Решение № 140 от 11.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Х., 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело № 20235600100560 по описа за 2023 година

Гражданско дело № 560/2023г. по описа на Окръжен съд-Х. е образувано по искова молба вх.№6895/11.08.2023г., с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД от ищеца М. М. З., чрез пълномощник срещу ответника Община Х.. Предявеният иск е с цена 26 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 823,98лв.-обезщетение за имуществени вреди

ИЩЕЦЪТ- М. М. З. твърди, че на 19.11.2022г. около 18.50-19.00 часа в гр.Х. на площад „О., непосредствено пред заведението за дюнери бил нападнат от бездомно /безстопанствено куче, средно на ръст с черно-кафява козина, като на лявото му ухо имало поставена ушна марка с розов цвят/. Твърди, че преди да бъде нападнат по никакъв начин не бил провокирал кучето и атаката от страна на последното била напълно неочаквана и ненадейна. След инцидента на помощ му се притекли две жени, които работели в непосредствена близост. При самият инцидент, бездомното куче се засилило, скочило и го съборило на земята, като единствено бързата намеса и виковете на намиращите се наоколо хора, попречили на кучето да нахапе лицето и тялото. Получил травми от самото падане на земята, а самото падане било предизвикано от атаката на бездомното куче, което скочило върху тялото му, поради което загубил равновесие и паднал на земята, при което си ударил лявата ръка и рамо. Позната на ищеца се обадила на тел.112 и бил откаран от екип на спешна медицинска помощ, прегледен в спешното отделение на „МБАЛ-Х.“АД, извършена му била рентгенография на лявата раменна става, която не показала контузионни промени и фрактури. Ръката била обездвижена с мека превръзка и ищецът освободен за домашно лечение. Тъй като болките в ръката не стихвали на 24.11.2022г. потърсил отново медицинска помощ, като при извършения преглед били констатирани болки, оток, 1 ограничени и болезнени движения-флексия, абдукция и ротация, палпаторна болезненост в залавното място на м.супраспинатос и м.бицепс брахий. Препоръчано било извършването на ЯМР изследване, посредством което да се установи диагнозата. При извършения ЯМР се установили данни за костно-мозъчен оток на раменната кост в близост до инсерцията на тендона на м.супраспинатус. Синдром на ротаторния маншон на дясното рамо. На 29.11.2022г. отново посетил лекар травматолог, който му предписал медикаментозна терапия със скъпоструваща вътреставна инжекция и други лекарствени медикаменти.

Проследявайки заболяването си на 09.12.2022г. отново провел контролен преглед, който установил ненапълно възстановяване и било предписано да се продължи лечението с медикаментозна и инжекционна терапия. На 13.12.2022г. била проведена физиотерапевтична процедура, а на 21.12.2022г. бил проведен поредния контролен преглед.

Първият месец след индицента ищецът изпитвал множество силни болки в областта на лявата си ръка, поради което му се налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти. Отделно от това лявото му рамо било почти напълно неподвижно и сковано, което пречело да се обслужва сам, налагало се да ангажира близките си, които да са денонощно около него, като му помагат при извършването на ежедневните битови и хигиенни нужди. Общия лечебен процес продължил за срок около 3-4 месеца, но към настоящия момент все още изпитвал ограничени и болезнени движения в областта на лявото рамо и не можел да вдига тежки предмети.

Освен на физическото здраве индицента се отразил и на психиката и психоемоционалното равновесие на ищеца, който след това се чувствал безпричинно тревожен и потиснат, изпитвал нарушения на съня и вниманието, спрял да контактува със своите близки и приятели. На 28.11.2022г. бил консултиран от специалист-психиатър, който при прегледа установил: липса на сън, сънуване кошмари свързани със случката, избягване и заобикаляне на мястото на психо-травмената ситуация, подтиснато настроение, тревожност с емоционална лабилност, понижен апетит и напрежение. Предписано било и медикаментозно лечение. На 08.03.2023г. отново бил извършен преглед от психиатър, който констатирал не напълно отшумяване на негативните симптоми и продължил терапията с лекарства. Такъв преглед бил извършен и на 27.03.2023г., който отново констатирал непълно отшумяване на травмата

Твърди се понасянето и на имуществени вреди в размер на общо 823,98лв., представляващи изразходвани средства за лекарства, прегледи, изследвания и пр., обективирани в посочени в исковата молба фактури, всяка на определена парична стойност и издадени във връзка с лечението на причинената травма от инцидента.

Счита,че съгласно Закона за защита на животните кучетата са под надзора и грижите на общината, поради което счита, че именно тя следва да отговаря за причинените му вреди-неимуществени и имуществени такива, поради което предявява иска си срещу Община Х. като ответник.

Претендира от съда да осъди община Х. да му заплати сумата в размер на 2

26 000лв.,представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат от инцидент с нападение от бездомно куче, настъпил на 19.11.2022г. в гр.Х., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-19.11.2022г. до окончателното й изплащане.

Претендира и осъждане на общината за заплащане на сумата от 823,98лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от инцидент с нападение от бездомно куче, настъпил на 19.11.2022г. в гр.Х., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-19.11.2022г. до окончателното й изплащане.

Претендира и присъждане на разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ-ОБЩИНА Х. в срока по чл.131 от ГПК,чрез пълномощникът си, е депозирал писмен отговор на подадената искова молба, с който намира предявения иск за допустим, но оспорва неговата основателност, както по основание, така и по размер.

Твърди,че от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не би могла да бъда ангажирана отговорността на общината, тъй като не било налице противоправно поведение, доколкото самият ищец посочвал, че предполагаемото куче е с ушна марка,то следвало извода, че Община Х. изцяло спазва разпоредбите на Закона за защита на животните и е изпълнила задължението си да кастрира, обезпаразити безстопанствените кучета и да ги върне на същите места. Намира размера на предявения иск за прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като поддържа, че така предявения размер на иска за присъждане на обезщетение на неимуществени и имуществени вреди не отговаря на действително причинената евентуална вреда. Счита, че от приложените към исковата молба писмени доказателства не би могло да се направи категоричен извод за настъпил инцидент, а още по-малко извод за ангажираност на отговорността на общината.

Претендира отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски по делото.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети като писмени доказателства по делото медицински документи, както следва: лист за преглед на пациент в КДБ/СО, искане за образна диагностика, амбулаторни листове и фактури/приложени към исковата молба/ се установява, че на ищеца М. М. З. е било причинено травматично увреждане на здравето и засегнат телесния му интегритет. В тази връзка от тези доказателства по несъмнен начин се установяват твърдените в исковата молба факти и обстоятелства отнасящи се до причиненото на ищеца телесно увреждане.

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява,че при падане на 19.11.2022г. на терен ищецът е получил силни болки и затруднение в движението на лявата раменна става. При проведено ЯМР изследване на ставата на 25.11.2022г./шест дни след инцидента/ са установени дегенеративни и възпалителни промени в ставата с хроничен 3 характер известни като т.н. синдром на ротаторния маншон. Това представлява изменение в сухожилията, мастната торбичка и ставните повърхности от дегенеративен характер, поради хронично притискане на капсулата на ротаторния маншон между главата на раменната кост и клюновидния израстък на лопатката. Открития при М. З. синдром на ротаторния маншон на лявата раменна става не е възникнал и не е в резултат на травмата от падането на твърд терен/ тротоарни плочки/ на 19.11.2022г. Травмата от падането се развива на фона на вече съществуващият синдром на ротаторния маншон. Синдромът на ротаторния маншон обичайно според експерта протича с оплаквания от болки и затруднени движения в ставата.

Травмата от 19.11.2022г. е провокирала обостряне на състоянието с възникването на болка и затруднени движения. При изследването с ЯМР не е установено нарушаване на целостта на анатомичните структури на ротатарния маншон. Оплакванията от болка и затруднени движения са продължили повече от 30 дни, продължават и в момента, по твърдения на ищеца, но на практика се дължат на синдрома на ротаторния маншон. Травмата не е довела до обективно установими морфологични промени на тъканите, а е изострила симптомите на вече съществуващия синдром. Оплакванията на ищеца от болки и затруднени движения на фона на синдрома на ротаторния маншон могат да възникнат при падане на терена и подпиране на ръце при падането. Вещото лице сочи също, че синдромът на ротаторния маншон е дегенеративно възпалително заболяване на структурите на раменната става и има хронично прогресивно развитие.Травмата от падането е изострила обичайните оплаквания при този синдром.При прегледа си ищецът твърди, че оплакванията му продължават, въпреки, че е провеждал активно лечение около месец. В този смисъл експертът не може да определи доколко и в какъв срок оплакванията са пряко свързани с травмата от падането и до колко се дължат на основното заболяване. В първите 1-2 седмици ищецът е изпитвал силни болки и затруднения в движението на лявата раменна става, които постепенно с времето са отслабнали.Вещото лице установява също, че няма трайни последици за здравето на пострадалия свързани с травмата от падането на 19.11.2022г., като основните оплаквания се дължат на хроничния дегенеративно възпалителен процес на ставата. Представените по делото фактури, установяващи направени разходи за прегледи и закупуване на медицински консумативи са били необходими и относими към състоянието на ищеца.

От заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява, че в резултат на процесния инцидент, в качеството му на стресогенно събитие, у М. М. З. се е проявило психично отклонение, уточнено като разстройство в адаптацията, протичащо с депресивна реакция, повишена тревожност и избягващо поведение. След проява на психични симптоми/ потиснато настроение, безсъние, кошмари, понижен апетит, ограничаване на социалните контакти и пр./ ищецът е потърсил психиатрична помощ и след проведена професионална оценка от специалист е диагностиран с посочената диагноза. По същество вещото лице сочи,че разстройството в адаптацията е специфична стресова реакция. Според експерта медикаментът Есобел е антидепресант, Неуролакс и Стрезам са лекарства с успокоително действие, Валевит е билков продукт, съдържащ експ.тракти от валериана и маточина, също с успокоително действие. Изброените медикаменти имат широко приложение при редица 4 депресивни и тревожни състояния, като целта на приложението им е да облекчат симптомите на страдащия и да подобрят психо-емоционалното му състояние. По отношение на психичния му проблем ищецът се намира в процес на възстановяване, макар и все още да изпитва част от симптомите, които са в по-лека форма и с по-рядка проява. Пълното възстановяване не би могло да бъде прогнозирано, но като цяло прогнозата е благоприятна.

Разпечатката съдържа 24 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86d1f6ee-1747-4d5c-953c-5de390bf9840