Определение № 875 от 18.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 875 гр. София, 18.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20228002902522 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. И., от М. М. И., от В. М.

Я., от Д. М. Я., от Ж. М. Я., от Р. М. И. и от С. М. И. срещу решение № 582 от 21.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1894/ 2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 262018 от 21.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6446/ 2018 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 8 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от М. А. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 40 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от М. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от Д. М. Я. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от Ж. М. Я. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от Р.

1

М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от В. М. Я. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 35 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от С. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 35 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е определил справедлив размер на дължимите на всеки от тях обезщетения за претърпените неимуществени вреди, причинени от настъпила при пътно-транспортно произшествие смърт на М. Я. И., който е съпруг на едната от касаторките и баща на останалите. Заявяват, че съдът не е взел предвид поотделно и в съвкупност всички доказани в производството факти, които са от значение за определяне на справедлив размер на обезщетенията съгласно чл. 52 ЗЗД, които са тези, установени от показанията на разпитаните свидетели за емоционалната връзка, съществувала приживе между всеки един от касаторите и починалия им родственик, както и за това как неговата смърт се е отразила на всеки един от тях. Считат, че при определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е съобразил и икономическите условия в страната към момента на увреждането. Посочват, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на този, който е присъждан с влезли в сила решения при разглеждане на сходни казуси. Касаторите намират за неправилен изводът на апелативния съд, че в производството е доказано, че починалото лице М. И. е допринесло чрез своето поведение за настъпване на вредите. Считат, че съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия трябва да се докаже със съответните доказателствени средства в гражданския процес, като не са годни доказателства тези, събрани в хода на проведено наказателно производство, какъвто е протоколът за следствен експеримент, въз основа на който единствено е изготвено заключението на допуснатата допълнителна съдебна авто-техническа експертиза, което е кредитирано от въззивния съд. Намират, че по делото не са събрани годни доказателства, от които да се установява, че ако пострадалият велосипедист се беше движил плътно в дясно на платното си за движение, не би настъпило произшествието, в следствие на което той е починал. Заявяват, че определеният от въззивния съд размер на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия от 50 % е необосновано завишен, като мотивите 2 за това са бланкетни.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят седем въпроса, като по отношение на всеки от тях се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба ЗАД „Армеец“ АД е подал отговор, в който заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за това, че обжалваното решение е правилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане са предявени субективно съединени искове на увредените лица М. А. И., М. М. И., В. М. Я., Д. М. Я., Ж. М. Я., Р. М. И. и С. М. И. срещу застрахователното дружество, което е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство /МПС/, за което е сключена застраховката.

Изложил е съображения, че в производството от влязла в сила присъда се установяват всички елементи от фактическия състав, при който възниква деликтната отговорност на водача на МПС-то Диан Динков Динев за настъпилото на 19.08.2016 г. ПТП, в резултат на което на 21.08.2016 г. е починало лицето М. Я. И., който е съпруг на една от ищците и баща на останалите ищци, както и че за лекия автомобил, управляван от виновния водач, е имало сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска застраховка“, която е била действаща към деня на произшествието. Въззивният съд е отчел възрастта на починалото лице от 70 години, неговото обществено положение, възрастта на всеки от ищците, близките отношения, които те са имали с починалия, както и икономическите условия в страната и лимитите на застрахователното обезщетение към датата на настъпване на увреждането и въз основа на тези факти е определил, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди възлиза на следните суми: - на сумата от 80 000 лв. за М. А. И., - на сумата от 60 000 лв. за М. М. И., - на сумата от 60 000 лв. за Д. М. Я., - на сумата от 60 000 лв. за Ж. М. Я., - на сумата от 60 000 лв. за Р. М. И., - на сумата от 3

70 000 лв. за В. М. Я., - на сумата от 70 000 лв. за С. М. И.. За доказан от събраните по делото доказателства е счетен и фактът, че в момента на настъпване на ПТП-то починалото лице, което е управлявало велосипед, не се е движило възможно най-близо до дясната граница на пътното платно, а на около 5, 50 метра вляво от нея. В решението е направен извод, че с това си поведение пострадалият е нарушил правилото на чл. 80, т. 2 ЗДвП, като това е довело до удара с автомобила и получаването на телесни увреждания, които са причинили смъртта му. Прието е, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е от ½, какъвто е приносът и на водача на автомобила, поради което и дължимото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди е намален наполовина и е заключено, че предявеният от М. А. И. иск е основателен за сумата от 40 000 лв., предявените от М.

М. И., Д. М. Я., Ж. М. Я. и Р. М. И. искове са основателни за сумата от по 30 000 лв., а предявените от В. М. Я. и С. М. И. искове са основателни за сумата от по 35 000 лв., като за разликата над посочените суми до пълния предявен размер от по 200 000 лв. всеки от исковете е неоснователен и трябва да се отхвърли, в каквато насока е изводът и на първоинстанционния съд.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставят седем въпроса, по които сочат, че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, както следва: 1) Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?; 2) При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?; 3) Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?; 4) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 5) Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?; 6) За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск? Какви са предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?; 7) Следва ли съпричиняването на вредоносния резултат да бъде доказано със съответните доказателствени средства в гражданското производство?

Първият от формулираните в изложението въпроси, който ще бъде разгледан, е този, посочен като шести, който се отнася до предпоставките за намаляване на размера 4 на дължимото на пострадалия обезщетение за вреди от деликт при съпричиняване от него на вредоносния резултат съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД и до тяхното доказване в процеса. Той има характера на правен, защото касае прилагането на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Доколкото ответникът е заявил в процеса защитно възражение за това, че със своето поведение починалото лице е допринесло за настъпване на произшествието и оттам за неимуществените вреди, търпени от всеки от ищците, чието възмездяване се иска с предявените осъдителни искове, то поставеният въпрос е част от предмета на спора по настоящото дело. По него въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и това е обусловило решаващите му правни изводи за частична неоснователност на предявените в процеса искове. Следователно по отношение на този въпрос е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По въпроса за това какви са предпоставките, при които съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД се намалява дължимото на пострадалия обезщетение за вреди, причинени от деликт, както и за необходимостта в производството по предявен иск с предмет дължимостта на това обезщетение да бъдат доказани обстоятелствата, които са част от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, има формирана съдебна практика, която е както тази, посочена от касатора, така и служебно известната на съда такава. Това е задължителната практика, обективирана в Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, както и практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са и следните: Решение № 98 от 24.06.2013 г., постановено по т.д. № 596/ 2012 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 24 от 21.02.2024 г., постановено по т.д. № 2224/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 15 от 19.02.2020 г., постановено по т.д. № 146/2019 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 151 от 12.11.2012 г., постановено по т.д. № 1140/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 169 от 02.10.2013 г., постановено по т.д. № 1643/2013 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 50163 от 15.12.2022 г., постановено по т.д. № 1740/2021 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 504 от 29.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1455/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. В тези актове се приема, че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия, както и от установяване наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, което не е необходимо да е виновно или противоправно, и вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по категоричен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При предявен пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и с оглед разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът е този, който следва 5 да докаже при условията на пълно и главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на резултата.