Решение № 1353 от 16.10.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1353 16.10.2020 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Кристина Линова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 537 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Жалбоподателите Ж.Д.Ж. и Т.Г.Ж., двамата с адрес ***, са оспорили Заповед № РД-56 от 10.02.2020г. на Кмета на Община Карнобат, с която е наредено на двамата жалбоподатели да премахнат незаконен строеж „сграда“, намираща се в северозападната част на УПИ Х-106 на регулационната граница с УПИ ІХ-108 от кв.5 по плана на кв. „Красно село“, гр. Карнобат, както и да почистят строителната площадка от строителни отпадъци. Със заповедта е определен 1-месечен срок за доброволно изпълнение.

Според жалбоподателите, процесната заповед е незаконосъобразен административен акт, тъй като противоречи на материалния закон и е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочат, че констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта е съставен от едно лице, натоварено с „контрол на строителството“ в общината, съгласно заеманата длъжност, но за останалите лица по чл.224а, ал.2, вр. чл.223, ал.2 от ЗУТ, не били посочени овластяващи актове на кмета на община Карнобат. Това според жалбоподателите е порок, който води до липса на фактическо основание за издаване на заповедта, което води до нищожност на самата заповед. Сочи се, че строежът започнал през 1994г. и бил завършен през 1998-1999г. без строителни книжа и др. документи. Не се оспорва изводът за незаконност на строежа, но се твърди, че административният орган бил длъжен служебно да изследва въпроса за търпимостта на постройката. В случаят обаче, кметът на общината изследвал предпоставките за търпимост на строеж-второстепенна постройка (допълващо застрояване), а не по отношение на „строеж-жилищна сграда“, както било установено с КА от 09.10.2019г. Уточнява се, че в случая се касае за жилищна сграда, която била допустима към момента на изграждане. Строежът бил извършен с изричното съгласие на собственика на съседния УПИ, за което била налична декларация-съгласие. Твърди се приложение на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което незаконният строеж не подлежал на премахване. На следващо място, сочи наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила – липса на форма и съдържание по чл.59, ал.2, т.4, вр. с ал.1 от АПК. Не били изяснени всички относими факти и обстоятелства за правилното решаване на спора.

Иска се заповедта да бъде обявена за нищожна, а в условията на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се разноските по делото.

Ангажират се гласни доказателства и задачи към вещото лице по СТЕ.

В съдебно заседание, оспорващите, чрез процесуалният си пълномощник- адвокат Г. поддържат жалбата. Потвърждават, че за строежа няма строителни книжа и признават, че същият е изграден в периода 1994-1999г. Уточняват, че се касае се за един строеж, който е започнал през 1994г. и завършен през 1999г. Процесната жилищна сграда била изградена в резултат на преустройство и надстрояване на същестуващ масивен гараж, който съществувал още при закупуването на имота от жалбоподателите.

Ответникът – Кмет на община Карнобат, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с вх.№ 3952 от 02.06.2020г. (л.102 от делото), с което заявява, че оспорва жалбата. С писмено становище от 24.06.2020г. (л.112) оспорва твърдението на процесуалния представител на жалбоподателите, че сградата е изградена в резултат на преустройство и надстрояване на съществуващ масивен гараж, тъй като към момента на придобиване на имота, този гараж се е намирал на друго място в парцела, видно от ЗРП за УПИ X-105, кв.5 на кв.Красно село, гр.Карнобат. Сочи, че сградата е описана като жилищна в констативния протокол, защото се ползва за живеене, но има характер на допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ, предвид факта, че в ЗРП на кв.“Красно село“-гр.Карнобат има предвидена само една сграда на основното застрояване /жилищна/. Последната е съществувала при закупуване на имота от страна на жалбоподателите през 1992г., а процесната сграда /незаконен строеж/ е с характер на допълващо застрояване. Поставя задачи към вещото лице, както и извадки от застроителния план и от ПУП на кв.“Красно село“.

В писмено становище от 15.09.2020г. ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излага аргументи по съществото на спора, с които иска отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграж-дение.

Административен съд - гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирани лица, засегнати от издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за двамата жалбоподатели. Това е така, защото оспорващите се легитимират като собственици както на недвижимия имот, така и на строежа, чието премахване е наредено със заповедта, поради което е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок, считано от връчване на заповедта на 18.02.2020г. (л.14 от делото), тъй като е била подадена на 27.02.2020г. (чрез Кмета на община Карнобат), и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:

По фактите:

По делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че жалбоподателите Ж.Д.Ж. и Т.Г.Ж. са собственици на УПИ Х-106, кв.5, по плана на кв.Красно село, гр.Карнобат. Този факт се установява от нотариален акт № 127, том I, дело № 826 от 1992 г. (л.44-45 от делото), поправен с нотариален акт № 190, том IV, дело № 309 от 2016 г.

(л.46-47 от делото).

На 15.08.2019г. в община Карнобат постъпило писмо от

ДНСК – Бургас (л.81), с което, по компетентност, била изпратена жалба от Никола Д. Стойчев (л.82), в която били изложени твърдения за извършен незаконен строеж в УПИ X-106 в кв. 5 по плана на кв. Красно село, гр. Карнобат. За писмото били уведодмени заинтересованите лица (л.79), а жалбоподателите депозирали обяснения (л.73), в които потвърждават незаконността на изградената от тях жилищна града.

На 09.10.2019 г., в имота на жалбоподателите (в присъствието на Т.Г.Ж.) била извършена проверка от служители на община Карнобат. За проверката бил съставен Констативен акт от 09.10.2019г. (л.41 от делото), в който било описано, че в процесния имоти бил установен строеж „жилищна сграда“, намираща се в северозападната част на УПИ X-106 на регулационната граница с УПИ IX-108 от кв.5 по плана на кв. Красно село, гр.Карнобат, с извършител са жалбоподателите Ж.Д.Ж. и Т.Г.Ж.“. За строежа не били представени строителни книжа. Проверяващите посочили установените нарушения – жилищна сграда, изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж. Към акта била приложена и скица с направените констатации. Обектът бил описан като жилищна сграда с размери 13,50/5,70м. с тухлени стени, стоманобетонна плоча и дървена покривна конструкция, с двускатен покрив с керемиди, със средна височина от кота терен до кота корниз около 5 м.

Констативният акт бил съобщен на жалбоподателя Ж. с писмо (л.39, 40) на 16.10.2019г.

Срещу КА било депозирано възражение (л.39) с искане същият да бъде отменен, тъй като в случая била приложима разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИ на ЗУТ.

С писмо до Кмета на Община Карнобат, вх.№ 24-00-435 /11/ от 17.12.2019г. на Община Карнобат /л.25-27 от делото/ са представени два броя декларация-съгласие, а именно:

- от 09.12.2019г., с която Константин Коев Коев е декларирал съгласието си Ж.Д.Ж. да реализира строителство на „пристройка на общата ни северна имотна граница“;

- от 11.12.2019г., с която Константин Коев Коев е декларирал, „че през 1994г. съседът ми Ж.Д.Ж., изгради надстройка върху заварен гараж, за което дадох съгласието си устно. Към настоящият момент съм съгласен с изграденият обект и нямам претенции срещу строежа.“ С писма от Министерския съвет на Република България, с вх. № 03-00-40/02.12.2019 г. (л.61) и вх. № 03-00- 46/17.12.2019 г. (л.54), до община Карнобат били изпратени сигнали от Стоянка Стойчева и Никола Стойчев с твърдение за незаконно строителство в същия УПИ.

С писмо от МРРБ- ДНСК, с вх. № 24-00-560/01.11.2019 г. (л.50), до община Карнобат било препратена молба/жалба (л.52) от Никола Стойчева за непредприети действия от страна на община Карнобат за процесния незаконен строеж.

С писмо изх. № 24-00-435-(1)/29.08.2019 г. (л.49), във връзка с постъпилите сигнали за незаконно строителство, кметът на община Карнобат изискал от жалбоподателя Ж. да представи документ за собственост и строителни книжа доказващи законността на строежа. Такива не били представени.

Като взел предвид представените доказателства и фактите, установени при извършената на място проверка, кметът на община Карнобат издал оспорената заповед, с която наредил да бъде премахнат незаконния строеж „сграда“, намираща се в северозападната част на УПИ Х-106 в кв.5 по плана на кв. Красно село, град Карнобат. Като извършител на строежа били посочени жалбоподателите. В мотивите на заповедта се сочи, че се касае за строеж, съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който строеж е квалифициран като V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.10 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Заповедта била съобщена на адресатите си надлежно на 18.02.2020г.

В хода на съдебното производство, за изясняване на факти от значение за правилното решаване на спора, беше допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, с поставени задачи и от двете страни в процеса.

Според установеното от вещото лице, със Заповед № 240 от 06.05.1982 г. е бил одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на кв. Красно село, гр.

Карнобат. Този план е действал към 1992 г., а е действащ и към момента.

Съгласно този план, в парцел УПИ Х-106, кв.5 е било предвидено изграждане само на една едноетажна жилищна сграда, на основното застрояване. Тази сграда е посочена като съществуваща към него момент. Не е заснета сграда с надпис „гараж“. Според вещото лице това е логично, тъй като от представените по делото доказателства става ясно, че в нотариалния акт за придобиване на собствеността на процесния имот е описан гараж, който е бил построен от бившите собственици през 1983-84 г. и надстроен през 1994-1999г., т.е. след одобряване на плана през 1982г. Изрично се сочи, че в кадастралния план освен едноетажна сграда била заснета и „паянтова постройка“, разположена на югоизточната регулационна линия, съществувала на място към 1982г., но към настоящият момент не съществува. По плана не било възможно да се установи дали тази постройка е била гараж или не. Към заключението е приложено копие от плана за застрояване, където в което УПИ X-106, кв.5 посочен с жълт цвят, жилищната сграда на основното застрояване е посочена с кафяв цвят, а паянтовата постройка (вече несъществуваща) е в зелен цвят. Експертът отразила с червен цвят процесната сграда – обект на заповедта за премахване на незаконен строеж.

Ясно е показано, че процесната сграда- незаконен строеж и паянтовата постройка съществувала към момента на одобряване на действащия план, са разположени на съвсем различни места в поземления имот на жалбоподателите.

На следващо място, вещото лице сочи, че с декларация №

2895 от 14.03.1998 г., партида 4901110825001, по реда на ЗМДТ, жалбоподателят Ж. декларирал, дворно място от 320 кв.м., масивна жилищна сграда на един етаж от 62 кв.м., с 20 кв.м. мазе и второстепенна полумасивна постройка от 2 кв.м., построени през 1959 г.