Решение № 9396 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9396 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110150540 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба вх. № 251752/12.09.2023 г. на С. Й.

И., ЕГН **********, срещу „..................“ АД, ЕИК .................., с която е предявен осъдителен иск с основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 246,22 лева /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в о. с. з. на 06.03.2024 г./ – недължимо платена сума въз основа на клаузата на чл. 12, ал. 4 от сключения между страните договор за заем № ................. г., предвиждаща заплащането на неустойка, която е нищожна поради протИ.речие и заобикаляне на закона, протИ.речие с добрите нрави и неравноправност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2022 г. между С. Й. И. и „..................“ АД е сключен Договор за заем № 10162191, съгласно който ищцата следва да върне на ответника сумата в общ размер от 1 079 лева, при срок на кредита от 26 седмици, на 13 погасителни вноски, при получена сума по кредита в размер на 600 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ от 42.17% и годишен лихвен процент /ГПЛ/ от 40.10%. Ищцата твърди, че в чл. 12 ал.

3 от Договора е уговорено, че същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице, което да отговаря кумулативно на следните условия: дееспособно физическо лице, навършило възраст от 18 години, минималният му осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ сключване на договора да е в размер на 600 лева на месец, да има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора, стабилна кредитна история, предложения поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемателя. В случай на неизпълнение на това условия е уговорено, че кредитополучателя дължи неустойка по чл.

12 ал. 4 в размер на сумата от 412,23 лева, която ищцата следва да престира разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка, подробно посочена в погасителния план към договора за заем. Ищцата твърди, че е заплатила 10 на брой пълни месечни погасителни вноски, всяка от който в размер на по 83 лева, т. е. ищцата е заплатила общо по Договор за заем № 10162191 от 10.08.2022г., сумата в размер на 830 лева, с който е погасила, както следва: главница в размер на 600 лева, лихва в размер 66,77 лева и неустойка в размер на 163.23 лева. Излага доводи, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора е нищожна, като протИ.речаща на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.

1

22 ЗПК. Ищцата твърди, че клаузата е нищожна и като протИ.речаща на добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора, изразяваща се в това, че допълнителната сума, която следва да се заплати като неустойката е в размер на 2/3 от отпуснатата сума по кредита. Поддържа, че по този начин безспорно се нарушават принципите на добросъвестност и справедлИ.ст. Твърди, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора е нищожна и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедлИ.ст, предвижда необосновано висок размер на неустойката и е в неин ущърб като потребител. Поддържа, че клаузите са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл.143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Твърди, че клаузата на чл. 12, ал. 4 е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена. Излага доводи, че клауза на чл. 12, ал. 4 от договора за заем е нищожна поради това, че нарушава нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаля разпоредбата на чл.19 ал. 4 ЗПК.

Счита, че с предвидената неустойка се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, и сумата за неустойка е следвало да се включи, но не е било включена в ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заемна сума в размер на 600,00 лева за срок от 26 седмици, като твърди, че уговореният лихвен процент по заема в размер на 40,10 % , ГПР по договора за заем е в размер от 42,21 % на годишна база. Твърди, че общо дължимата от заемателя сума в края на заемния период възлиза на 666,77 лева. Излага доводи, че твърдението за нищожност на клаузата за неустойка е неоснователно, тъй като видно от съдържанието на оспорената клауза допълнителните разходи, с които ищецът твърди, че се оскъпява заема, всъщност са уговорени в размер от 0,00 лева, т. е. такива допълнителни разходи в конкретния случай изначално не са били уговорени между страните. Твърди, че в ГПР по договора, освен договорната лихва, не са включени други разходи, които да водят до оскъпяване на заема. Твърди, че процесният договор не е сключен при Общи условия, а при индивидуални условия за потребителя, след проведени преговори между страните относно съществените условия на заема, за което на потребителя е предоставен стандартен европейски формуляр /СЕФ/, поради което всички клаузи в договора са индивидуално уговорени. Ответникът поддържа, че видно от договора за заем, посоченият в чл. 3, ал. 7 лихвен процент по кредита 40,10 % е фиксиран годишен лихвен процент, в който случай не е необходимо да се посочват условия за прилагането му. Излага твърдения, че договорът за заем не страда от пороци, водещи до протИ.речие с изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от ЗПК. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в определение № 5692/05.02.2024 г., и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните обстоятелствата, че на 10.08.2022 г. между ищцата, като заемател, и ответника, като заемодател, е сключен Договор за заем № 10162191, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата от 600,00 лева за срок от 26 седмици, при ГЛП в размер на 40,10 %. Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

От приетия по делото като писмено доказателство Индивидуален договор за заем № ................. г. се установява, че той е сключен между „..................“ АД – като заемодател, и С.

Й. И. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата от 306,78 евро иля тяхната левова равностойност, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 13 броя двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на по 26,22 евро или левовата им равностойност от 51,29 лева, първата от които платима на 24.08.2022 г., а последната – на 08.02.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при лихвен процент по заема 40,10 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 42,17 %, като общата сума, дължима за връщане от 2 заемателя възлиза на 340,91 евро или левовата им равностойност от 666,77 лева.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора заемателят се задължава, на основание чл. 23 ЗЗД, в срок от 7 дни след сключване на договора да, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всичкидължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Съгласно ал. 2 на същата клауза третото лице /поръчител/солидарен длъжник/ следва да посети накои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи да отговаря солидарно, заедно със заемателя за връщане на всички дължими суми по договора за заем. Съгласно чл.

12, ал. 3 третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да да поеме посочения солидарен дълг.

Страните се договарят, че солидарният длъжник следва да отговаря кумулативно на следните условия: дееспособно физическо лице, което е навършило възраст от 18 години, минималният му осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ сключване на договора, да е в размер на 600 лева. на месец, да има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора, със стабилна кредитна история, предложения поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемателя.

Съгласно уговореното в чл. 12, ал. 4 от договора при неизпълнение в срок на задължението по чл. 12, ал. 1 съобразно условията на чл. 12, ал. 3 заемателят дължи заплащане на неустойка в размер на сумата от 412,23 лева, която следва да престира разсрочено заедно с всяка отделна погасителна вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка, подробно посочена в погасителен план към договора за заем.

Между страните не е спорно, а се установява от представената по делото като писмено доказателство разписка за получени суми в брой от 10.08.2022 г., саморъчно подписана от ищцата, чийто подпис не се оспорва в процеса, че заемодателят е предоставил на заемателя уговорената заемна сума в размер на 600,00 лева /левова равностойност на уговорената в договора сума от 306,78 евро/. В подкрепа на този фактически извод са и констатациите на вещото лице по изслушаното по делото и неоспорено от страните експертно заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че задълженията по договора за заем от 10.08.2022 г. са погасени, считано към дата 23.12.2022 г., като в погашение на същия заемателят е извършил плащане на сума в общ размер на 913,00 лева, която заемодателя счетоводно е отнесъл за погасяване на следните суми: 600,00 лева – главница, 66,78 лева – лихви, 246,22 лева – неустойки. В тази насока по делото са представени и платежни документи за извършени от ищцата плащания /л. 9 – л. 17 от делото/. Съгласно експертното заключение при включване в ГПР на уговорената в чл. 12, ал.

4 неустойка, то ГПР би бил в размер на 1006 %, а без нея – 49 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по нищожна неустоечна клауза от договор за потребителски кредит.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: сключване на индивидуален договор за заем № ................. г. с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза, която протИ.речи на императивни материалноправни норми, заобикаля ги, накърнява добрите нрави или е неравноправна; извършени от ищеца плащания на сумите по договора за заем в полза на ответното дружество.