектор ПП при ОДМВР - Шумен за разрешаване на въпроса за административнонаказателната отговорност на лицето по реда на ЗДвП. След връщането на преписката, било издадено обжалваното НП.

Видно от справката за първоначална регистрация и Справка по история за ПС с марка *** с рама ***, същото е регистрирано на територията на страната на 18.05.2026 г., а на 04.06.2026 г. е регистрирана промяна и ПС е отчислено от сектор ПП Хасково и регистрирано сектор ПП Шумен с регистрационна табела ***.

От договор за покупко – продажба на МПС от 18.05.2026 год. се установява, че процесното МПС с рама *** е придобито от жалбоподателя срещу цена от 650 евро.

Прието по делото е и свидетелство за регистрация част 1, от което се установява, че процесното ПС с марка *** с рама ***, е регистрирано като триколесно ПС с № ***, категория L2e – P, със собственик П. Т. М. от град Н..

От показанията на св. Т. М. и К. К., които съдът кредитира като логични, последователни и неопровергаващи се от други доказателства по делото, се изясняват обстоятелствата около извършването на проверката на жалбоподателя, установяване на неговата самоличност, както и че превозното средство не е разполагало с документи за регистрация и застраховка „Гражданска отговорност“.

От показанията на свидетеля Ц.И.Ц. се установи, че жалбоподателят е направил опит да регистрира превозното средство, което е придобил, но нито в полицията, нито в общината са му оказали необходимото съдействие и не е могъл да регистрира процесното превозно средство. Било му обещано, че когато имало яснота ще му се обадят, което впоследствие се е случило след около месец.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени 2 лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието си на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка, като е бил предоставен и срок за възражения.

При издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

АУАН е издаден на 11.03.2026 г. за нарушение от същата дата, а НП е издадено на 30.03.2026 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В НП са описани всички съставомерни фактически признаци на процесното нарушение – управлението на превозно средство – електрически триколесен мотопед категория L2e – P, с номер на рамата ***, от страна на жалбоподателя, датата на предприетото управление, липсата на надлежна регистрация съгласно условията на Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, конкретното основание за ненадлежната регистрация – неизпълнение на задължението от страна на собственика да регистрира електрическото МПС по надлежен ред. Всички описани обстоятелства обхващат именно съставомерните факти на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и правят възможна проверката на тези факти, а оттам и на приложимото право.

При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от правна страна, че на процесната дата електрическият триколесен мотопед при управлението му от жалбоподателя не е бил регистриран по реда на Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Използването на съюза „и“ в случая означава, че водачът трябва да съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице административното нарушение. В този смисъл и в чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван съюзът „или“ и нарушението ще е съставомерно и при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези. В случая административнонаказващият орган е изложил твърдения, че управляваното МПС е било без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това места, което логически обосновано с липсата на всякаква регистрация на процесното ПС в България.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят П. Т. М. управлявал процесния мотопед, поради което имал качеството на водач на МПС. Мотопедът е управляван на път, отворен за обществено ползване – в град Н. по улица по ул. „***“ към супермаркет „***“ и към датата 11.03.2026 г. не е бил регистриран по надлежния ред. Жалбоподателят не оспорва факта на 3 липсата на регистрация, а излага доводи, че преди тази дата не е получил необходимото съдействие от администрацията, за да регистрира ПС, както и че самото му нарушение е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Следва да се обърне внимание и на субективната страна на деянието, а именно – наличието на знание от дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е без регистрация. Следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН , деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи. Всеки водач независимо дали е собственик или не на МПС, е длъжен да се увери, че управлявайки превозното средство, спазва изискванията съгласно ЗДвП. В тази връзка следва да се съобрази, че дължимото поведение при поемането на управление на превозно средство, лично или чуждо, не изключва водачът да извърша определените проверки за спазването на изискванията на закона, а напротив – следва да положи допълнителни усилия и да се увери, че МПС е годно да бъде управлявано по пътищата – било то за спазване на изискването за сключване на застраховка ГО, преминат технически преглед или регистрация. В конкретния случай няма съмнение в знанието на жалбоподателя, че ползва нерегистрирано превозно средство и това е обстоятелство, което той изрично признава, обуславящо доказаност на умисъла като форма на вина.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая се касае за управление на триколесно превозно средство от категория L2е (триколесен мотопед) от подкатегория L2e - P превозно средство (триколесен мотопед, проектиран за превоз на пътници).

Според чл. 149, ал. 1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на категории, обозначени с латински букви: съгласно т. 1 категория L са моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

Съгласно чл. 4 „Категории превозни средства“ от Регламент (ЕС) № 168/2013 на ЕП на Съвета, към превозните средства от категория L спадат дву -, три - и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в същия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву - и триколесните мотопеди, дву - и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност. Пар. 2 от същия чл. 4 на цитирания Регламент гласи, че за Регламента се прилагат категории и подкатегории, описани в приложение I: и по-конкретно б) превозно средство от категория L2е (триколесен мотопед), която се разделя на подкатегории, една от които е i) L2e - P превозно средство (триколесен мотопед, проектиран за превоз на пътници), каквото е процесното.

Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № I - 45 от 20.03.2000 г. не подлежат на регистрация по реда на тази наредба: 1. тролейбусите; 2. верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; 3. моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; 4. велосипедите с допълнително монтиран двигател; 5. инвалидните колички с 4 двигател; 6. трактори; 7. бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; 8. каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. 9 индивидуални електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. (съгласно § 6, т. 18б от ЗДвП „Индивидуално електрическо превозно средство“ е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.), сред които не е процесното ПС.